Решение № 179 от 21.07.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. С., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100036 по описа за 2023 година

Предявени са два частични обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на всеки иск – 30 000лв. от общо 80 000лв.

В исковата молба ищците твърдят, че са законни наследници – син и дъщеря на М.С.

М., починал при ПТП на 02.02.2020г, на спирка на градския транспорт в гр.С., на бул.“П.Х.“, причинено от М. Й. М., който като водач на джип „Р.“ с рег. № ....., нарушил правила за движение по пътищата, като управлявал джипа с превишена скорост и след употреба на алкохол, изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него тротоар, блъскайки чакащия на спирката пешеходец М.С. М., който получил тежки телесни увреждания и починал на местопроизшествието.

Твърдят, че с влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020г на СлОС, подс. М. Й.

М. е признат за виновен и осъден за това, че като водач на застрахования автомобил, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С. М. – престъпление по чл. 343 ал.3 предл.1,б.“Б, предл.1 вр. с 342 ал.1 НК.

Твърдят, че по отношение на управлявания от М. Й. М. автомобил е сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 01.04.2019г до 31.03.2020г.

С молба от 30.09.2021г. оправили до ответника своите писмени застрахователни претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М., което първоначално им било отказано, но впоследствие им било направено предложение за 1 сключване споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение на всеки ищец в размер на 110 000лв., с което предложение не се съгласили.

На 23.11.2022г., по банков път ответникът им изплатил на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.

Считат, че този размер не кореспондира с принципа за справедливост и че справедливата сума, която може да компенсира претърпените неимуществени вреди е в размер на 180 000лв за всеки един от тях, поради което претендират обезщетение за всеки ищец в размер на 80 000лв.

Твърдят, че в резултат на неправомерните действия на виновния за ПТП водач, претърпели значителни неимуществени вреди, свързани със загубата на техния баща, която била за тях непрежалима, а болката никога нямало да отмине. През годините те имали особено близка връзка с него, поддържали непрекъснат контакт помежду си, личен и по телефон и други начин, той бил опора в живота, с който се съветвали при възникнали житейски проблеми, разчитали на неговите съвети и помощ. Смъртта на баща им предизвикала у тях непреодолима мъка и отворила огромна празнина в живота, като те не можели да се възстановят напълно от преживения стрес и болка.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати сумата 30 000лв. на всеки от тях - частичен иск от общо 80 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 02.02.2020г. смърт на техния баща М.С. М., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на увреждащия лек автомобил, валидна към датата на ПТП.

Поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 262/2022г на СлОС, счита за безспорно установено и доказано деяние, неговата противоправност и вината на дееца.

Оспорва наличието на основание на ищците да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като вече им било изплатено в размер на 100 000лв на всеки от тях, който размер счита за справедлив и съответстващ на претърпените вреди.

Оспорва описаните в исковата молба вреди и твърдението за изключително близка и дълбока връзка с загиналия в ПТП баща на ищците и че тези вреди изискват присъждане на обезщетение в размер на сума, надхвърляща 100 000лв на всеки от тях. Счита, че следва да се съобразят обстоятелствата, станали известни по гр.дело № 601/2020г на СлОС, образувано по искова молба на П. Д. - жената, живяла 12 години на съпружески начала с М. М. и нейната дъщеря Д. Д., която твърдяла, че е отгледана от него, които също претендирали обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт.

2

С определение от 13.03.2023г съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси, а по искане на ответника е конституирал като трето лице-помагач водача на застрахования автомобил -М. Й. М..

В с.з. ищците, ред. призовани, не се явяват лично, а се представляват от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен размер. Претендират разноски единствено за адв.възнаграждение,уговорено по реда на чл.

38 ал.1 т.2 ЗА.

В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски съгласно списък по чл. 80ГПК.

В с.з. третото лице-помагач М. Й. М., бе доведен от затвора-гр.Б., но не изрази становище по исковите претенции, а пожела да бъде освободен от съдебната зала и от явяване в следващите съдебни заседания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците са брат и сестра - деца на М.С. М. , който загинал на 69 години, при ПТП на 02.02.2020г.

