Определение № 3309 от 01.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 01.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Частно наказателно дело № 20221110206849 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Производството е инициирано по депозирана жалба с правно основание по чл. 243, ал. 4 НПК от “Д.“ ООД, ЕИК *****, представлявано от управителя И. И. Р., в качеството на ощетено юридическо лице от престъпление, чрез адв.

К. Н., срещу постановление на Софийска районна прокуратура, постановено на 20.04.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15214/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 29933/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

В депозираната жалба се релевират доводи, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в процесния случай Р. Р., взимайки нова стока и неплащайки предходната, се е позовал на трайните си търговски отношения с „Д.“ ООД, по който именно начин е въвел управителя му в заблуждение, че просто е забравил да плати и че ще възстанови дължимото на следващия ден, с което е реализирал и всички обективни и субективни елементи на престъпното деяние – измама. Поддържа се, че в случая е ирелевантно дали Р. е имал възможност да реализира взетата от склада стока, като правно значение има единствено обстоятелството, че последният изначално не е имал намерение да извърши плащане, с което е нанесъл вреда на дружеството. На следващо място се излага, че липсата на намерение за плащане от страна на Р.

Р. се доказва недвусмислено от негови последващи действия – отказ да отговаря на телефонни обаждания, отказ да получава документи, в това число и покана за доброволно плащане, както и обстоятелството, че пред 1 управителя на „Д.“ ООД - И. В., същият се е представял като търговец с ЕТ „Р. – Р. Р.“, въпреки че визираният ЕТ е бил прекратен. Счита, че извършеното частично плащане на сумата в размер на 500,00 лева в случая не се намира в противоречие с извода на наличие на измамливо поведение от страна на Р. Р..

Софийският районен съд, като прецени наведените от жалбоподателя доводи и след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от процесуалнолегитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Наказателното производство по ДП № 15214/2020 г. по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. № 29933/2020 г. по описа на СРП е образувано на 27.07.2020 г. за това, че през 2019 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И. И. В. и с това причинил имотна вреда на „Д.“ ООД – гр.София в размер на 2385,30 - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С постановление от 20.04.2022 г., прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 15214/2020 г. по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. № 29933/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Целта на съдебния контрол съгласно чл. 243, ал. 5 НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява дали са спазени, както процесуалният, така и материалният закон. В обхвата на тази проверка, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, се включва преценката дали в досъдебната фаза са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени 2 постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви действия по разследването да бъдат проведени, т.е. съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно такова.

На следващо място постановлението е обосновано, когато установените фактически положения обективно съответстват на доказателствените материали, събрани вследствие на проведеното обективно, всестранно и пълно разследване. Съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на така събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. След това съдът следва да прецени дали по отношение на установените от прокурора факти е приложен правилно материалният закон, в резултат на което да се отговори на въпроса дали в конкретния казус са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъпление от общ характер.

В конкретиката на настоящия случай съдът намира, че разследването по делото е проведено обективно, същото е всестранно и пълно в необходимата за разкриване на обективната истина степен и не се налага събирането на допълнителни доказателства. Анализът на доказателствените източници е достатъчно задълбочен и прецизен, като не се констатират пропуски и непълноти в изложените в постановлението фактическите изводи.

След извършен самостоятелен анализ на доказателствения материал, СРС споделя в основата им изводите на СРП за фактическата обстановка, относима към правилното приложение на материалния закон, а именно:

Търговско дружество “Д.“ ООД, ЕИК ***** с управител И. И. В., стопанисвало склад за търговия с перилни препарати, находящ се в гр***** ***. В продължителен период от време между “Д.“ ООД и свидетелят Р. Р. били установени търговски взаимоотношения, по силата на които св.Р. взимал стока от дружеството, продавал я на свои клиенти, след което отчитал реализираната сума от продажбата и взимал нова стока. За взетата стока се издавали стокови разписки с поставен печат на дружеството “Д.“ ООД на името на ЕТ „Р. – Р. Р.“ с МОЛ Р. Р., който едноличен търговец от 2012 г. бил заличен в Търговския регистър.

