Решение № 170 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511955 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Е. К. К. срещу решение № 20051630/04.08.2022г. постановено по гр.д. № 15969/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 176 състав, с което са отхвърлени предявените от нея по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо „Т.Ц. ЗА КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ“АД, че дължи, както следва:

-на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД сумата от 7380,00 лв. –обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по договор за абонаментно правно обслужване от 10.09.2018г.;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 22,50 лв. – мораторна лихва върху главницата от 7380,00 лв. за периода 16.11.2020г. – 26.11.2020г.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила при допускане и събиране на доказателства, в противоречие с разпоредбите на чл.7 и чл.10 от ГПК, както и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че при тълкуване на договора първоинстанционният съд е подменил действителната воля на страните, като е приел, че договорът не е такъв за абонаментно обслужване и може да бъде прекратен с незабавно с достигане на изявлението от едната до другата страна. Подобен извод е необоснован и не съответства нито на доказателствата, нито на волята на страните. Посочва, че неправилно съдът е игнорирал обстоятелството, че за 3-месечния период след получаване на изявлението на ответника за прекратяване на договора, ищецът е била на разположение за извършване на правно обслужване, което изрично е заявила, както и е отговаряла на обаждания на клиенти 1 на ответника т.е. изпълнявала е задълженията си по договора. Твърди, че направеното сравнение с трудов договор от районния съд е неуместно и при липса на каквито и да основания за прилагане на разпоредби от КТ по аналогия.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.Ц. ЗА КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, са несъстоятелни – поради превратно тълкуване на разпоредбите на договора от въззивника, както и на установените по делото факти. Твърди, че след получаване от въззивника на изявлението за прекратяване на договора, въззиваемата страна не е възлагала каквато й да е работа за изпълнение, нито е приемал такава изпълнена от въззивника, а приемане на обаждания от клиенти на въззиваемата страна е поради нежеланието й да ползва предоставения служебен телефон и посочен като начин за контакт - личния й телефонен номер, а и това действие не е такова по възлагане, съответно приемане и одобрение на работа.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 хип.2 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договорно задължение и обезщетение за забавено изпълнение.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че:

- страните не спорят относно фактическата обстановка установена в първоинстанционното решение – приетите за установени факти между страните и тяхната последователност, а именно:на 27.09.2019г. между страните е сключен договор за услуги със съдържание обективирано в представения по делото писмен документ – л.8-19 от делото на СРС, двустранно подписан;ответникът „Т.Ц. ЗА КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ" АД е изпратил предизвестие за прекратяване на договор за правни услуги № 001-05/29.05.2020 г. получено в електронната поща на ищеца на 29.05.2020г.;изпращане от страна на ищеца до ответника на писмено насрещно уведомление със съдържание – л.32 от делото на СРС за готовност да изпълнява задълженията си в 3-месечен срок от 29.05.2020г.; писмен отговор на насрещното уведомление от ответника, изразяващо изричната му воля за прекратяване на договорната връзка с получаване на уведомлението от 29.05.2020г. – л.33-34 от делото на СРС; изпращане от ищеца и получаване от ответника на 11.11.2020г. на нотариална покана 2 за заплащане на сумата от 7380,00 – обезщетение за неизпълнен договор от 27.09.2019г, поради неспазено предизвестие в размер на тримесечни възнаграждения по договора; липса на плащане от страна на ответника;

-спорно между страните е тълкуването на клаузите от договор от 27.09.2019г. по чл.3.6 вр. чл.9 относно начините на прекратяване на договора и момента, от който следва да се счита, че договора е прекратен едностранно от едната страна по договора, съответно отговорността на страната, прекратила предсрочно /преди изтичане на определения в договора срок - 10.10.2020г./ договора; вид и размер на вредите от неизпълнение на задължението за отправяне на тримесечно предизвествие при прекратяване на договора.

Във връзка с посочените спорни правни въпроси, настоящият въззивен състав счита следното:

Страните по делото са били обвързани от договор за правна услуга сключен между ответника, в качеството му на клиент и ищеца – като адвокат. „Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. - решение № 94/20.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 2752/2020г., IV г.о. ВКС.

Договорът за адвокатска услуга /в частта като договор за поръчка/, вкл. при договора за текущо/абонаментно правно обслужване, независимо от естеството на поетите задължения, е винаги възмезден, освен ако не е уговорено друго /в с. см. - решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., решение № 495/25.06.10 г. по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., решение № 482/13.12.2011 г. по гр. д. № 486/2010 г., IV г. о., решение № 127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г., IV г. о. на ВКС и др./.

