Решение № 20998 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20998 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110151577 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 361 ТЗ, вр. чл. 363 ТЗ.

Ищецът „Транспрес Грийн“ ЕООД твърди, че по сключен с ответника „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД неформален договор за транспорт на товари е извършил международни превози на стоки по направление Костинброд, България – Италия, както следва: с дата на доставката 14.10.2021г., за което е издал фактура №34673/08.11.2021г. и фактура №34674/08.11.2021г., с дати на доставка 12.10.2021г., 26.10.2021г., 28.10.2021г. и 28.10.2021г., за което е издал фактура № 35580/23.11.2021г. и с дати на доставка 02.03.2021г., 03.11.2021г. и 04.11.2021г., за което е издал фактура № 35586/24.11.2021г. Поддържа, че преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11745/2022г. по описа на СРС,77-ми състав – 04.03.2022г., ответникът е погасил част от задълженията, като е останал задължен за главница в размер на 20 520 лв. и неустойка в размер на 419,93 лв., а с платежни нареждания от 09.03.2022г. и от 14.03.2022г. е заплатил на ищеца сумата в общ размер от 5 880 лв., с което е погасил изцяло задълженията на неустойка и законна лихва, както и част от главниците по посочените фактури. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 14 492,56 лв., представляваща непогасена част от дължимо навло по договор за автомобилен превоз на товари за извършени транспортни услуги в периода от 08.12.2021г. до 24.12.2021г. и издадени фактури № 34673 от 08.11.2021г., № 34674 от 08.11.2021г., № 35580 от 23.11.2021г. и № 35586 от 24.11.2021г., ведно със законната лихва от деня, следващ плащането до окончателното погасяване на вземанията. Претендира разноски.

Ответникът „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че ищецът не е материално правно легитимиран да предявява срещу него искове за заплащане на навло по процесните фактури, тъй като е превъзложил товара на други превозвачи. Излага 1 доводи, че дължимото възнаграждение за извършения превоз следва да бъде намалено, тъй като ищецът не е спазил уговорения маршрут при доставката на товара. Възразява за нищожност на клаузата за неустойка. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявените искове ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на облигационни отношения между него и ответника, възникнали по силата на договор за спедиция, по силата на които е изпълнил поетите с договора задължения.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Видно от приложена по делото заявка – договор за международен транспорт от 30.09.2021г. /л. 35/, ответното дружество „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, е възложило на ищеца „Транспрес Грийн“ ЕООД осъществяването на превоз на стоки /каски и бронеплочи/ в 4 самостоятелни камиона, с бруто тегло до 5500 кг за каските (3 камиона) и около 19 500 кг за бронеплочите (1 камион), от Индустриална зона, Полето 2, гр. Костинброд – „Марс Армор“ ООД, до посочен адрес в гр. Генуа, Италия, срещу уговорено възнаграждение /транспортно навло/ в размер на 4 500 лв. на камион.

Заявката не съдържа информация относно предоставянето на допълнителни услуги, типа автомобили, срока за доставка, нито по отношение на условията, размера и сроковете на плащане. Същата не е подписана на мястото на „дал заявката“, нито респективно от страната на „приел заявката“, но от представената по делото разпечатка от електронна кореспонденция между страните се установява, че на 30.09.2021г. представител на ответното дружество е изпратило до ищеца заявката за транспорт. В този смисъл е и изричното изявление на ответника в отговора на исковата молба – че те са подали искането за превоз.

Ответникът не оспорва качеството си на спедитор във връзка с възложената му организация на превозите от товародателя „Марс Армор” ООД, от чиято индустриална зона е следвало да бъде натоварена и процесната стока, видно от съдържанието на заявката. За отношенията на ответника с третото за спора лице свидетелства и представеният по делото договор от 20.08.2021г. /л. 118-121/, сключен между „Брайт Лайнс Карго” ЕООД /изпълнител/ и „Марс Армор” ООД /възложител/, по силата на който възложителят предоставя на изпълнителя товари за превоз от/до направления, обслужвани от последния, а изпълнителят организира техния транспорт от името и за сметка на възложителя по въздух, суша и море, срещу определено възнаграждение.

Същевременно ответникът не оспорва и обстоятелството, че ищецът е превъзложил товара на други дружества превозвачи съгласно приложените по делото товарителници.

Предвид изложеното съдът намира, че страните по делото – „Транспрес Грийн“ ЕООД и „Брайт Лайнс Карго” ЕООД, са били обвързани от валидно търговско правоотношение – спедиционен договор, по силата на който ответникът в качеството си на спедитор по договора с „Марс Армор” ООД, на основание чл.363 ТЗ, е възложил на ищеца в качеството му на последващ спедитор-превозвач извършването на действията по чл. 361 ТЗ, тоест да изпълни изцяло или отчасти превоза на процесния товар, /като в последната хипотеза той има и правата и задълженията на превозвач/, срещу определено възнаграждение. Съгласно цитираната разпоредба, първоначалният спедитор може да предприеме такива действия и без да е овластен за това от 2 доверителя – в случая от „Марс Армор” ООД.

В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че същият не дължи т.нар. навло, тъй като в товарителницата били посочени конкретните страни по превозния договор и възложител по него бил товародателят „Марс Армор” ООД.

