Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 634 от 28.05.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 50/2024
Вид
Решение № 634
Подписан
28.05.2024
В сила
04.07.2024
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.20,ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500050 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 261248 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 4566/2016 г. на Софийски Градски съд 1-3 състав Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на П. В. С. на осн.чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата то 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие задържането му и престоя в ареста и в затвора по образуваното срещу него наказателно производство , по което е оправдан по повдигнатото обвинение чл.330, ал.3,вр.ал.2,т.2 и т.4, вр.с ал.1, вр.чл.20,ал.3 НК с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва , считано от 13.04.2016г. до окончателното изплащане. Искът за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът П. С., който обжалва в срок с въззивната жалба решението в отхвърлителната му част . Жалбоподателя намира, че правилно СГС е приел, че в резултат на воденото наказателно производство продължило 2 години , през които ищеца е бил задържан в ареста в гр.*** е получил тежки психически и нервни 1 разстройства, както и нови заболявания, които са усложнили предишните такива. Физическото и психическо разстройство на здравето на ищеца е установено с медицинска и психиатрична експертизи. Намира обаче, че неправилно е приложен принципа на справедливостта заложен в чл.52 от ЗЗД.

Не е направена ясна и конкретна преценка на всички обективно съществуващи и установени обстоятелства. Установени са вида на увредите на здравето, интензитет и продължителност, но размера на определеното обезщетение е несправедливо.

Моли решението в обжалвана му част да се отмени, като се присъди обезщетение в пълния претендиран с исковата молба размер.

Ответната страна оспорва въззивната жалба в открито съдебно заседание, като неоснователна. Намира, че решението на СГС е правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК и при ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил иск срещу Прокуратурата на Р България, като процесуален субституент на Държавата за присъждане обезщетение от 100000 лв. за претърпени неимуществени вреди от задържане в ареста на град *** за двугодишен период, по обвинение за което е бил оправдан.

Задържането е било първоначално за срок от 72 часа, с постановление на ШОП, а след това съдът е определил мярка за неотклонение „задържане под стража“, по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.330, ал.3, вр. ал.2 , т.2 и т.4 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК относно това, че е склонил неизвестен извършител умишлено да запали чуждо имущество на значителна стойност – лек автомобил Тойота Авенсис, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда . Излага съображения за влошено здравословно състояние, поради проявили се хипертония и захарен диабет , както и проявило се психическо и нервно разстройство довели до агрофобия.

Наред с това излага съображения, че е било уронено доброто му име и криминализирано същото, в резултат на което е бил освободен от постовете които е заемал във Европейската и Българската федерация по сумо, както и като експерт в Народното събрание.

2

С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установени твърдяните факти, на база писмените и устни доказателства -свидетелски показания събрани в хода на производството, както и приетите комплексна медицинска експертиза и психиатрична такава. Направил е извод, че му се следва обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като хипотезата попада под разпоредбата на чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, под които се подвежда отговорността на Държавата извън хипотезите на ЗОДОВ. В конкретния случай искът е насочен спрямо процесуалния субституент Прокуратурата на Р България. Съдът е определил размера на обезщетението в размер на 3 000 лв..

В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Настоящия състав не споделя дадената правна квалификация на спора чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД от СГС. Спора касае вреди претъпени за периода на 19.09.2010-20.12.2011 г.. Периода е преди изменението на чл.8 от ЗОДОВ от 11 декември 2012г. с бр.98 на ДВ. Отговорността на Държавата е обективна и тя може самостоятелно да се привлече като ответник или иска да се насочи срещу процесуален субституент. Исковете могат да се предявят на основанията предвидени в ЗОДОВ и по реда предвиден в него, като това изрично е указано след м.декември 2012г. Искът е предявен през 2016г..

Отговорността на Държавата освен по ЗОДОВ може да се търси и на общо основание по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, но само ако отговорността не може да се търси по ЗОДОВ, както е прието в Решения 72 от 21.01.2020г.на ВКС по гр.д.2377 от 2019 г. ВКС 4 ГО и Решение 72 от 31.03.2021г. по гр.д.3006 от 2020 г. . Законовата уредба и следващата се отговорност е в изпълнение на заложения принцип в чл.7 от Конституцията на Р България, че Държавата отговаря пряко за вредите причинени от незаконните актове или действия на нейните органи, вкл. и Народното събрание. Макар в жалбата да не се оспорва посоченото от СГС основание на иска, доколкото нормата на чл.8 от ЗОДОВ е императивна, то съдът следва да я съобрази и приложи без да са налице основания в жалбата съгласно т.1 от ТР 1 от 2013г. ВКС, ОСГТК .

