Определение № 2824 от 06.07.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2824 по входящ номер № 4536 от 03.07.2026 г.

Велико Търново, 06.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Костова административно дело № 606/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/

Образувано по искова молба на лишения от свобода Б. А. А. ЗО Атлант към Затвора гр. Ловеч чрез адв. М. гр. В. Търново, бул. България № 2, ет.1 офис 3 против ГДИН гр. София, [улица] с цена на иска 2000 евро, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди при престоя в Следствен арест гр.В. Търново за периодите от 2.06.2021г. до 1.07.2021г, от 1.11.2022г. до 5.12.2022г., от 3.07.2024г. до 10.03.2025г. и от 26.6.2025г до 1.09.2025г. или общо 306 дни от бездействие на администрацията, което е довело до нечовешки и унизителни условия , ведно със законната от датата на преустановяване на бездействието 1.09.2025до окончателното заплащане на сумата.

Твърди се, че вредите са произтекли от условията в Следствен арест гр. В. Търново, които се изразяват в липса на достатъчно лично пространство по- малко от изискуемите от закона 4 кв.м., нахапвания от дървеници, липса достъп до пряка слънчева светлина, течаща вода и санитарен възел, липса на проветряване, спални принадлежности, достатъчно двигателна активност . Цената на иска е 2000 евро ведно със законната лихва от датата на преустановяване на действията респ. бездействието на администрацията в Следствения арест 1.09.2025г. 15 000 петнадесет хиляди лева В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ГДИН чрез гл.юк О., в който се заявява ,че искът е допустим, но неоснователен.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и за горепосочения период е бил настанен в Следствения арест в гр. В. Търново, при лоши условия, изразяващи се в следното липса на достатъчно лично пространство по- малко от изискуемите от закона 4 кв.м., нахапвания от дървеници, липса достъп до пряка слънчева светлина, течаща вода и санитарен възел, липса на проветряване, спални принадлежности, достатъчно двигателна активност, както и на възможност свободно да общува с близките си , тъй като надзорно- охранителния състав се е намирал в непосредствена близост до разговарящите.

Като последица от тези неблагоприятни условия са възникнали неимуществени вреди, които се конкретизират в исковата молба, като унижение, срам и неудобства, емоционални страдания и психически стрес, значително надвишаващи неизбежното ниво на тези преживявания , до които е нормално да доведе прилагането на МН Задържане под стража.

І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1 А. 1 ОТ ЗОДОВ

Настоящата инстанция намира, че същият е допустим от формална страна, доколкото е спазвано на изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от съдържанието на исковата молба става ясно, че се претендира разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин или организация срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразно по своята същност бездействие на административен орган. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК настоящата инстанция следва да установи твърдяната незаконосъобразност на това бездействие.

Искът е предявен пред родово компетентния съд -Административен такъв , съгласно ТП от 19.5.2015г. по описа на ВКС по т.д. 2/2014г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна подсъдност , в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца-гр.В. Търново.

ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Твърди се неизпълнение на задълженията , съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС ,чл. 76 ,ал.2 и ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Въпросното неизпълнение може да се квалифицира като такова общо по чл. 3 от ЗИНЗС. В ал.1 на чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) се посочва, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 съответно се посочва, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От ответника се прави възражение за неоснователност на предявения иск, доколкото не са доказани твърдените неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка между бездействието на администрацията и тях.

ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.” Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“ – София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Следователно искът е предявен против Главната дирекция, която се явява ЮЛ и е пасивно легитимирана да отговаря за обезщетение за вреди, причинени от бездействие на длъжностни лица от Следствения арест гр. В. Търново, които съгласно ЗИНЗС извършват правно регламентирана дейност в с.з. по осигуряване на безопасни и отговарящи на нормативните изисквания условия в следствените арести.

С оглед на така изложеното съдът намира, че исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди.

.

ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА такива.

V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва В. ,тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

VІ.КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК,

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и бездействията на администрацията. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. Чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т.е. да е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия.

Или в обобщение, за да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за осъществяване на МН Задържане под стража, които са резултат от бездействието на администрацията на Следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията.

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.