Следва да се посочи, че с подаването на заявката за международен транспорт от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. При положение, че безспорно ответникът е действал като спедитор, тоест сключил е договор за превоз с превозвача от свое име, но за сметка на третото за спора лице – „Марс Армор” ООД, то макар и в самата товарителница да не фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им превозно правоотношение /в този смисъл Решение № 135 от 5.10.2011г. по т.д. № 1103/2010 г. на ВКС, II ТО/. Още повече, че видно от самата заявка, която безспорно е била отправена от ответната страна, като платец на навлото е посочен именно ответникът – „Брайт Лайнс Карго” ЕООД.

За доказване изпълнението на поетите с договора задължения, ищецът представя издадени фактури № 34673 от 08.11.2021г., № 34674 от 08.11.2021г., № 35580 от 23.11.2021г. и № 35586 от 24.11.2021г., ведно с относими към всяка една от тях товарителници, удостоверяващи извършените транспортни услуги в периода от 08.10.2021г. до 24.12.2021г.

Между страните не е спорно обстоятелството, че за два от извършените превоза – тези, обективирани във фактури № 35580 от 23.11.2021г. и № 35586 от 24.11.2021г., ищецът не е спазил уговорения вътрешен маршрут – на територията на държави членки на ЕС, като е преминал през трета за Съюза държава, а именно Сърбия. В този смисъл е и приложената по делото справка от директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” /л. 56/, от която се установява, че товарни композиции с рег. № на товарните автомобили CM8868BA/CM1336EК; CM1199BB/CM2700EE;

CM2363BB/CM1600EK; CM2900BB/CM3300EE (по фактура № 35580 от 23.11.2021г.), съответно – СМ3233АХ/СМ0767ЕК; CM1811BB/CM1441EК; CM7444BА/CM0336EК;

CM9467СК/CM1113EК (по фактура № 35586 от 24.11.2021г.), са напуснали Република България през ГКПП „Калотина”, тоест през границата със Сърбия. Изложеното се потвърждава и от представените справки от Единен електронен портал на ЕК за проследяване движението на стоки в митнически режим транзит, извършени по митнически референтен номер (МРН) във връзка с изготвените митнически декларации за всеки превоз /л. 57-79/.

На следващо място, макар изискването на ответника маршрутът да бъде вътрешен за ЕС да не е изрично отбелязано в отправената заявка, в графа „особени указания”, обстоятелството за наличието на подобно условие се установява от проведената между страните електронна кореспонденция, чийто предмет е озаглавен „Kostinbrod - Italy цена с маршрут през ЕС”, тоест ищецът безспорно е бил запознат с тази съществена уговорка от договора.

Предвид изложеното, спорен по делото се явява въпросът дали размерът на дължимото навло по така издадените фактури №35580 от 23.11.2021г. и №35586 от 24.11.2021г. следва да бъде намален съобразно неизпълнението на указанията на 3 първоначалния спедитор (ответника) относно пътя и посоката на превоз на товарите, в това число и с оглед скъсения маршрут.

Съгласно чл. 365, ал. 1 ТЗ спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори, а според ал. 2 на същия член ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията. Отделно, с оглед препращащата норма към правилата на комисионния договор, на основание чл. 361, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 351, ал. 1 ТЗ, ако спедиторът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си. Безспорен по делото е фактът, че предприетият маршрут през територията на Сърбия, а не както е бил първоначално възложен – в рамките на ЕС, обективно като разстояние е по-кратък, което предполага да е съкратил времето на пътуване, тоест може да се приеме, че е бил предприет в интерес на възложителя. От друга страна обаче, цитираната норма изисква ведно с интереса, още и кумулативното наличие на една от двете предвидени при условията на евентуалност предпоставки – комисионерът да не е могъл предварително да иска нови нареждания от възложителя или да не е получил навреме отговор на запитването си, за нито една от които по делото няма представени доказателства, нито подобни твърдения са наведени от страна на ищеца. В същото време, от съдържанието на приетата по делото нотариална покана от 01.03.2022г., изпратена от ответника до ищеца на 09.03.2022г., чрез нотариус Иван Дахтеров, вписан под № 039 на НК, район на действие СРС /л.159-161/, се установява, че зададеният маршрут от гр. Костинброд, България до гр.Генуа, Италия, през Румъния и Унгария, разбиран и като маршрут, изключващ минаване през Сърбия, е бил съществен елемент на съответните договори за превоз, доколкото извършването на превозите по този маршрут е представлявало особен търговски интерес на изпращача/собственика на стоките по смисъла на отговорността му за осъществяване и заплащане на превози. Съдът намира, че индиция, навеждаща към значимостта на това изискване, е и характерът на превозвания товар, а именно военна стока.

В този смисъл настоящият състав приема за основателно възражението на ответника, че претендираните суми по процесните две фактури надвишават навлото за комплектен автомобилен превоз от гр. Костинброд, България до гр.Генуа, Италия през Сърбия. Това се установява и от приетото по делото заключение по ССчЕ от вещото лице Л. Б., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Експертът е използвал предоставеният му достъп до системата „Speditor.net”, представляваща транспортна борса с оферти за превози. На база извършените търсения по направление София, България - Генуа, Италия за периода м.октомври – м. ноември 2021г., същият установява наличието на 9 оферти от трети за спора лица, на база на които определя средната пазарна цена (навло) на идентични на процесните превози в размер на 1 400 евро без ДДС, с левова равностойност на 2 738,16 лв. без ДДС, или 3 285,79 лв. с ДДС.