Решение № 641 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501200 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10458/09.05.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... К...-Д..., рег. № ..., подадена от „Д... З...“ АД, Е И К ... - длъжник по изпълнително дело № 2025...0400149/2025г., срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 28.04.2025г. в чатта, с коят о е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение за размера от 200 лв. до 1000 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постанолвение. Трърди се, че са наложени запори на банковите сметки на длъжника преди получаване на покана за доброволно изпълнение, което е възпрепятствало същия да изпълни доброволно. Въпреки това, налице е плащане в срока за доброволно изпълнение. Поддържа се, че изп.дело не се характеризира с правна и фактическа сложност и определеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Искането е за намаляване на адвокатския хонорар.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от Д. С. С. чрез законния си представител А. Н. Н., с което счита същата за неоснователна и моли са оставянето й без уважение.

Частният съдебен изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално 1 легитимирана страна - длъжник по изпълнението, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на А. Н. – майка и законен представител на Д. С., въз основа на изпълнителен лист в нейна полза, по който „Д... з...“ АД е осъдено да й заплати сумата от 130 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от 3 000 лева.

Със запорни съобщения от 21.03.2025г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, като в същия ден му е изпратена и покана за доброволно изпълнение, връчена на 24.03.2025г.

На 25.03.2025г. е постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на 180 956,97 лв.

Постъпило е възражение от длъжника срещу приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер от 3 000 лева и са оспорени начислените разноски по ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление ЧСИ е редуцирал адвокатския хонорар до сумата от 1 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място, неоснователно е възражението на длъжника, че е бил лишен от правото да изпълни доброволно задължението си. Видно от материалите по делото, ПДИ му е била връчена и същият е заплатил в срока за доброволно изпълнение сумата от 180 956,97 лв.

На следващо място, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер от 200 лв. Съобразно т.2 от същата разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималният хонорар възлиза на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. С оглед материалния интерес на делото, определеното от ЧСИ възнаграждение за процесуално представителство в размер на 800 лв. е в пъти по-малко от предвидения минимален размер. В случая освен молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя е взел становище по депозираното от длъжника възражение и ИД все още не е приключило.

С оглед гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх. № 10458/09.05.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... К...-Д..., рег. № ..., подадена от „Д... З...“ АД, ЕИК ... - длъжник по изпълнително дело № 2025...0400149/2025г., срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 28.04.2025г. в чатта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение за размера от 200 лв. до 1000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3