Решение № 819 от 01.12.2022, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пещера, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20215240101460 по описа за 2021 година Предявен е иск от „***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** представлявано от управителя Н.Г.Б., чрез пълномощника адв.Б. Т., със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул. ***2, тел. срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, *** представлявано от Управителя Б.К.К. по чл. 422 от ГПК.

Твърди ищеца, че между страните - „***- наемодател и „***- наемател има сключен Договор за наем от 01.01.2021г. в гр. Брацигово /Договора/.

Съгл. чл. 1 /1/ и /2/ от Договора, наемодателят отдава под наем на наемателя част от собствения си недвижим имот (съгласно решение на Районен съд гр.

Пещера № 10, т. 42, дело № 467/21.12.1998г.), а именно част или 200 кв.м.от Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово, одобрени със Заповед РД-18-43/19.10.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Брацигово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, *** цялата с площ от 1981 кв.м. , на един етаж, с предназначение: складова база, склад, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Съгласно договореното с чл. 5, ал. 1 от Договора, наемателят се е задължил да заплаща всички консумативни разноски за ползването на имота /електричество, студена вода, такса битови отпадъци за ползваната част от 1 имота/ и да представи квитанциите на наемодателя ежемесечно при заплащане на наема.

От 01.07.2021г. наемните отношения между страните по силата на Договор за наем от 01.01.2021 г. са прекратени. Наемателят е отказал да заплати поетото от него задължение за заплащане на такса битови отпадъци върху ползваната част от имота за периода, през който е ползван имота от него преди прекратяването на Договора, а именно за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021г. вкл.

С фактура №0000001872/26.03.2021г., наемодателят е префактурирал дължимата такса битови отпадъци от страна на наемателя за шест месеца /периода на ползване преди прекратяване на договора/, която е в размер на 338,93лв. Наемателят твърдял, че не дължи въпросната такса, тъй като нямало реално сметоизвозване и отказва да я заплати на наемодателя.

По смисъла на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 във вр. с чл. 64, глава III, раздел I „Такса битови отпадъци" от ЗМДТ и съгл. предвиденото с чл. 5, ал. 1 от Договора, наемателят дължи такса битови отпадъци за периода, през който е ползван имота от него.

Ответникът е поканен от ищеца да заплати задължението си по фактура №0000001872/26.03.2021г; с документ, наименован „Уведомление" от 05.07.2021г, получен лично от Управителя на „***-Б.К.К..

Тъй като до 16.09.2021г. ответникът не е заплатил задължението си в размер на 338,93лв. по фактура №0000001872/26.03.2021г., ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1120/2021г.

Срещу издадената Заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 415 и чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр.

Брацигово, *** представлявано от Управителя Б.К.К. да се приеме за установено по отношение на „***, със седалище и адрес на управление: гр.

Брацигово, *** представлявано от Управителя Б.К.К. че на основание чл. 5, ал. 1 от сключен Договор за наем от 01.01.2021г. дължи сумата в размер на 338,93лв. (триста тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) по 2 фактура №0000001872/26.03.2021г., представляваща дължима такса за битови отпадъци върху ползваната част от имота-предмет на договора за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.09.2021г. до момента на пълното погасяване на задължението.

Претендира разноски и прави доказателствени искания.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез адв. Г.

Стоименова – Царска. Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че единствено вярно твърдение на ищеца е че между страните е имало валидно сключен Договор за наем за описаното по-горе складово помещение, находящо се в гр. Брацигово, като договорът е действал от 01.01.2021 година до 30.06.2021 година включително. Същият е бил прекратен едностранно от наемодателя.

Действително в чл.5, ал.1 от този договор е било посочено, че наемателят се е задължил да заплаща всички консумативни разноски за ползването на имота -електричество, студена вода, такса битови отпадъци за ползваната част от имота.

Договорът е бил прекратен едностранно от наемодателя - ищцовото дружество, видно от уведомление от 20.05.2021 година, което представя с настоящия писмен отговор. Твърди, че по време на договора ответното дружество коректно е заплащало всички разноски по ползването на наетото помещение - наемните месечни вноски, ток, вода -разноските, които били реално направени.

На мястото, където се намира сградата и в частност наетото складово помещение, нямало поставени контейнери и кофи са смет за битови отпадъци през времето на действие на Договора за наем, сключен между страните. През този период /01.01.2021 година - 01.07.2021 година/ Община Брацигово не е предоставяла тази услуга за сградата, описана в сключения между страните Договор за наем от 01.01.2021 година, не е имало сметосъбиране и сметоизвозване.

Твърди, че г-жа Б. -управител и представляващ ищцовото дружество, в началото на 2021 година е подала документи в Община Брацигово, отдел „Чистота", като лично е заявила отказ от сметосъбиране, отказ от сметоизвозване, от ползване на контейнери, отказ от кофи за смет за имот с идентификатор ***, в който се намира сградата, част от която са 3 наети 200 кв.м за склад от ответното дружество.

Недопустимо било ищцовото дружество да претендира заплащане на суми за „дължима" такса битови отпадъци, да фактурира такава такса за период от 6 месеца, при положение, че самото то не дължи такса „битови отпадъци" на Община Брацигово и се е отказало от тази услуга, чрез управителя и представляващ дружеството собственик на имота. Недопустимо било да се претендират суми за услуги, които реално не са предоставени и извършени от Община Брацигово.

