Определение № 323 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 224/2022
- Вид
- Определение № 323
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Мост енерджи“ АД, ЕИК 2012253721, чрез пълномощника му адв. Й.Й., против Определение №1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.№1764/2021г. по описа на Районен съдАсеновград, с което е обезсилена издадената по делото Заповед №652/17.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и „Мост енерджи“ АД е осъдено да заплати на Н.Р.Р. сумата от 1000 лв.- разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение в частта му за обезсилване на заповедта за изпълнение, като се иска отмяната му в тази част. В случай, че в посочената част същото бъде потвърдено, се иска намаляване поради прекомерност на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата- Н.Р.Р. от гр. **********, ул.
„**********“ №*, ап.**, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. М. Ч., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Производството по ч.гр.д.№1764/2021г. по описа на Районен съдАсеновград е образувано по подадено от „Мост енерджи“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н.Р.Р. . Същото е било уважено и съдът е издал поисканата от заявителя заповед за изпълнение. Тъй като срещу заповедта е било подадено възражение от длъжника с разпореждане от 15.09.2021г. първоинстанционният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е предупредил, че при непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилено.
Съобщението е било получено от заявителя на 30.09.2021г. и тъй като същият не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си против длъжника, с обжалваното в настоящото производство определение съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и предвид направеното във възражението искане от длъжника е осъдил заявителя да му заплати сумата от 1000 лв.разноски за адвокатско възнаграждение.
В частта му за обезсилване на заповедта за изпълнение постановеното определение е правилно и следва да се потвърди. така
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК искът за установяване на вземането се предявява в едномесечен срок от получаване на съобщението, а съгласно ал.5 когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. В случая от представените с частната жалба писмени доказателства се установява, че искът е бил предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, но няма спор, че по заповедното производство не са били представени за предявяването му. В частната жалба се излагат доводи, че преди да обезсили заповедта за изпълнение съдът бил длъжен служебно да провери дали искът е предявен. Тези доводи са неоснователни. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които изрично е 2 посочена настоящата хипотеза, когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Ето защо и при положение, че заявителят не е представил в указания му срок доказателства за предявяване на иска, то първоинстанционният съд правилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като не е имал задължение да извършва служебна проверка дали искът е бил предявен.
Предвид горното в частта му за обезсилване на заповедта за изпълнение обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед потвърждаване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение следва да бъде разгледано направеното в частната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. В отговора на частната жалба е направено възражение за недопустимост на същата в посочената й част, тъй като жалбоподателят не бил представил списък на разноските. Това възражение е неоснователно, тъй като непредставянето на списък на направените разноски по чл.80 от ГПК е пречка за страната да оспорва само присъдените в нейна полза разноски, за които е следвало да представи списък, а не и разноските на противната страна. Ето защо частната жалба срещу присъдените в тежест на жалбоподателя разноски е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, тъй като заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение не е съобразено с фактическата и правна сложност на процесуалното действие. В Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидена хипотеза, която да обхваща процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата минималното възнаграждение следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. Според настоящия състав на съда определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, следва да бъде извършено по правилата на чл.
3
6, т. 5, предл. последно от наредбата, а именно- подаването на "други молби", като по тази норма минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50 лева. В заповедното производство упълномощеният представител на длъжника Н.Р.Р. , е извършил само едно процесуално действие- подаване на възражение по чл. 414 от ГПК . Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/ частично или пълно изпълнение на задължението по заповедта/, какъвто не е настоящия случай. Възражението по чл. 414 от ГПК се подава по образец , койт о се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото му съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения и без да се налага да ползва правна помощ да го попълни. При тези данни се налага извод, че за процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в полза на длъжника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 50 лв./петдесет лева/ на основание чл. 6, т. 5 от Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното в частта му, с която „Мост енерджи“ АД е било осъдено да заплати на Н.Р.Р. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 50 лв. обжалваното определение следва да бъде отменено.
С оглед неоснователността на частната жалба срещу определението за обезсилване на заповедта за изпълнение и направеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените разноски в производството по същата. Разноските на ответната страна са в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по частната жалба, от които с оглед частичното й отхвърляне следва да се присъдят половината, а именно- 150 лв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.
№1764/2021г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която е обезсилена издадената по делото Заповед №652/17.08.2021г. за 4 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТМЕНЯ Определение №1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.
№1764/2021г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която „Мост енерджи“ АД е осъдено да заплати на Н.Р.Р. разликата над 50 лв. до 1000 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мост енерджи“ АД, ЕИК 2012253721, да заплати на Н.Р.Р. от гр. *******, ул. „********“ №****, ап.***, ЕГН **********, сумата от 150 лв.- разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5