Решение № 293 от 12.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120105302 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. В. Н. от САК против “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *, с която се иска на основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирана суми по изпълнително дело № * по описа за 2010г. при ЧСИ Т. М., а именно: сумата от 1360.20 лв. – главница ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски.

В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза Райфайзенбанк /България/ ЕАД и въз основа на същия е било образувано изп.производство. На 28.01.2020 г. при съдебния изпълнител е постъпила молба от ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в която се иска конституиране на дружеството като взискател, придобил вземането на банката с договор за цесия. По същество се оспорва дължимостта на сумите поради погасяване на вземането по давност. Твърди се още, че по силата на закона изпълнителното производство следва да се счита за прекратено, поради липсата на изпълнителни действия в срок от две години от неговото образуване.Ангажирани са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Посочва се от една страна, че изпълнителното производство е прекратено и за ищеца не е налице правен интерес от отрицателния установителен иск. На следващо място се посочва, че давностният срок не е изтекъл, тъй като е бил моногократно прекъсван, както и че от страна на кредитора е било поискано извършването на изпълнителни действия през 2014г., 2019 г. и 2020 г., поради което не е налице соченото от ищеца бездействие и настъпване на перемпция. Затова се иска отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

1

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства на 25.03.2010г. по ч.гр.д.№2057/2010 г. по описа на РС-Бургас е издадена заповед №1261/25.03.2010 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, а на 07.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Д. Г. Д. и Г.М. Д.а, за вземания на „Райфайзенбанк (България)“ АД, в размер на процесните суми от 1360.20 лв. – главница ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски, дължими по сключен между страните договор за банкова кредитна карта от 25.09.2007г. Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят „Райфайзенбанк (България)“ АД е образувал изпълнително дело № * по описа за 2010г. на ЧСИ Т. М., рег. № * на КЧСИ.

От представения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че на 28.06.2010 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците, направено е проучване на тяхното имущество и е изпратено запорно съобщение от 12.07.2010 г. до работодателя на солидарния длъжник Г.М. Д.а – С. ООД.

На 26.06.2014 г. е подадена молба от кредитора за налагане на запор на трудово възнаграждение до работодателя на солидарния длъжник Г.М. Д.а – Е. БГГ ЕООД.

С молба от 28.11.2016 г. е поискано от кредитора извършването на справка от КАТ, ГРАО и НАП по партидите на двамата солидарни дължници.

На 07.08.2017 г. от взискателя е подадена молба до съдебния изпълнител, с която се уведомява за извършена цесия в полза на ЕОС Матрикс ЕООД, по силата на която считано от 25.07.2017г. вземането е прехвърлено на новия кредитор. От страна на ЕОС Матрикс ЕООД е подадена молба по изпълнителното дело, с която се уведомява съдебния изпълнител за извършената цесия и се предоставя информация за банковата сметка на дружеството. В молбите не се съдържат искания за предприемане на изпълнителни действия.

С молба от 28.03.2019 г. от стария кредитор „Райфайзенбанк (България)“ АД е поискано налагане на запор върху банкови сметки на двамата длъжници и проучване на тяхното имущество. Във връзка с искането от страна на ЧСИ са изпратени запорни съобщения от същата дата 28.03.2019г.

По изпълнителното дело е издадено постановление изх. №29620 от 06.11.2019 г. за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 28.01.2020г.е постъпила молба за конституиране като взискател на дружеството Фронтекс Интернешънъл ЕАД, по силата на договор за цесия от 19.12.2019г. Във връзка с молбата на 28.01.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя, че производството по делото е прекратено.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други. За ищеца в случая е налице правен интерес от предявяването на този отрицателен установителен иск доколкото същият е насочен към цесионера, титулярите на изпълняемото 2 право, който разполага с възможността да образува ново изпълнително производство. В този смисъл съдебната практика последователно приема, че наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително дело, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Първоначално образуваното изпълнително дело * по описа за 2010г. на ЧСИ Т. М., е при действието на ППВС №3/80 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г.

Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че изпълнителното действие годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение от 28.06.2010 г. По отношение на длъжника Д. Г. Д. изпълнителни действия не са били предприемани до 28.03.2019 г., когато е поискано от взискателя налагане на запор върху вземания.

Действително по изпълнителното дело е било поискано и е наложен запор през 2014г., но само по отношение на солидарния длъжник Г.М. Д.а. Следователно последното предприето изпълнително действие, което касае ищеца е от 28.06.2010 г., поради което към 28.06.2012г. са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, което настъпва по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези факти следва да се приеме, че не са извършвани действия прекъсващи давността от 2010 г. и вземането е погасено по давност с изтичане на 5- годишния период, считано от последното предприето изпълнително действие, т.е. към 28.06.2015г.

Следва да се посочи, че с образуваното тълкувателно дело № 2 от 2023г. на ОСГТК са поставени релевантни и за настоящия процес въпроси, а именно: 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само 3 по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?, както и 3. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

С оглед фактите по настоящото дело съдът приема, че искането и предприемането на изпълнителни действия по отношение на другия солидарен длъжник през 2014г. не прекъсва давността по отношение на ищеца. Също така, дори и да се приеме, че е била запазена висящността на изпълнителния процес до 26.06.2015 г., когато е прието тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и която дата се приема за начало на нов давностен срок, то по отношение на ищеца отново не са предприемани действия по принудително изпълнение и към 26.06.2017 г. е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Молбата, с която съдебният изпълнител е уведомен за прехвърляне на вземането не съдържа никакво искане за предприемане на изпълнителни действия и не се явява годно основание за прекъсване на давността. Ето защо, поисканите на 28.06.2019 г. действия, в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, не могат да доведат до прекъсване на давността.

С оглед изложеното, съдът приема, че към момента на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което и ищецът не дължи изпълнение по изпълнителния лист и искът се явява основателен и доказан до заявения размер от 1360.20 лв. – главница ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи плащането на сумата от 62.50 лв. – разноски за държавна такса. Също така на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата в полза на адв. В. Н. от САК следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредбата в размер на 456лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, че на основание чл.439 ГПК Д. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *, партер, не дължи сумата от 1360.20 лв. – главница ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски по изпълнителен лист от 07.04.2010г. издаден по ч.гр.д.№ 2057/2010г. на БРС, по който е било образувано изпълнително дело № * по описа за 2010г. на ЧСИ Т. М., рег. № * на КЧСИ.