Те са пълнолетни, съответно на 49 и 47 години, семейни и живеят отделно от своите родители, които са отдавна разведени. Въпреки развода, бившите съпрузи запазили прекрасни отношения както помежду си, така и с двете си деца.

Първият ищец С. М. е женен за св. П. М. и от седем- осем години живее и работи със семейството в Г..

Вторият ищец Ц. М. от 15-16 години живее в Г., където работи и е създала семейство. Има съпруг и две деца.

Ищците прекарвали всяка година летните си отпуски в Б.. Връщали се и за Коледните празници и при всяка една възможност. Винаги се срещали с баща и майка си, но били поблизки с баща си. През останалото време поддържали ежедневна връзка по телефона с баща си, дори имали определен час, в който да си говорят по телефона. Синът винаги се допитвал до бащата за съвет и подкрепа. Търсел неговото мнение и помощ при закупуване на имот в Б., както и съдействие при извършване на ремонт в жилището му в гр.С..

Преди да замине в чужбина, ищецът С. М. живял със съпругата си и двете си деца в гр.С., а баща му се радвал много на внуците си, често им ходел на гости, извеждал децата, вземал ги от детската градина и пр.

По това време ищцата Ц. М. завършила висше образование и заминала на работа в Г., където баща й гостувал заедно с бившата си съпруга, помогнал й при преместване в ново жилище, заедно ходели на море в Б..

М. М. бил енергичен и жизнен човек. Макар и пенсионер, от години работел като 3 пазач. Живеел сам в апартамента си в гр.С., кв.“Стоян Заимов“, а от 2007г до смъртта си живял заедно с П. Д.. Въпреки това, до смъртта си поддържал прекрасни отношения с двете си деца, но държал да има дистанция между тях и жената, с която живеел на съпружески начала.

На 02.02.2020г, М. М. чакал на спирка на градския транспорт в гр.С., бул.“П. Х.“, когато бил блъснат от джип, управляван от третото лице-помагач М. М.. Същият шофирал с превишена скорост и след употреба на алкохол, изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него тротоар, блъскайки чакащия на спирката М. М., който получил тежки телесни увреждания и починал на местопроизшествието.

С влязла сила присъда №10 от 29.06.2021г по НОХД № 262/2020г на СлОС, подс. М.

Й. М. е признат за виновен и осъден за това, че 02.02.2020г, в гр.С., на бул.“П. Х.“, при управление на МПС- джип „Р.“ с рег. № ....., в пияно състояние – 0.63 промила алкохол в кръвта, нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал.1 ЗДвП и чл. 21 ал.1 ЗДвП , и по непредпазливост причинил смъртта на М.С. М., на 69 години, от гр.С., което е престъпление по чл. 343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1, вр. с чл. 342 ал1. НК.

Загиналият в процесното ПТП М.С. М./ на 69 години/ до края на живота си имал изключително близки и сърдечни отношения с двете си деца и се радвал на тяхната обич, уважение и подкрепа. Въпреки че са отдавна пълнолетни, семейни и живеят в чужбина, всяка година по няколко пъти се връщали в Б. и задължително се срещали с баща си.

Посрещнали вестта за внезапната му смърт с голяма мъка и още страдат. Загубата им е тежка и непрежалима и е оставила огромна празнота в живота им. Завинаги били лишени от бащината обич и подкрепа в живота.

Към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил джип „Р.“ с рег. № ....., е била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна 01.04.2019г до 31.03.2020г.

С молба от 30.09.2021г ищците са предявили до ответника своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния баща, като им е определено и изплатено по банков път с НП от 22.11.2022г / преди завеждане на настоящата искова молба/ на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени, с изключение на протоколите на разпит на свидетели по досъдебното производство и изготвените по същото досъдебно производство експертизи.

Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.

Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Предявени са два преки частични иска по чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за 4 претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер.

Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото се установи, че ищците е изпълнили задължителната процедура по чл.498 КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.

Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай е приключило.

За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, да е налице деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.

Тъй като деликвентът е осъден с вляза в сила присъда, с която на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, всички елементи от фактическия състав на деликта са доказани и не подлежат отново на доказване в настоящото производство.

На доказване подлежи единствено вида и размера на вредите и че са претърпени в причинна връзка от деликта.