В случая, тълкувайки клаузите на сключения договор се установява, че адвокатът не е поел задължение да изпълни конкретни задачи, а се е задължил да поеме изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време от доверителя. Съобразно волята на страните, уговореното месечно възнаграждение се дължи за времето, през което ищецът е изпълнявал възложена текуща работа на ищеца, или е бил на разположение /поддържал е необходимата организация работата да бъде извършена при възлагане/ за срока на действие на договорите за правно обслужване.

Настоящият състав приема, че при тълкуване на договора от 27.09.2019г. по правилата на чл.20 от ЗЗД клаузата на чл.9 от същия определя вида на договора – срочен и начина на определяне на продължителността на този срок, а именно: срокът на договора е определен по алтернативен начин и същия следва да се счита прекратен при първо по време осъществилото събитие - настъпване на определена дата /бъдещо сигурно събитие – 10.10.2020г./ или изпращане и изтичане на 90-дневно предизвестие за прекратяване на договора от едната до другата страна по договора/бъдещо несигурно събитие/ - чл.9 от договора.

Начинът на определяне на срока на договора, вкл. и определеното 90- дневно предизвестие за прекратяването му уговорено между страните, не дерогира дефинитивно общите разпоредби на ЗЗД относно действие, изпълнение и прекратяване на договорите.

След като е направено изявление за прекратяването на договора за правна услуга от страна на клиента т.е последващо оттегляне на възлагането, отношенията между страните се 3 уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора. Т.е. не е недопустимо прекратяване на договора от всяка от страните и без спазване на уговореното 90- дневно предизвестие преди дата 10.10.2020г., като отделен е въпросът дали при такова прекратяване е реализиран фактическият състав по чл.82 от ЗЗД.

Клаузата на чл.3.6 от договора урежда само последиците при предсрочно прекратяване на договора при условията на чл.9, а при смисловото тълкуване на договора – несъмнено се има предвид хипотезата на отправено 90 –дневно предизвестие от клиента /възложител, поръчващ/, а именно: изрично е уговорено, че се дължи заплащане само на тази част от услугите, която е ефективно извършена от адвоката и изрично одобрена и приета от клиента т.е. страните са уговорили, че след като клиента отправи 90-дневно предизвестие за прекратяване на договора по чл.9 от същия, правоотношението продължава да съществува за този 90 -дневен период, но с променено съдържание – само относно конкретно и ефективно извършени от адвоката и одобрени от клиента задачи и само за тях се дължи възнаграждение, а не във вида уговорен в чл.3.1 – абонаментно обслужване /разположение на адвоката и възможност клиента да възлага по всяко едно време/.

Настоящата хипотеза обаче не се обхваща от уговореното между страните по чл.9 вр. чл.3.6 от договор от 27.09.2019г., доколкото е налице прекратяване на договора извън изрично предвидения начин - с предизвестие от 90 дни. От съдържанието на договорното правоотношение, противно на твърденията на ищеца-въззивник, настоящият състав счита, че в разпоредбата на чл.3.6 не е уговорена отговорността при прекратяване от страна на клиента на договора без предизвестие и задължение за същия да заплаща уговореното в чл.3-1 месечно възнаграждение за срока на предизвестие. Напротив дори и при прекратяване с предизвестие, клиента не дължи възнаграждението по чл.3.1, както изрично беше посочено по – горе и каквато е ясната воля на страните, изразена в клаузата по чл.3.6 т същия.

Едностранно направеното изявление от страна на ищеца, че е на разположение и ще изпълнява задълженията си за 90 -дневен период във вида и обема уговорен в чл.1 от договора след получаване на уведомлението за прекратяване на договора от29.05.2020г. и със съдържанието описано по - горе е ирелевантно, доколкото същото е едностранно и не може да измени договорното съдържание, при условие, че липсва съгласие на насрещната страна по договора.

Следователно правния спор се съсредоточава върху въпроса дали прекратяване на договора без предизвестие от страна на клиента е неизпълнение на договорно задължение, настъпили ли са вреди от това неизпълнение и какъв е техния вид и размер.

С оглед установените по делото факти и следващите от тях правни изводи в горното изложение, въззивният състав счита, че не е установен нито един от елементите на фактическият състав по чл.82 от ЗЗД, тъй като:

-прекратяването на договора без предизвестие от възложителя е настъпило с получаване на изявлението от ищеца, като прекратяването на договора и последиците от това са два различни инстута т.е. не е налице недопустимо изявление и което да не е породило правен ефект т.е. считано от 29.05.2020г. договорната връзка между страните е прекратена;