Решение № 18402 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№..8402 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ББ В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от ББ В Гражданско дело № 20261110106553 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът П. С. И. е предявил срещу ответника „В..” ЕООД главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 101,08 евро /в левова равностойност 197,69 лева/, представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по нищожен Договор за потребителски кредит № ... от 03.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.03.2026 г., до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 93,66 евро /в левова равностойност 183,19 лева/, представляваща платена без основание сума по нищожна клауза, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по Договор за потребителски кредит № ... от 03.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 11.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 03.02.2024 г. е сключил с ответника договор за паричен заем № ... за сума в размер на 1300 лв., която следвало да бъде погасена в срок от 10 дни при следните условия по кредита: ГПР - 49,9 %, лихвен процент в размер на 40,71 %, и дължима такса за бързо разглеждане в размер на 183,19 лв. Твърди, че на 13.02.2024 г. е погасил изцяло сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане, като заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 1497,69 лв. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, с произтичащите правни последици по чл. 23 ЗПК, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявения главен иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 101,08 евро /в левова равностойност 197,69 лева/, представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по нищожен Договор за потребителски кредит № ... от 03.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.03.2026 г., до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 93,66 евро /в левова равностойност 183,19 лева/, представляваща платена без основание сума по нищожна клауза, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по Договор за потребителски кредит № ... от 1

03.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 11.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията в исковата молба за сключване на процесния договор с посочените параметри и извършените от ищеца плащания. Поддържа, че уговорката за такса за експресно разглеждане е напълно законосъобразна, като същата не е задължително условие за получаване на заявената сума, а е включена по желание на кредитополучателя. Намира, че ГПР е образуван в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК и в допустимия предел по този закон. Оспорва, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор за паричен заем. Твърди, че ищецът е кандидатствал множество пъти за отпускане на кредитни суми, като в тази връзка оспорва твърденията в исковата молба, че същият не е бил запознат с преддоговорната информация, касаеща отпускането на кредита. Намира процесуалното поведение на ищеца чрез неговия представител – адв. Ф., за злоупотреба с права, доколкото се предявявявали идентични искови претенции за твърдяно неоснователно обогатяване на ответника по отпуснатите кредити, вместо което всички те да бъдат насочени в един исков процес. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете /главен и евентуален/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да установи пълно и главно по делото, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на 1497, 69 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумите в размер на 197,69 лв., респ. 183,19 лв., е без правно основание, тъй като договорът/клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожен.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно, че сключеният договор за кредит/оспорената клауза е действителен. Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1. на 03.02.2024 г. между П. С. И. и „В..“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ... за сума в размер на 1300 лева, която следвало да бъде погасена за срок от 10 дни при следните условия по кредита: ГПР – 49,9 %, лихвен процент в размер на 40,71%, дължима такса за бързо разглеждане в размер на 183,19 лв.; 2. на 13.02.2024 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сума в общ размер на 1497,69 лв.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за кредит № .../03.02.2024 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца потребителски кредит в размер на 1300 лв. за срок от 10 дни при лихвен процент 40, 71 % и посочен в договора годишен процент на разходите 49, 90 %. Съгласно договора кредитополучателят дължи и такса за бързо разглеждане в размер на 183, 19 лв., а като обща дължима сума е посочена 1497, 69 лв.

На л. 33 по делото е приложено преводно нареждане от 13.02.2024 г. за сума в размер на 1497, 69 лв. с наредител ищеца П. И. и получател ответника „В..“ ЕООД.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 28.05.2022 г., приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.

2

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 1300 лв. на ищеца.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.

Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, таксата за експресно разглеждане безспорно се явява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница. В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В случая посоченият в договора ГПР от 49, 90 процента не е действителният, т. к. той не включва разходите от 183, 19 лв. – такса за експресно разглеждане. При включване на този разход се получава действителният размер на годишния процент на разходите, който е различен от посочения в договора. Договорът е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни 3 правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са налице.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. всички суми платени извън главницата в размер на 1300 лв. по процесния договор се явяват платени без основание и подлежат на връщане по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Между страните не се спори, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер от 1497, 69 лв., поради което разликата над 1300 лв. или сумата от 197, 69 лв. с равностойност 101, 08 евро е платена без основание. Ето защо предявеният главен осъдителен иск следва да бъде изцяло уважен.

Предявеният при условията на евентуалност иск не подлежи на разглеждане.