Решение № 8141 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8141 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110150978 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците С. З. П. и В. З. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 3 012,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;

358,40 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 56,86 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 10,55 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., при равни квоти – по 1/2 част от всеки от тях, или сумите, както следва: 1 506,24 лв., представляваща 1 цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 179,20 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 28,43 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,27 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците С. З. П. и В. З. Г. е подал отговор на исковата молба, които са с идентично съдържание. Оспорват единствено основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение правят. Считат, че с исковата молба ищецът сам признава неизгодния за него факт, че сумата по общата фактура от 31.07.2020 г., отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., е погасена по давност. Считат, че издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, тъй като правилата на чл. 111 ЗЗД имат императивен характер. Оспорват да са били собственици или вещни ползватели на процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия в рамките на исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с ищеца. Считат, че откриването на партида на името на трето лице има силата на договор между страните. Оспорват да са изпаднали в забава, тъй като не са ангажирани доказателства относно публикуването на общата фактура за отчетеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет - страницата на ищцовото дружество, поради което оспорват и акцесорните претенции за мораторна лихва. Оспорват иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – ..., а не от ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване изискуемостта на това вземане. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за 2 домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците С. З. П. и В. З. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Найнапред, от съдържанието на представената заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. на председателя на ИК на СНС (л. 17 от делото) се установява, че на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) ..... e придобилa собствеността върху апартамент № 17, находящ се в .... – получен като обезщетение срещу отчужден от нея друг имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.

95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва процесната заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между стойността на отчуждения и отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие. Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. ..... е станала собственик на процесния имот, като констатираното в нея несъответствие при изписване на номерацията на блока, в който имотът се намира, се преодолява въз основа на представеното удостоверение с изх. № КО-7000-35/17.10.2012 г., издадено от Столична община, р-н „Възраждане“ (л. 22 от делото), според което административен адрес: ... е идентичен с административен адрес: бл. 18-14. На следващо място, по делото не се твърди, а и не се доказва в периода до 23.07.2017 г., на която дата видно от представената справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. (л. 15 от делото) Иванова е починала, да са се осъществили юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 17, поради което съдът приема, че той е бил част от наследствената й маса. Установява се, че след смъртта си тя е оставила за свои наследници по закон ответниците по делото С. З. П. – дъщеря и В. З. Г. – син, поради което следва да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил равна част от собствеността върху него – по 1/2 - арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Тук следва да се отбележи, че според обсъдената погоре справка ... е имала и друг син – Г. З. Г., който обаче видно от другата справка по реда Наредба № 14/18.11.09 г. (л. 16 от делото) е починал преди наследодателката си – на 28.06.2009 г., но доколкото не е оставил низходящи хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗН не намира приложение, поради което кръгът от наследниците на ..... се изчерпва само с ответниците по делото.

Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 17, съдът приема, че в рамките на исковия период именно С. З. П. и В. З. Г. се легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват легитимирани да 3 отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2, като ирелевантно се явява обстоятелството на чие име се води партидата за аб. № 204912 при ищеца, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били съсобственици на процесния апартамент № 17 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.