Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1853 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1463/2023
Вид
Определение № 1853
Подписан
19.07.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 29 · Кодекс на международното частно право

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1853 гр. София, 18.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.ов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 21679/11.04.2022 г. на „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС ИНК”, подадена срещу определение № 971 от 24.03.2022 г., постановено по т. д. № 1471/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е определен българският съд за международно компетентен по делото. Прието е, че делото следва да се разгледа и реши по правилата на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и КМЧП, като е приложимо обичайното гражданско производство (българският процесуален закон) – чл. 29 КМЧП.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че възражението му не касае международна компетентност на съдилища на различни държави, а се отнася до компетентността на арбитражен съд поради наличие на арбитражна клауза. Поддържа, че приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Излага се, че в предвидения срок ответникът се е позовал на арбитражна клауза, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, а именно – наличие на арбитражно споразумение. Претендира за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което производството по делото бъде прекратено поради неподведомственост на същото на Софийски градски съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна по жалбата „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС БГ“ ООД. Излага съображения, че клаузата на параграф 2.02, изречение последно от сключеното между страните Споразумение за изключителни права от 28.12.12 г. не е действителна и изпълняема. Въвежда се, че клаузата препраща към институционален арбитраж, за който липсват данни да съществува в щата Калифорния. От формулировката на клаузата се установява, че не е уреден арбитраж ad hoc, а се има предвид именно институционален такъв. Излага се още, че арбитражната клауза не е валидна поради липса на надлежна индивидуализация на арбитражната институция. Моли се за оставяне без уважение частната жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от 1 надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС БГ“ ООД срещу „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС ИНК”, като ответникът е направил възражение за наличие на арбитражна клауза, включена в сключено между страните споразумение и е поискал поради неподведомственост делото да бъде прекратено. Представено е споразумение от 28.12.2012 г., в което е включен текст – т. 2.02., изр. последно, сочещ, че споровете между страните ще се отнасят за разрешаване към Калифорнийския арбитражен съд в Лос Анжелис („a Loss Angeles, California Arbitration Court“).

Съдът е приел е, че международно компетентен да разгледа делото и реши спора е българският съд – по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и КМЧП. С оглед въведеното възражение за арбитражна клауза, съдът е дал указания до ответника (поради твърдение на ищеца, че такава арбитражна институция не съществува) да ангажира доказателства за наличието на посочения арбитраж.

Обжалваното определение е постановено преди влизането в законна сила на определение № 1311/18.04.2022 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника

„ИММУНОТЕХ

ЛАБОРАТОРИЕС

ИНК” за неподведомственост на делото пред съд по чл. 19, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, вр. чл. 15, ал. 2 и чл. 130 от ГПК, съответно за прекратяване на производството като недопустимо.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Според чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

В случая още с първоначалния си отговор ответникът е направил възражение за неподведомственост на делото, основано на арбитражна клауза, установена в § 2.02, изречение последно от Споразумението, като е поискал производството по делото да се прекрати. С допълнителната си искова молба ищецът е изложил твърдения, че арбитражната клауза в Споразумението от 28.12.2012г. е нищожна, както и че не може да бъде изпълнена.

Страната се позовава на английския текст на споразумението, предвиждащ отнасяне на споровете до „a Los Angeles, California Arbitration Court“, като сочи, че такъв съд като институция не съществува. В щата Калифорния арбитражът се провежда основно ad hoc.

Когато арбитражното споразумение съдържа единствено уговорка за решаване на спора от арбитраж, счита се, че то е за арбитраж ad hoc. Когато споразумението предвижда разрешаването на спора от арбитражна институция, но не съдържа белези, по които постоянно действащият арбитражен орган да може да бъде индивидуализиран, самата арбитражна клауза ще бъде недействителна (нищожна), а не се превръща в арбитражно споразумение за арбитраж ad hoc, щом като воля за такъв инцидентен арбитраж не е обективирана.“(В този смисъл определение № 427 от 23.10.2018 г. по ч. т. д. № 1843/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, което се основава на съществуваща практика на ВКС, закрепена и в Определение № 281 от 07.05.2012 г. по ч.т.д. № 215/2012 г. на І т.о. на ВКС и Определение № 660 от 20.112.2016 г. по ч.т.д. № 2197/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС). В настоящият случай е видно, че страните са имали за цел да възложат спора на точно посочена арбитражна институция – в текста на споразумението – т. 2.02., е посочено, че Калифорнийския арбитражен съд в Лос Анжелис ще разгледа възникналите спорове. т.е. става въпрос за ясно индивидуализиран институционален арбитраж.

Настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания 2 съдебен акт страните не са ангажирали доказателства за съществуването на посочената за компетентна да разгледа спора арбитражна институция. С оглед цитираната по-горе практика не може да се приеме, че в този случай арбитражното споразумение ще се превърне в уговорка за организиране на арбитраж ad hoc, тъй като очевидно воля за инцидентен арбитраж не е формирана. Допустимо е арбитражното споразумение да предвижда възможност за избор на арбитражни институции и/или арбитраж ad hoc, но следва ясно такава възможност да бъде уговорена с точна индивидуализация на този избор.

Уговорката за арбитраж в случая не е недействителна, но страната-ответник не е ангажирала доказателства, че клаузата може да бъде изпълнена, с оглед изричното правило на чл. 8, ал.

1, изр. 2, пр. последно от ЗМТА.

При това положение въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е определил българският съд за международно компетентен по делото, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 21679/11.04.2022 г. на „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС ИНК” срещу определение № 971 от 24.03.2022 г., постановено по т. д. № 1471/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3