Протокол № 1423 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1276/2026
- Вид
- Протокол № 1423
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Красимир Тодоров Василев, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 440 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1423 гр. Варна, 13.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Т. Василев
Членове:
Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501276 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 09:41 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изр. 2-ро от ГПК.
Въззивницата З. Д. Д., редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемият Д. А. Н., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призована, представлява се от гл. юриск. М. Д., надлежно упълномощена и приета от съда отпреди Юриск. Д.: Не са налице пречки по хода. Моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Поизводството по делото е въззивно и е образувано по жалба на З. Д. Д. чрез адвокат Д. Н. против решение № 4580 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 9222 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, осемнадесети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Д. А. Н. и Община Варна иск с правно основание член 440, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Н. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, одобрени със заповед № РД 18-98 от 1
10.11.2008 г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 16.09.2011 г., адрес на имота: град В. - ул. „К.“ № **, етаж *, гараж № **, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта:
1, с площ 17,15 кв.м, ведно с прилежащото складово помещение с площ 22,20 кв.м и 0,0098 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта няма, върху който е насочено принудително изпълнение по изп.дело № 20208080400361 по описа на ЧСИ З. Д., в полза на взискателя по изпълнителното дело Община Варна; както и е осъдена З. Д. Д. да заплати на Община Варна сумата от 200 лева, представляваща разноски за юритсконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че избирателното обсъждане на част от доказателствата и не обсъждането на всички доводи на страните в тяхната взаимна връзка и зависимост опорочава съдебното решение. Излага се, че изводът, че въззивницата /ищца/ не е представила никакви доказателства, че е владяла процесния имот от датата на сключване на предварителния договор до образуване на производството по настоящото дело е направен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на презумпцията на член 69 от ЗС, според която, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тоест има качеството на владетел, а няма данни фактическата власт на ищцата да е отнета. Също така се набляга, че искът по член 440 от ГПК е отрицателен установителен и правото на собственост на ищеца не е предмет на спора, а е от значение само за доказване на правния му интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Поради това и е неоснователен мотивът на съда, че ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на спорния имот на поддържаното от нея правно основание – придобивна давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемата страна Община Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала правото си на собственост на твърдяното от нея придобивно основание, тъй като е доказала само предаването на фактическата власт върху процесния имот, но не и осъществяваното фактическо владение от този момент до предявяване на исковата молба.
Юриск. Д.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.
Нямам нови доказателствени искания.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
2
Юриск. Д.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение и да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Считам, че въззивникът неоснователно поддържа, че уговорката в предварителния договор за предаване на владението е достатъчна, за да се приеме, че е придобил собствеността върху процесния имот. Посочената уговорка може да послужи само като доказателство за първоначалното предаване на фактическата власт, но сама по себе си може да установи продължителността на упражняваното владение през 10 годишен период. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства считам, че не се установява твърдяното от ищеца придобиване на собственост по давност поради, което и крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска е правилен.
Моля да ми предоставите срок за подробни писмени бележки, да потвърдите решението и да присъдите разноски в полза на Община Варна, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ дава възможност на юриск. Д. за представяне на писмени бележки в едноседмичен срок от днес.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:44 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3