Решение № 698 от 21.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Русе, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520100666 по описа за 2024 година

Г. С. С.-К. – юрисконсулт на „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на 10.03.2022г. П. Т. П. депозирал до представляваното от нея дружество искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри. Получил разяснения, свързани с предлаганите продукти, с оглед преценка възможностите и финансовото му състояние.

Запознал се с Общите условия и Стандартен европейски формуляр, съдържащ допълнителна преддоговорна информация.

На същата дата страните по делото сключили Договор за потребителски кредит №40008381189, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем 5000 лева при следните условия: срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита:

242.67 лева; дата на погасителната вноска – 10-то число на месеца; ГПР – 49.10%; ГЛП – 41.00%; лихвен процент на ден -0.11%; общо дължима сума по кредите – 8736.36 лева. Във връзка с поискана и закупена допълнителна услуга, П. П. приел да заплати: 1750 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 2750 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, при обща месечна вноска в размер на 125 лева. Общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлизало на 13 236.36 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 367.67 лева.

По молба на кредитополучателя със заемната сума (5000 лева) били погасени следните задължения: 540 лева към „Лев Кредит“ ЕООД и 3770.86 лева към „Профи кредит България“ ЕООД, а остатъка от 689.14 лева били преведени по банкова сметка на П. П..

С влязло в сила съдебно решение №236/28.02.2023г., постановено по гражданско дело №5857/2022г., Районен съд – Русе прогласил нищожността, съдържаща се в раздел VІ 1

„Параметри“ от Договора, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Кредитополучателят не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта и заплатил единствено сумата 150 лева, с която била погасена част от законната лихва.

В качеството си на кредитор, „Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №3103/30.11.2023г., издадена по ЧГД №6244/2023г. по описа на РРС срещу П. Т. П. за с у м и т е : 5000 лева

– главница по

Договор за потребителски кредит

№40008381189/10.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане; 3736.36 лева – договорно възнаграждение за периода 10.04.2022г. – 10.03.2023г.; 728.28 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.03.2023г. – 28.11.2023г.; направените по делото разноски в размер на: 189.29 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, юрисконсулт Кръстева моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Т. П., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумите: 5000 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40008381189/10.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане; 3736.36 лева – договорно възнаграждение за периода 10.04.2022г. – 10.03.2023г.; 728.28 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.03.2023г. – 28.11.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3103/30.11.2023г., издадена по ЧГД №6244/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Т. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Поддържа, че процесният договор е недействителен, сключен в нарушение императивни разпоредби на ЗПК. В тази връзка сочи, че не са конкретизирани условия за прилагане на визирания в контракта лихвен процент – 0.11% на ден и ГЛП – 41.17%. Не ставало ясно дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Не бил отбелязан общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се установи дали лихвеният процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен единствено като абсолютна процентна стойност – 49.10%, но не е уточнено какви разходи са включени при формирането му. Счита, че с предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като същото не е включено в ГПР, въпреки, че се явява разход по кредита. Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като нищожността на клаузата свързана с ГПР не би могла да бъде заместена по право от повелителна норма на закона, а договорът не би бил сключен, ако в него не е включена клаузата определяща ГПР.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на 2 производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 10.03.2022г. между „Профи кредит България“ ЕООД и П. Т. П. е сключен договор за потребителски кредит №40008381189 при следните параметри:

- сума на кредита: 5000 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноска: 242.67 лева; ГПР: 49.10%; ГЛП: 41.00%; лихвен процент на ден – 0.11%; дължима сума по кредита:

8736.36 лева.

- по закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст – 1750 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси – 2750 лева; размер на вноска по закупени допълнителни услуги – 125 лева.

Общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизало на 13 236.36 лева; общ размер на вноската: 367.67 лева; дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Представени са: декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора, както и че е получил информация и разяснения във връзка с клаузите му; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Приложени са извлечения от сметки, от които е видно, че на 10.03.2022г. по сметка на ответника се преведени 689.14 лева, а по сметка на „Лев Кредит“ ЕООД – 540 лева, с които са погасени предходни задължения. В раздел V от договора се сочи, че със сумата 3770.86 лева ще бъдат рефинансирани предходни задължения на кредитополучателя към „Профи кредит България“ ЕООД.

Въз основа заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №6244/2023г. и издадена заповед №3103/30.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П. Т. П. за сумите: 5000 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40008381189/10.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане; 3736.36 лева – договорно възнаграждение за периода 10.04.2022г. – 10.03.2023г.; 728.28 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.03.2023г. – 28.11.2023г.; направените по делото разноски в размер на: 189.29 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 5000 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40008381189/10.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане;

3736.36 лева – договорно възнаграждение за периода 10.04.2022г. – 10.03.2023г.; 728.28 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.03.2023г. – 28.11.2023г., предмет на заповед за 3 изпълнение на парично задължение №3103/30.11.2023г., издадена по ЧГД №6244/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №6244/2023г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Профи кредит България“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Профи Кредит България“ ЕООД основава претенцията си на договор за потребителски кредит №40008381189/10.03.2022г., по силата на който предоставило в заем на П. Т. П. сумата 5000 лева със срок на погасяване 36 месеца. Не се спори, че заемната сума е получена от ответника.

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49.10%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е 4 самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва са налице и други основания за недействителност. В договора е визиран ГЛП в размер на 41.00%, както и лихвен процент на ден – 0.11. Така уговореният размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата, няма императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено ГПР), които определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби.