Решение № 3707 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3707 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20211100514761 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20142577 от 20.06.2021 г., постановено по гр. д. № 45004 по описа за 2018 г. на СРС, 4 6 състав, е отхвърлен предявеният от И. П. И., ЕГН **********, срещу Р. Ц. Д., ЕГН **********, и Л. К. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Мало Бучино, Столична община, одобрена със Заповед № РД-18-15 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 429 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и

***, съставляващ по предходен кадастрален план имот с пл. № 300 с площ 438 кв. м, за който е отреден УПИ VІ-300 от кв. 15 по регулационния план на селото от 1989 г., с площ 385 кв. м, при граници и съседи: ул. „Люлин“, река Какач и УПИ V-215, ведно с построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** и със застроена площ 36 кв. м, а по нотариален акт № 77 / 29.05.2009 г. по дело № 67 / 2009 г. на нотариус Ж.Б. (нотариус с рег. № ******* на Нотариалната камара) – двуетажна жилищна сграда с площ на първия етаж 35 кв. м, с площ на втория етаж 28 кв. м и с разгърната застроена площ 63 кв. м, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху описаните имоти, като с решението е уважен предявения от Р. Ц. Д., ЕГН **********, и Л. К. Д., ЕГН ********** срещу И. П. И., ЕГН 1

********** насрещен иск с правно основание на основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато установено по отношение на И. П. И. от гр. София, ЕГН **********, че Р. Ц. Д. от гр. София, ЕГН **********, и Л. К. Д. от гр.

София, ЕГН **********, са собственици на основание давностно владение и в режим на СИО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Мало Бучино, Столична община, одобрена със Заповед № РД-18-15 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 429 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и ***, съставляващ по предходен кадастрален план имот с пл. № 300 с площ 438 кв. м, за който е отреден УПИ VІ-300 от кв.

15 по регулационния план на селото от 1989 г., с площ 385 кв. м, при граници и съседи: ул. „Люлин“, река Какач и УПИ V-215, ведно с построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** и със застроена площ 36 кв. м. В тежест на ищеца И. П. И. са възложени сторените по делото разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И. П. И..

Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху поземления имот и построената в имота сграда, както и че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота. Въззивниците поддържат, че ответниците владеят имота без правно основание, доколкото съгласно сключения предварителен договор владението следва да се предаде едва в деня на изповядване на нотариалната сделка пред нотариус. Твърдят, че такава сделка не е изповядана, а ответниците са установили фактическа власт върху имота без правно основание и в неясен момент, като не съществува основание да владеят имота и към настоящия момент. Във въззивната жалба се поддържа, че останало недоказано придобиването по давност на имота от ответниците, като първоинстанционният съд не обсъдил представения констативен нотариален акт № 77/29.05.2009 г. по дело № 67/2009 г. на нотариус Ж.Б., който се ползва с формална доказателствена сила и удостоверява възникването правото на собственост на ищеца и неговата съпруга. Поддържа се, че не бил обсъден и Констативен протокол, акт №24, т. I, общ. рег. №764/29.01.2010 г. по описа на нотариус А.Ш., от който се установява, че и към 2010 г. ответниците не са имали основание да владеят имота. Твърди се още, че не било ясно от който момент ответниците са установили фактическа власт върху имота, като на 03.07.2008 г. бил сключен предварителния договор за покупко – продажба на поземления имот и построената в него къща, на 08.07.2008 г. анекс към него и на същата дата били платени 1500 евро капаро, с които действия ответниците са показали, че не считат имота за собствен и изрично са признали правата на И. И. и З.И..

Поддържа се сделката по прехвърляне правото на собственост 2 ответниците е трябвало да бъде сключена до 31.12.2008 г., като срокът бил продължаван неформално и на 29.01.2010г. Във въззивната жалба се твърди още, че сделката не била сключена поради това, че продавачите не успели да представят удостоверение за търпимост на сградата. Въззивникът твърди, че предварителният договор от 03.07.2008 г. съдържал клауза, съгласно която продавачите се задължават да предадат имота в деня на изповядване на нотариалната сделка пред нотариус. Ето защо счита, че ответниците са били държатели, а не владелци на процесния поземлен имот и построената в него сграда, доколкото не са държали имота за себе си и са признавали правата на продавачите по предварителния договор.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р.

Ц. Д. и Л. К. Д., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че от показанията на свидетеля Цанова се установило, че фактическата власт върху имота била предадена през месец април 2008 г., съответно бил налице фактическият състав на чл.79 ЗС за придобиване на имота с изтичане на 10 годишната придобивна давност.

Поддържа се, че с издаването на констативен нотариален акт № 77/29.05.2009 г. по дело № 67/2009 г. на нотариус Ж.Б., придобивната давността не бил прекъсната и същата е изтекла преди предявяването на иска по чл.108 ЗС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В случая с исковата молба ищецът се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти на основание констативен нотариален акт № 77/29.05.2009 г. по дело № 67/2009 г. на нотариус Ж.Б., с който заедно със своята съпруга З.Г. И.а са признати за собственици по давност на процесната 3 двуетажна жилищна сграда, находяща се в Мало Бучино, район „Овча купел”, ул. „*******А, както и поземлен имот, в който същата е построена, с площ от 438 кв.м., за който е отреден УПИ VІ-300 от кв. 15 по плана на гр.

София, местността с. „Мало Бучино”. Доколкото силата на пресъдено нещо при предявен иск за собственост се формира само на заявеното основание от ищеца, то съдът е обвързан да се произнесе по наличието на спорното материално право единствено въз основа на посоченото основание – в случая изтекла придобивна давност.

От представения писмен договор от 11.04.1981 г. се установява, че Д.П.М. е продал И. П. И. незастроен парцел пл. № 182 от кв.15 по плана с.

Мало Бучино за сумата от 1000 лева. Не е спорно между страните, че именно това е процесният поземлен имот. Доколкото договорът е сключен в обикновена писмена форма, то същият е нищожен поради неспазване на предписаната от закона форма – чл.18 ЗЗД и чл.26,ал.2 ЗЗД. Отделно, сделката е сключена в нарушение на разпоредбите на чл.15 ЗСГ /отм./ и чл.20 ЗСГ /отм./. Съгласно чл.15 ЗСГ /в редакцията обн. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., приложима към сделката/, собствеността върху недвижими имоти, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се прехвърля чрез общинския /районния/ народен съвет по местонахождението на имота, освен ако сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и сестри или между съсобственици или недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е изключил реда за прехвърлянето по тази глава. В случая по делото липсват данни страните по сделката да са роднини.

Следователно, свободата на собственика да избира купувача и да договаря с него, както и да определя продажната цена, са ограничени от императивната норма на чл.15 ЗСГ /отм./ и не попадат в изключенията, посочени в цитирана норма. Купувачът и цената се определят с решение на председателя на Изпълнителния комитет на съответния съвет - чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 2 и 4 ЗСГ /отм./, а собствеността се придобива с нотариален акт, който се издава и подписва само от нотариуса, без присъствието на страните - чл. 20 ЗСГ /отм./.

Ето защо и императивни изисквания на действащия към момента на сделката закон не са спазени, което обуславя извод и за противоречие със закона, респ. наличие на основание за нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД.

Прехвърлителните правни сделки /в т.ч. покупко-продажбата на 4 недвижим имот/ представляват деривативен придобивен способ, т.е. за да настъпи вещно-прехвърлителният ефект по сделката, е необходимо валидна правна сделка, по която продавачът да е титуляр на прехвърляемото субективно право, предмет на сделката, в случая правото на собственост върху имота. В противен случай вещно-прехвърлителен ефект не настъпва, респ. приобретателят не придобива собствеността. Ето защо и доколкото се установи нищожност на сделката, обективирана в договор от 11.04.1981 г., то вещно-прехвърлителен ефект спрямо И. П. И. не е настъпил.

В договора от 11.04.1981 г. е удостоверено, че владението се предава в деня на плащане на продажната цена, за която е посочена, че е предадена при сключването на сделката. В тази си част писменото доказателство представлява частен свидетелстващ документ, като фактът, че владението е предадено през 1981 г. на ищеца, се подкрепя и от показанията на свид. Г.Г., а и не се явява спорен между страните, с оглед на което съдът приема, че от 11.04.1981 г. ищецът е получил владението върху процесния недвижим имот.

Не е спорно между страните, че към този момент И. П. И. и З.Г. И.а са били в граждански брак, поради което и придобивната давност е текла по време на брака им с и е изтекла по време на същия /на 11.04.1991 г./ и тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е императивен, то процесният поземлен имот е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО /в този смисъл Решение №317от 02.07.2020 г. по гр.д. № 877/2009 г. на ВКС, I Г.О./.

Действително, констативният нотариален акт № 77 по дело № 67/2009 г. на нотариус Ж.Б. е издаден на 29.05.2009 г., но съгласно т.2 от ТР №4/2012 г. по т.д. №3/2012 г. на ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране 5 на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, поради което и И. П. И. и З.Г. И.а са станали собственици на имота към 11.04.1991 г. Доколкото по делото не е спорно, че намиращата се в поземления имот къща е изградена по време на брака на И. П. И. и З.Г.