Решение № 464 от 05.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Русе, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201186 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на СД „Кехайови съдружие и сие“ против Наказателно постановление /НП/ № 576674/11.05.2021 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обект чрез фискални устройства на министъра на финансите.

В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването му. Алтернативно се сочи, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока се излагат подробни съображения. Моли се обжалваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща 1 представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Елена Трайкова, която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Счита, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалните правила при съставяне на административните актове, както и че в процесния случай не са налице предпоставките за прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от НП е бил връчен на представител на дружеството на 26.05.2021 г., а жалбата е подадена на 02.06.2021 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

СД „Кехайови съдружие и сие“ стопанисва търговски обект – бърза закуска „Лилия“, находящ се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 109. В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите модел „Tremol M 20”, с регистрационен номер 4129814 от 28.03.2019 г., индивидуален номер на ФУ ZK132458, фискална памет № 50169452, като същият разполагал с изискуемите документи по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите – паспорт на фискалното устройство, свидетелство за регистрация на фискалното устойство в НАП, договор за сервизно обслужване и др.

2

На 27.03.2021 г. свидетелят Г.М. и А.С. – данъчни инспектори при ЦУ на НАП, извършили проверка в горепосочения обект. При извършената проверка на касовата наличност било установено, че съгласно междинен отчет от фискалната памет на фискалното устройство получени от оборот продажби са 186,45 лева, а общо налични в брой са 46,45 лева. В паметта на фискалното устройство били отразени сума на „служебно въведени“ в размер на 20 лева и на „служебно изведени“ в размер на 160 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 57,40 лева, съгласно опис на паричните средства, изготвен от Биляна Георгиева, в качеството ѝ на продавачконсултант в обекта.

В тази връзка била констатирана разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на „+10,95 лева“.

С оглед на посоченото свидетелката М. приела, че търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите служебно въведени или служебно изведени суми.

Гореизложеното било обективизирано в Протокол за извършена проверка № 0430380/27.03.2021 г.

За така констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., свидетелката М. съставила АУАН № F607692 от 31.03.2021 г., който бил подписан от представител на дружествто-жалбоподател без да сочи възражения. Такива не били представени и в срока по по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.

185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС била наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № F607692 от 31.03.2021 г., НП № 576674/11.05.2021 г., Протокол за извършена проверка № 0430380/27.03.2021 г., ведно с приложените към него писмени доказателства – опис на касова наличност, дневен финансов отчет, периодични отчети, ФКБ – контролна покупка, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.М. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

3

От горепосочените доказателства се установява както механизма на деянието, така и авторството на същото.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв етно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директро на НАП, спазени са изискванията на чл. 42 о т ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя.

Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.

40, ал. 1 о т ЗАНН. НП е издадено от компетентен АНО – началник на отдел „Оперативни дейности“, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., изменена със Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 о т ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. С посочената разпоредба законодателят е целял осигуряването на строга финансова отчетност в търговските обекти, отразяване на сумите от оборота по фискалното устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че СД „Кехайови съдружие и сие“, в качеството си на задължено лице – търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, не е изпълнило вмененото му задължение с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби, да отбележи 4 всяка извършена промяна в касовата наличност на фискалното устройство чрез съответната операция - в процесния случай въвеждане на пари в касата чрез операция „служебно въведени“ суми. Така извършеното нарушение е довело и до констатираната от служителите на НАП разлика между отчетеното във фискалното устройство в размер на 46,45 лева и фактическата наличност в касата в размер на 57,40 лева, тоест разлика от „+10,95 лева“.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Следва да се отбележи, че така установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в състава им не е посочено настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.

Правилно е издирена и приложена съответната за това нарушение санкционна норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при допуснато нарушение на Наредбата, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на юридическа лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Съдът счита, че АНО правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки санкция в предвидения от законодателя минимум, а именно 500 лева.

Същевременно съдът не споделя изложеното от АНО, че в процесния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, като макар формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Касае се за първо по ред нарушение, извършено инцидентно – от представените по делото доказателства не се установиха данни за други нарушения на ЗДДС, размерът на неотразената като „служебно изведена“ сума от наличното в обекта фискално устройство, е със сравнително малък 5 размер от 10,95 лева, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от съответния вид. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство и конкретната икономическа обстановка, следствие от настъпилата пандемия през 2020 г., продължаваща и към днешна дата, която се отрази отрицателно в най-голяма степен на дребния и среден предприемач. Съобразявайки така изложеното, съдът счита, че е било достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на имуществена санкция, дори и същата да се определи в минималния предвиден от законодателя размер, би се явила несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на дееца и не би съответствала на характера и тежестта на нарушението. Неотразената като въведена сума чрез функцията „служебно въведени“ е в размер на 10,95 лева, която е близо 50 пъти по-малка от наложената административна санкция в размер на 500 лева. Като не е квалифицирал нарушението като малаоважен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се отмени.

Разпечатката съдържа 40 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5aa0f215-bfe8-4cf0-8249-5dafb0658259