Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 94 от 29.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 847/2024
Вид
Определение № 94
Подписан
29.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Ловеч, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.ОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500847 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офиссграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт Н. А., срещу Разпореждане № 1395/09.12.2024г.,по ч.гр.д.№955/2024г. на РС-Троян.Счита, че е незаконосъобразно. Сочи,че мотивите на заповедния съд са неправилни, като акцентира на решения на други окръжни съдилища по аналогични казуси.

Твърди, че в заповедното производство съдът не може да събира доказателства и да прави изводи от събраните такива.Проверката е ограничена само по твърденията в заявлението,доколкото то съдържа надлежна конкретизация по основание и размер. Счита,че неправилно заповедният съд не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК след като е констатирал недействителност на договора за кредит. Позовава се на съдебна практика.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 11.12.2024г., а жалбата е подадена на 17.12.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№955/2024г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 29.11.2024г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№955/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила 1 вземане срещу А. Р. В. от гр.Троян, за следните вземания - главница от 11 682.88лв., договорна лихва от 3 146.31лв. за периода от 01.02.2030г. до 30.10.2023г., обезщетение за забава от 2 980.14лв. за периода от 02.02.2030г. до подаване на заявлението, законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № *** от 07.10.2021г. На 30.10.2023г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД е прехвърлила вземането по договора на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с произтичащите от това последици. Длъжникът е уведомен за цесията от упълномощения цесионер с уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-СТБИ/*** от 12.04.2024г., изпратено с известие до длъжника. Обяснява,че договорът за потребителски кредит е сключен на 07.10.2021г.,при спазване разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и при приети от кредитополучателя Общи условия,които са неразделна част от него. Съгласно договора е предоставена сумата 13 485.56лв.,която представлява главница и чиста стойност на кредита.Заедно с уговорената договорна лихва(51372лв.) дължимата сума е 64857.56лв. Крайният срок на договора е 15.04.2025г.,при 42 бр.месечни погасителни вноски.Сочи,че длъжникът е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита на 12.04.2024г.Уговорено е при забава на месечна погасителна вноска кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.Такава е начислена за периода от 02.02.2030г. до подаване на заявлението в съда.,като общият размер е 2980.14лв.Твърди,че заемателят не е платил паричния заем,поради което подава настоящето заявление. Претендира и направените разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно НЗПП.

Към заявлението са приложени- Договор за потребителски кредит № *** от 07.10.2021г.,информация за застрахователен продукт,Декларация за присъединяване към застрахователна програма,Общи условия по застрахователни програми,пълномощни, вносна бележка за държавна такса.

С Разпореждане №1367/02.12.2024г. РС-Троян е оставил заявлението без движение с указания за уточняване –какви плащания са направени и кои задължения са погасявани,в размера на главницата включени ли са сумите по двете застраховки, таксата за оценка на риска и как е формиран ГПР,обявен ли е кредитът за пресрочно изискуем-как и уведомен ли е длъжникът, да се поясни претендираният период на лихви- „01.02.2030г.-15.04.2025г.“, ако има погасяване да се уточни плащано ли е и по задължението за застраховки и такси,да се обоснове легитимацията на цесионер.

В срок заявителят е отговорил,че в размера на главницата не са включени застраховки и такси и такива не се претендират със заявлението. Длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на 12.04.2024г. В останалата част е развил аргументи за превишаване пределите на проверка на заповедния съд по реда на чл.410 от ГПК,като се е обосновал със съдебна практика.

С обжалваното Разпореждане №1395/09.12.2024г. РС-Троян е приел,че заявлението не е редовно,тъй като не е изяснен размерът на търсената главница и как е формиран,върху коя/кои суми са начислявани договорната и лихвата за забава.Не е ясно правени ли са плащания по кредита,съотв.каква част е погасена.Съдът е приел, че уговорката за дължима застраховка е неравноправна на осн.чл.143 от ЗЗП,тъй като е уговорена във вреда на потребителя,заобикаля изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК,касаеща ограничението на ГПР,в чийто размер би следвало да е включена. Заявителят не е доказал и легитимацията си на цесионер. Затова заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на 2 жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.

Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е направил само частични уточнения, с които отново не е ясно от общо претендираната главница каква част е по основното задължение по кредита и каква е формирана от вземането за допълнителните застраховки, погасяването на която е предвидено отново като част от месечната вноска. Макар да е уточнено,че главницата не включва застраховки и такси,видно е,че се търси в размер,надвишаващ този по договора-съгл.чл.7.1 е отпуснат кредит от 10 000лв. При това не става ясно как главницата е нараснала без в нея да се включват допълнителните услуги по договора. В т.см.не е ясна главната претенция, въз основа на която се изчисляват лихвитедоговорна и обезщетението за забава. Не е пояснен нереалистичният период,за който се търсят тези обезщетения-с начало от 2030г. Не е представено аналогично уточнение и на останалите претенцииза договорно възнаграждение и за обезщетение за забава. Има разминаване в размерите на договорна лихва - 51 372лв. и на общата дължима сума е 64 857.56лв.,които не кореспондират с предоставената в кредит чиста сума по договора. Не е ясно извършено ли е погасяване по кредита.

Не е обосновано качеството на титуляр на заявеното вземане. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, касаещи легитимацията на заявителя, е също част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК следва да се приложат относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно,при твърдение,че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор,съотв.да представи и документите,въз основа на които твърди,че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит и сертификат за застраховка. Към тези документи е и също следва да е приложено и уведомлението за предсрочната изискуемост,съотв.за начина на връчването му.Такива,въпреки указанията на заповедния съд-липсват.

При тези неясноти на вземането заявлението не може да бъде разгледано, поради което правилно е отхвърлено от заповедния съд.Затова обжалваното

Разпореждане

№1395/09.12.2024г.,пост.по ч.гр.д.№955/2024г.на РС-Троян,следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1395/09.12.2024г., пост.по ч.гр.д. №955/2024г. на 3

РС-Троян, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офис-сграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт Н. А., срещу А. Р. В. от гр.Троян, по Договор за потребителски кредит № *** от 07.10.2021г.,сключен с „Ти Би Ай Банк“ЕАД, с твърдение,че е цедиран на 30.10.2023г. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4