На 03.09.2019 г. свидетелят Р. Р. посетил склада за търговия с перилни препарати, стопанисван от “Д.“ ООД, ЕИК ***** и находящ се в гр***** ***, 3 като взел стока от склада, без да заплати предходната такава. В проведен разговор с управителя на дружеството - свидетелят И. И. В., св.Р. заявил, че ще заплати дължимото на следващия ден, но такова плащане на постъпило, а впоследствие Р. преустановил и търговските си взаимоотношения с визираното дружество. С оглед последното, свидетелят И. В. многократно провеждал разговори със свидетеля Р., но дължимите суми така и не били заплатени от последния. Впоследствие свидетелят В. провел разговор и със свидетеля В. Г. Р.а - съпруга на Р. В. Р., която извършила частично плащане на задължението в размер на сумата от 500,00 лева в полза на дружеството “Д.“ ООД, за което бил издаден приходен касов ордер.

Доколкото задължението не било изпълнено в цялост, свидетелят В. сигнализирал органите на реда.

Изложената фактическа обстановка, която е идентична с възприетата от представителя на СРП, се установява от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са анализирани по изискуемия за това начин, като са преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, като в този смисъл доказателствените изводи на прокурора са правилни и се възприемат и от настоящата съдебна инстанция.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, а именно - показанията на свидетелите И. И. В., В. Г. Р.а, Р. В. Р., И. П. Д., както и писмените доказателства и доказателствени средства - справки, протоколи, стокови разписки, приходен касов ордер. Доказателствената съвкупност е логична, последователна, съответна, като не се констатират противоречия, обосноваващи изключването на някои от доказателствените средства за сметка на други.

В доказателствената съвкупност липсват съществени противоречия относно така изложените факти, като въпреки твърденията за пропуски в проверката на доказателствата от страна на жалбоподателя, фактическата обстановка не се оспорва от него по същество в по-голямата си част, а доводите му касаят правилното приложение на материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция намира, че липсват неизяснени обстоятелства, необходими за разкриване на обективната истина, а фактическите изводи на прокурора се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали. Следва да бъде споделен и правният извод на 4

СРП, че при така установените по делото факти не са събрани несъмнени доказателства относно извършването на престъпление от общ характер, включително и такова по чл. 209, ал. 1 от НК.

Фактическият състав на престъплението измама от обективна страна включва определено поведение от страна на дееца, насочено към формиране или поддържане на погрешни представи у измамения, въз основа на които той извършва акт на разпореждане с имуществения предмет на престъплението, водещ до настъпване на имотна вреда за измамения или друго лице. В закона не са посочени конкретни средства за възбуждане и поддържане на заблуждение и в този смисъл те могат да бъдат неограничени. При тези две форми на изпълнителното деяние е необходимо активно поведение на дееца с цел създаване и респективно утвърждаване на определена невярна представа у адресата на измамата.

Съдебната практика е еднопосочна, че наличието на облигационни отношения между дееца и пострадалия не изключва осъществяването на наказателноправната измама, като сключването на договор може да послужи като способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход.

Тогава обаче деецът изначално няма намерение да се задължи, а неизпълнението на договора от негова страна е последица на предварително взетото решение в тази насока, още към момента на сключването му, т.е. не всяко неизпълнение по договор е равносилно на наказателноправна измама.

Отправна точка при разграничението на двете хипотези е наличието на намерение за изпълнение на поетото задължение, респективно съществуването на обективна възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. При престъплението „измама“ деецът поначало няма намерение да изпълни задължението, а най-често и не разполага с обективна възможност да го стори, като се задължава единствено, за да мотивира насрещната страна да извърши определено имуществено разпореждане, водещо до имотна облага за него или трето лице. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение остава в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на ГПК.

Преценката за намерението на дееца следва да се направи въз основа на комплексна преценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка и конкретно съгласието на съконтрагента, на причините, поради които се е стигнало до неизпълнение, на цялостното поведение на дееца преди, по време и непосредствено след твърдяното деяние. Изначалната липса на намерение за задължаване у дееца, а само за извличане на неследваща му се имотна облага, е необходимо да съществува към момента на договарянето, като за това намерение не бива да се съди единствено с оглед последващото пълно или частично неизпълнение, най5 малкото поради това, че прекият умисъл и користната цел, като аспекти на субективната страна на престъплението измама, следва да са налични към този момент.