Решение № 254 от 23.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000502683 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 81/02.07.2020 г., постановено по т. д. № 142/2019 г. по описа на СОС, ТО, 5 с-в, частично е уважен предявеният от С. С. Я. осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12500 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 25000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50%, тъй като ответникът е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ищецът чрез своето противоправно поведение (пътувал е като пътник в процесното МПС без правилно поставен обезопасителен колан) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици - в случай че бе поставил правилно обезопасителен колан, той не би получил увреждането на коляното на десния крайник (именно тази увреда била утежнила в значителна степен здравословното му състояние).

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 12500 лв. до 50000 лв., поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не 1 е съобразил в достатъчна степен факта, че вследствие настъпването на процесния транспортен инцидент ищецът се е възстановявал в един относително дълъг период, като той е имал нужда от чужда помощ в ежедневието, не е могъл да кляка и става. Счита, че ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил в процеса на доказване по несъмнен начин, че чрез своето противоправно поведение - пътуване в процесното МПС без предпазен колан, е допринесъл за настъпване на релевантните травматични увреждания, респ. че дори и да е налице съпричиняване на вредоносните последици, приносът на ищеца не е тъждествен на този на виновния водач на МПС. Не релевира довод за необоснованост на обжалваното решение в частта, в която СОС е приел, че ищецът е пътувал без предпазен колан, т.е. че е осъществил това противоправно деяние, поради което въззивният съд следва да приеме този факт за осъществен в обективната действителност.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за сумата от 12500 лв., ведно със законната лихва от момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 10.12.2018 г., до окончателното й заплащане (макар и това акцесорно обезщетение да е дължимо от момента на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие - чл. 429, ал. 3 КЗ, без съответен правен довод за неправилност на обжалваното решение въззивният съд не може да се ревизира правното съждение на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СОС, ТО, 5 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно 2 правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 10.12.2018 г. – за сумата от 12500 лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение - пътуване в процесното МПС като пътник без поставен обезопасителен колан, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и какъв е неговият принос в единния съпричинителен процес на явленията и фактите в действителността.

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в края на 2018 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял фрактура на дясната колянна капачка без данни за разместване; мекотъканни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, разкъсно-контузни рани в областта на веждата и на долния клепач през мигления ръб; кръвоизлив под конюнктивита на дясната очна ябълка слепоочно; фрактура на носни кости без дислокация на костните фрагменти, съчетани с травматичен оток на носа - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 3 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи, изяснява, че счупването на колянната капачка е лекувано 3 чрез наложена стегната превръзка за срок от 45 дни, с препоръки да не се натоварва крайникът, а походката да се осъществява с две помощни средства за период от 2 месеца.

Ищецът е напълно възстановен, като не са констатирани усложнения в лечебния му процес.

В началния етап на възстановяване той е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания (особено в областта на коляното), които постепенно са намалявали и отшумели в период до 2-3 месеца.

При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От показанията на свидетеля Д. Я., съпруга на ищцата, се изяснява, че около три месеца той е бил трудно подвижен („Някъде 3 месеца го гледах вкъщи на легло - с патерици, с шина на крака, не можеше да става, трябваше да го придружавам до тоалетната”).

Свидетелства, че около 6 месеца не бил на работа. Затруднява се да клекне и да стане.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца и изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента А. М. С. неимуществени вреди е в размер на 30000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на дясната колянна капачка без данни за разместване; мекотъканни увреждания и фрактура на носни кости без дислокация на костните фрагменти, съчетани с травматичен оток на носа - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 3 месеца), на пострадал в работоспособна възраст - на 55 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и 4 страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 30000 лв.