Определение № 152 от 03.04.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Русе, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Александър Иванов като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно частно наказателно дело № 20214500600386 по описа за 2021 година Производството е по чл.243 ал.8 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 7708 от 14.05.2021г., по описа на Районен съд - Русе, от Д. Й. П., против определение № 118 от 22.04.2021г., постановено по ЧНД № 576/2021г. от Районен съд - Русе. С не‐ го било потвърдено постановление на Районна прокуратура - Русе, от 25.02.2021г., с което било прекратено наказателното производство по ДП ПП № 5879/2019г. по описа на прокуратурата (същото ДП № 14/2019г. по описа на ОД на МВР - Русе), водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. В частната жалба са развити оплаквания за необоснованост на съдебния акт като единствено отменително основание и се прави искане за отмяната му, с указание за продължаване на производството и привличане на обвиняеми.

Окръжният съд, след проверка на определението по основа‐ ни ята, посочени в частния протест и изцяло служебно, констатира:

Въззивната частна жалба е подадена от процесуален субект попадащ в кръга на лицата по чл.243 ал.7 от НПК, в срока предвиден в същата разпоредба, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В обжалваното определение, първоинстанционният съд приел за доказани следните фактически положения.

1

Досъдебното наказателно производство било образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител, за това че в периода 01-19.07.2018г., в Р., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у частната жалбоподателка, че й продава изправен и годен за използване мобилен телефон, с което й причинил имотна вреда в размер около 170 лв.

В средата на юли 2018г. свид.Д. П. прочела в интернет платформа за обяви, че свид.Г.Г. продава фотоапарат „С.“. Тя се свързала с него по телефона и поискала види фотокамерата. След като се срещнали в жк.

„Д., на 19.07.2018г., свидетелката харесала фотоапарата и го закупила за сумата 70 лв. В разговора помежду им, свид.Г.Г. предложил да й продаде и мобилен телефон. Тя се съгласила и поискала да го види. След като свид.Г.Г. го донесъл, жалбоподателката го харесала и решила да го купи за 170 лв.

Взела го без да го изпробва и когато в дома си поставила личната си СИМкарта, се оказало, че апаратът е повреден. На следващият ден отишла в магазин на М-Тел и помолила служител да го настрои, но и той не успял.

Тогава се обадила на свид.Г.Г. и му казала, че телефонът не работи. Той я посъветвал да отиде в друг магазин на М-Тел, но и там апаратът не се свързал с мобилната мрежа. Тогава се обадила на свид.Г.Г., като поискала да замени телефона или да й върне парите. Той отказал, като заявил, че й дал работещ телефон и ако има проблем трябва да го занесе на ремонт. След обаждания от страна на жалбоподателката и на нейния познат - свид.М.Д., свид.Г.Г. предложил да занесе телефона в сервиз за своя сметка. След няколко дни заедно с дъщеря си и частната жалбоподателка отишли в сервиз „М. в Р., където, го оставили за ремонт от името на свид.Ралица Генева.

На 15.08.2018г. свид.Г.Г. получил телефона от сервиза и същият ден го върнал на свид.Д. П.. Тя отново не го изпробвала и тъй като не работел, след известно време отишла заедно със свид.М.Д. в сервиз „М. Поискала от свид.Г.М. да постави СИМ-картата й. Свидетелят отговорил, че няма нужда да поставя карта, тъй като проблема на телефона е в хардуера и не може да бъде поправен. Свид.Д. П. веднага се обадила на продавача и си поскала парите. Той отказал, като заявил, че е направил всичко което зависи от него и не му трябва повреден телефон. След това спрял да отговаря на позвъняванията.

По повод жалбата, която Д. П. подала в Районна прокуратура Р., било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена техническа експертиза, според заключението на която мобилният телефон не е годен за провеждане 2 на телефония. Вещото лице не открило следи от механични повреди по корпуса и дисплея и не могло да установи дали повредата е възникнала при експлоатация или се дължи на производствен дефект. Същите изводи се съдържат и в назначената и тройна техническа експертиза.

Анализирайки тези фактически положения Районният съд съобразил, позовавайки се на изготвените експертизи, че не може да се докаже причината поради която телефонът не функционира и конкретно дали се това дължи на производствен дефект или повреда. В случай, че телефонът е повреден, вече не може да се докаже, кога е настъпила и от кого е причинена повредата. Като посочил, че за съставомерността на деянието по чл.209 ал.1 е необходим пряк умисъл и специална цел, съдът отбелязал, че доказателствата уличаващи свид.Г.Г. са косвени и недостатъчни за привличането му като обвиняем. Приемайки, че възможностите за попълване на делото с доказателства са изчерпани, съдът потвърдил обжалваното постановление.

Въззивната частна жалба до голяма степен повтаря оплакванията от първоначалната. Свид.Д. П. счита, че в атакуваното определение са допуснати следните „грешки от фактическа страна”:

- Свид.Г.Г. се занимавал системно с продажба на китайски стоки с цел печалба. Между двамата имало сключени два договора за покупко продажба, съответно на фотоапарат и мобилен телефон.

Първото от тези обстоятелства е недоказано предположение.

Пострадалата е купила телефона от частно лице, без каквато и да било гаранция. Независичо от това, двете обстоятелства и особено второто, нямат никакво отношение към предмета на делото, поради което обсъждането им е безпредметно.

- Продавачът веднага се съгласил да поправи телефона за своя сметка и след като го взел от сервиза умишлено заблудил пострадалата, че е поправен. На следващия ден свид.Г.М. й казал, в присъствието на свид.М.Д., че „най-подробно информирал” свид.Г.Г. за наличието на фабричен дефект.

Отправяйки тези твърдения частната жалбоподателка, очевидно не е прочела показанията на свид.Г.М., приложени на л.72 от досъдебното производство. Там свидетелят заявил, че не познава свид.Г.Г. и неговата дъщеря, както и че не помни нищо за случая. Съобщил единствено номера на поръчката и лицето от чието име е направена - факти по които не се спори.

3

Съвършено произволно е позоваването в частната жалба, на експертното заключение (не е посочено кое), установяващо наличието на фабричен дефект. В действителност, експертите са преценили фабричния дефект само като една от възможностите, като липсата на следи от външни повреди не е достатъчна да се приеме това предположение за безспорно доказано.

В оплакванията окачествени от частната жалбоподателка като нарушения на материалния закон, не е спомената нито една законова разпоредба. Всички те, без изключение нямат отношение към съставомерността. Както правилно посочил първостепенният съд, за съставомерността на деянието трябва да се докаже, че свид.Г.Г. предварително е знаел за дефекта и съзнателно създал убеждение у пострадалата, че телефонът е изправен, което от своя страна я е мотивирало да го закупи. Съгласието да ремонтира телефона впоследствие, наличието или липсата на (предполагаем от пострадалата) търговски интерес, както и ползването, респ. неизползването на телефона преди продажбата му, не са от естество да докажат изискуемите предварителното знание и пряк умисъл. Ето защо, извършването на измамливи действия от страна на продавача, макар и вероятно, остава предполагаемо, а обвинението и присъдата не могат да се основават на предположения.

Важна причина, за невъзможността обвинението да се докаже категорично е поведението на самата частна жалбоподателка. Съзнавайки, че купува вещ без гаранция, тя не само платила телефона, а дори два пъти го приела без да се увери в неговата изправност към момента на продажбата.

По изложените съображения, Окръжният съд преценява, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.243 ал.8, вр. чл.338 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 118 постановено по ЧНД № 576/2021г. от Районен съд - Русе.

4 от

22.04.2021г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5