Претендираните суми в размер на 338.93 лева реално не са заплатени на Община Брацигово от ищцовото дружество, тъй като не се дължат поради отказ от самото дружество за ползване на такива услуги.

Отделно от това в исковата молба е посочено, че сумата в размер на 338.93 лева представлява такса битови отпадъци за 6 месеца и същата е префактурирана с фактура № 0000001872/26.03.2021 година. Не ставало ясно кое е наложило това.

Твърди и че уведомлението за прекратяване на Договора, изпратено от наемодателя до наемателя е от 20.05.2021 година с основание смяна на собствеността. Видно от справка в Имотен регистър към Агенция по вписвания смяна на собствеността не е извършвана. Също така при издаването на фактурата са били минали само три месеца, а ищцовото дружество е фактурирало плащане за шест месеца - за бъдещ период, през който не е било ясно какво ще се случи. Счита иска за претендираната сума в размер на 338.93 лева, ведно с претендираната законна лихва от 16.09.2021 година до окончателното изплащане на сумата, за недължима.Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца уточнява, че процесната сума от 338.93 лева, е „дължима такса за битови отпадъци за перата депо и чистота“, като тази сума е формирана след съобщение от Община Брацигово за начислената такса „битови отпадъци“, при което ищецът е изчислил, че тази сума е дължима от ответника, съобразно сключения договор и квадратурата на отдадената под наем площ. Сумата, която претендират е изчислявана от страна на ищеца, след като е получено съобщението, което ежегодно се изпраща след изчисляване на данък „Недвижим имот“ и такса за годината и тя е изчислявана на база отдаденото под наем 200 кв. м. – част от сградата 4

(складовото помещение) и касае периода 01.01.2021 г. – 01.06.2021 г., но е с дата на фактурата от март месец 2021 г. Предварително е фактурирана сумата на база съобщението, което е получено.

В хода на производството са продадени дружествените дялове на ищцовото дружество и е настъпила промяна в наименованието, правноорганизационната форма, седалището и представляващия , като ищецът по актуални данни е "*** , с предишно наименование „***.

В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и отговора.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение №233/20.09.2021г. по ч.гр.д.№1120/2021г, е разпоредено длъжникът *** гр. Брацигово, УЛ.*** общ. Брацигово, обл. Пазарджик, чрез Законен представител Б.К.К. да заплати на кредитора *** общ. Столична, обл. София (столица), чрез Лице за съдебен адрес Б. И. Т. (1000002344 Пазарджик) Сумите: - главница в размер на 338,93 BGN /триста тридесет и осем лева и 93 стотинки/, ведно със законна лихва от 16.09.2021г. до изплащане на вземането, - държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/ - адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 BGN /триста лева/.

Заповедта е връчена на длъжника и на основание чл. 414 от ГПК, е подадено възражение в срок, като на заявителя е указано, че следва да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От приетите по делото писмени доказателства, договор за наем от 01.01.2021 г., сключен между „*** и *** фактура № 0000001672/26.03.2021 г., уведомление от Н. Б. като управител на „*** до *** от 05.07.2021 г., се установява , че между страните са възникнали облигационни отношения по предоставяне под наем на 200 кв.м. , помещение собственост на ищцовото дружество. Срокът на договора е бил три години, но е прекратен след изтичане на шест месеца. Наемната е цена е била 240 лева, като е предвидено в чл. 5 ал. 1 от договора , че наемателя плаща всички консумативни разноски за ползване на имота, изброени изрично - електричество, студена вода, такса 5 битови отпадъци за ползваната част от имота и следва да представя квитанциите.

Между страните не се спори, че договорът е прекратен считано от 01.07.2021г.

От приетите по делото дубликати на приходни квитанции за периода 01.01.2021 г.-01.07.2021 г. и справки-декларации за освобождаване от ТБО за периода 01.01.2021 г. – 01.07.2021 г., се установява, че ищцовото дружество е подало декларация по чл. 71 т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване на дата 02.11.2020г. касаеща цялата 2021 година за партиден номер 6303F4236. В случая посочения партиден номер касае процесния имот.

Разпитани са свидетелите Н.В.К. и Д.Б.Ч., които депозираха показания, че в този район не са виждал да се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, не са виждали кофи за смет.

Съдът кредитира показанията на свидетелите , като обективни и безпротиворечиви.

Изслушано е по делото заключение по основна и допълнителна икономическа експертиза , която дава отговор на следните въпроси - *** е издал на получателя *** фактура № 1872 от 26.03.2021 г. на обща стойност 282.44 лв. без ДДС или 338.93 лв. с ДДС. Основанието за издаване на фактурата е „такса смет по договор - 6 месеца. Падежната дата по фактурата е 26.03.2021 г. В счетоводството на *** фактура № 1872 от 26.03.2021 г. на обща стойност 338.93 лв. с ДДС е осчетоводена като са дебитирани сметка 411 „Клиенти" - аналитичната партида на *** – с данъчната основа на фактурата и сметка 453 „ Разчети по ЗДДС" - с начисления ДДС и кредитирана сметка 702 „Приходи от продажби". Фактурата е включена в дневника за продажбите и справката декларация по ЗДДС на *** за месец март 2021 г. , няма осчетоводени суми за извършено плащане и вземането в размер на 338.93 лв. не е закрито. От *** не са предоставили счетоводни документи, фактурата не е осчетоводена и няма извършено плащане по нея.