Неправилната квалификация на иска от първата инстанция не води до недопустимост на съдебното решение. Съгласно т.2 от посоченото по горе ТР 1 от 2013г. обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материално правния спор, а преценката правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. . Втората инстанция има задължение да отстрани пороците 3 чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото. Като инстанция по съществото на спора, макар и при ограничен въззив, САС следва да даде точната правна квалификаия, въз основа изложените в исковата молба и уточнителната молба факти, между които не е налице противоречие. Доколкото нормата на чл.8 от ЗОДОВ предвижда ред ,по който да се ангажира отговорността на Държавата в изрично предвидените в ЗОДОВ хипотези и изложените факти сочат на вреди от задържане поради повдигнато обвинение, по което е постановено оправдателна присъда, то иска се подвежда под нормата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. В необжалваната част за присъдената сума от 3 000 лв. САС не може да се произнася, тъй като е влязла в сила, макар и разгледана с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. Промяната в правната квалификация е само досежно обжалваната част от решението, но същата не изисква нов доклад и нови указания, доколкото отговорността по ЗОДОВ макар и уредена в специален закон, стъпва върху общите правила на отговорността по чл.45 от ЗЗД - да не се вреди другиму. Наред с това фактите са същите и правилно са обсъдени от първата инстанция т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.

Основателността на предявения иск предполага наличието на следните предпоставки – да е нарушено правото на ищеца на свобода и лична неприкосновеност , - да е претърпял твърдените неимуществени вреди, - вредите да са вследствие и в причинна връзка с поведение на правоприлагащите органи, конкретно прокуратурата . В конкретния случай тези предпоставки са установени изцяло от първата инстанция.

Безспорно е по делото, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършено твърдяното престъпление – подбуждане чрез даване нареждания и указания на неизвестен извършител за унищожаване на чуждо имущество - чл.330, ал.3, вр. ал.2 , т.2 и т.4 вр. ал.1 от НК, и в последствие с решение на наказателния съд е бил оправдан. Това се установява и от представените присъди на трите инстанции на наказателните състави при ОС Шумен, АС Варна и ВКС и писмо на Окръжна Прокуратура гр.Шумен до началника на затвора гр.Варна във връзка с изпълнение на присъдата. Следва да се посочи, че повдигнатите обвинения са били десет броя за извършени различни по вид престъпления, вкл. участие в организирана престъпна група за убийства, даване нараждания за извършване на конкретни убийства, 4 телесни увреждания на трети лица, унищожаване на чуждо имущество.

Оправдан е с влязла в сила присъда по две от обвиненията, между които и процесното, а по останалите осем е осъден общо на 19 години затвор.

Обезщетение е присъдено и за оправдателната присъда по второто обвинение по чл.116 НК, но в отделно исково производство по друго гражданско дело на СГС -4567 от 2016г., по което са му присъдени 300 лв.. САС е установил последното служебно от публикувания на сайта на ВСС съдебен акт по делото на СГС, без данни за влизането му в сила.

От събраните пред първата инстанция доказателства – писмени епикризи, комплексна медицинска експертиза и психиатрична експертиза , свидетелските показания се установява напълно фактическата обстановка и увреждане на физическото и психическо здраве на ищеца в резултат от престоя му в затвора. Твърдението е за задържане на 22.09.2010г. и престой в затвора до оправдателната присъда № 29 от 20.12.12г.. От удостоверенията на Софийския затвор може да се направи извод, че за част от периода на 2011г. същият е престоял освен в Шуменския арест,както се сочи в исковата молба, но и в Софийския затвор, но ответника не е оспорвал факта по задържането и мястото на изпълнение, както е посочено в исковата молба. Реално влошаването на здравето е като резултат от преживения стрес от задържане и условията, при които подсъдимия е бил задържан. Медицинските експерти, не са категорични за момента на проявяване нито на хипертонията, нито на захарния диабет, и че това е именно след задържането. Сочи се месец август 2010г. за установяване на диабета , а задържането е 22.09.2010г.. След задържането се е проявила хипертонията, но не се отрича възможността тя да е съществувала преди това. Наред с това експертите правят извод, че при ищеца е налице и метоболитен проблем водещ до затлъстяване, и тези две заболявания го съпътстват. Същите обаче по безспорен начин са се обострили при задържането. И двамата свидетели установяват притеснения на ищеца от обвиненията и задържането му. Това съответно се е отразило и на името му и като резултат е преустановил дейностите, с които се е занимавал в областта на спорта Сумо, като *** на съответните федерации – българската и европейската.

Предвид на горното правилен е извода на СГС, и САС го възприема изцяло , че ищеца е претърпял съответните психофизически и морални увреди от задържането си и същите са негово следствие и в причинна връзка.

5

По отношение размера на обезщетението САС намира , че следва да се съобрази, че макар ищецът, въззивен жалбоподател по две от обвиненията /вкл. процесното/ да е оправдан, то следва да се посочи, че по осем от тях той е осъден. Следва да се посочи, че задържането за процесния период е било във връзка и с десетте повдигнати обвинения, по които се е провело наказателното производство . Задържането под стража се намира в каузална зависимост с преследването в извършването на престъпленията, за които ищецът е бил осъден, като същевременно липсва основание да се приеме, че налагането на тази мярка е пряко свързано именно и само с обвинението, по което ищецът е бил оправдан. Последният не е ангажирал доказателства че претърпените болки, страдания и стрес, негативните емоции от злепоставяне в обществото, потиснатост и страх, са резултат само от обвиненията по които е бил оправдан. При повдигнати няколко обвинения, интензитетът на негативните преживявания е подчинен най-вече на опасенията от осъждането по това от тях, за което се предвижда най-тежко наказание.