Решение № 390 от 18.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. K., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101141 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за ипотечен кредит от ***г. предоставила на Ф. И. М., с ЕГН-********** кредит в размер на 14 840 евро. Срокът за издължаване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен еднократно на 12.06.2008г. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 4.19%, стандартна надбавка в размер на 6,80 процентни пункта и била намалена с отстъпка от 0,5 пункта, или лихвата по кредита бил общо 10,99 процента. За обезпечаване на отпуснатия кредит била учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент *** със застроена площ от 67.04 кв. м., находящ се в гр.K., *** ведно с избено помещение с площ от 3,59 кв. м. Кредитът бил погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно предоставения на кредитополучателите погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като съгласно договора за кредит задължението се погасявало чрез разплащателна сметка №*** на кредитополучателя. Към Договора за кредит били приложени Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити и Тарифа за таксите, отпускани по жилищни кредити на Б. Д. АД, които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. На ***г. било сключено допълнително споразумение, с което по отношение на остатъка от дълга в размер на 14962.70 евро договорено:

1 кредиторът се отказвал от вземането си за наказателни лихви за периода 14.09.2009г. до ***г. Запазвала се крайната падежна дата за окончателното издължаване на кредита. Падежната дата за издължаване на месечните погасителни вноски било 20-то число. Към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата била в размер на 11,49%. На ***г. било сключено ново допълнително споразумение, с което по отношение на остатъка от дълга в размер на 15 359.79 евро било договорено: гратисен период за издължаване на главницата по кредита за срок от 9 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. Падежната дата за издължаване на месечните вноски се променял на 22-ро число на месеца. Към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата била в размер на 11.49%. На *** било сключено ново допълнително споразумение, с което по отношение на остатъка от дълга в размер на 12 066.88 евро и договорено: кредиторът се отказвал от вземането си за наказателни лихви в размер на 0.02 евроцента, както и от начислените наказателни лихви за периода, считано от 09.06.2017-*** Падежната дата за издължаване на месечните вноски се запазвала - 22-ро число на месеца. Към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата била в размер на 10.240%, а годишният процент на разходите по кредита е 11,16%. След сключване на договор за ипотечен кредит от ***г. и допълнителни споразумения към него от ***г., ***г. и *** внасяните от кредитополучателите суми били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м.октомври 2018г. и не били погасени следващите вноски, дължими за м. ноември, м.декември 2018 и м.януари 2019г. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към договор за ипотечен кредит от ***г. и допълнителни споразумения от ***г., ***г. и *** във връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ, Б.та упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на кредитополучателя. До постоянния адрес на Ф. И. М. била изпратена поканауведомление с изх №***/ 11.02.2020г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез ЧСИ Р.М., рег.***, с район на действие - ОС С., получена на 29.05.2020г. от сина на адресата със задължение да я предаде. На 15.06.2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. Поради настъпила предсрочна изискуемост и предвид посочените по-горе предпоставки на 23.06.2021г. подали заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Ф. И. М., ЕГН-********** за сумите: годишна такса управление- 183.90 евро; такса изискуемост-60.00 евро; такса за застраховка на обезпечение-79.46 евро; такса за подновяване на договорна ипотека – 102.16 евро. Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ АД били присъдени: годишна такса управление- 183.90 евро; такса за застраховка на обезпечение-79.46 евро; такса за подновяване на договорна ипотека – 102.16 евро; държавна такса 25 лева и юрисконсултско възнаграждение- 50 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №***/2021 при ЧСИ Р.М., рег.***, с район на действие Окръжен съд -С.. На 29.04.2022 г. „Б. Д." АД била уведомена, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ф. И.

М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на установителния иск с оглед указанията на заповедния съд.

2

Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че Ф.

И. М. дължи на “Б. Д.“ АД към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, сумите: 183.90 евро годишна такса управление, 79.46 евро такса за застраховка на обезпечение, 102.16 евро такса за подновяване на договорна ипотека. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подала отговор на исковата молба, не се е явил в о.с.з. и не е взел становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното:

От приложеното ч.гр.д.№1999/2021 г. по описа на Районен съд- K. се установява по подадено заявление от “Б. Д.” АД, с ЕИК:***, е издадена Заповед №599/28.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и разпореждане №1069 от 26.07.2021 г. срещу длъжника Ф. И. М., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.Г., обл.С., ***, сумите: 183.90 евро годишна такса управление, 79.46 евро такса за застраховка обезпечение, 102.16 евро такса за подновяване на договорна ипотека, по Договор за ипотечен кредит от ***г., както и 75.00 лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което с разпореждане на съда от 14.04.2022 г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В законовия едномесечен срок искът е предявен.

С договор за ипотечен кредит от *** г. “Б. Д.“ ЕАД като кредитор отпуснала на Ф. И. А., с ЕГН-********** кредит в размер на 14840 евро със срок на издължаване 240 месеца от датата на неговото усвояване при лихвен процент 10.99 формиран от 4.19 процента базов лихвен процент, определян периодично едностранно от кредитора и стандартна надбавка в размер на 6.80 процента обезпечен чрез вписване на договорна ипотека върху апартамент ***, трети етаж в жилищна сграда-блок *** гр.K.. Неразделна част от договор за ипотечен кредит от *** г. са общите условия за предоставяне на жилищни кредити на физически лица и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните прилагани от Б. Д. по извършвани услуги на клиента. Видно от чл.9.1 от Общи условия на “Б. Д.“ АД, кредитът се олихвява с плаваща лихва състояща се от базов лихвен процент и надбавка посочена в договора. Кредиторът има право да променя базовият лихвен процент, за което уведомява кредитополучателят по подходящ начин. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Неразделна част от договора е съставеният погасителен план, съгласно който месечната вноска при сключване на договора е 153,08 евро при лихвен процент 10,99.

Падежът на задължението е 11.06.2028 год. Страните подписали три допълнителни споразумения към процесния договор за ипотечен кредит като към всяко от тях са приложени като неразделна част Общи условия на Б. Д.

АД, погасителен план, Тарифа за такси по жилищни и ипотечни кредити. С допълнителното споразумение от *** г., лихвеният процент е увеличен на 11,49 считано от *** г., като месечната погасителна вноска възлиза на 161,23 евро. С допълнителното споразумение от ***, лихвеният процент остава непроменен – 11,49 %, а погасителната вноска считано от 22.12.2010 г.

3 възлиза 176,10 евро. С допълнителното споразумение от *** г., лихвеният процент е намален, считано от 20.06.2017 г. и месечната погасителна вноска става 151,10 евро.

В полза на „Б. Д.“ ЕАД е вписана договорна ипотека в АВ-Служба-K., подновена на 07.06.2018 год. по молба на кредитора. /л.47 на делото/. По ч.гр.д.№1999/2021 г. по описа на РС-K. са приложени 3 бр. операционни бележки за заплатени от “Б. Д.“ АД суми в полза на нотариус Н.Б. с основание за плащане: “*** Ф. И. А., под.ипотека **********“. На 29.05.2020 год. на кредитополучателя е връчена покана-уведомление с изх.

№***/11.02.2020 г. /л.48 на делото/, с която кредиторът уведомява кредитополучателя, че поради забава обявява кредита за предсрочно изискуем като от датата на получаване на поканата цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява законна лихва.

Видно от разписката на уведомлението, последното е връчено на 29.05.2020 г. на Ф. И. М. чрез К.М.-син.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението кредитът е усвоен изцяло на 12.06.2008 г. Редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено на 01.02.2019 г. По разплащателната сметка на кредитополучателя, служеща за погасяване на кредита са постъпили суми в общ размер 21027.93 евро като с постъпилите суми са погасявани главница, договорна лихва, санкционираща лихва и наказателна лихва. Начислената такса застраховка е в общ размер 223.23 евро, такса управление на кредита-585.96 евро и такса ипотека 117.16 евро.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявени в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1999/2021 г. по описа на РС-K. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1- ал.4 от ГПК.

Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Б.та е упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

4

Между страните е възникнало правоотношение по Договор за ипотечен кредит от *** г. за сумата 14840 евро, с предоговорен краен срок за погасяване -11.06.2028 год. Установи се, че ответницата е усвоила кредита, както и че не е неизпълнила задълженията за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.20.2 от ОУ към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответницатакредитопучател е надлежно уведомена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5aa61db9-381a-482a-be5e-029b1c9ba6c8