Решение № 666 от 10.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 666 град Пловдив, 10 април 2023 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1861 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х. В. И., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „С. – Х.И.“, с.С., ул.“Първа“21, ЕИК ***, чрез адв. Н., против решение № 61/3/3120845/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на ИД на ДФЗ.

Твърди се нарушение на административнопроизводствените правила поради неприложимост по време на правилата от 30.08.2019 г. за определяне на размер на подлежащата за възстановяване безвъзмезднна финансова помощ спрямо административен договор от 16.10.2014 г., тъй като същите нямат обратно действие.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и поради изтекъл срок на по чл.54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

В крайна сметка се иска отмяна на оспореното решение.

Претендират се разноски.

Представя се подробна писмена защита.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с оглед определената финансова корекция.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Производството по издаване на оспореното решение е започнало, след като с решение № 2328 от 14.03.2022 г. по адм.дело № 6402/2021 г. на ВАС е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 61/3/3120845/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/84444 от 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение в размер на 122 774,85 лева, представляващо безвъзмездна финансова помощ по договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР. Административният орган е съобразил мотивите на съдебните решения, че не е следвало да издава акт за установяване на публично държавно вземане, а решение по чл. 73 ЗЕСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) при наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) с оглед установените нередности, свързани с финансовите показатели на одобрения бизнес план.

В изпълнение на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗЕСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) с писмо от 19.05.2022 г.

(л.797) ДФЗ открива производство по издаване на решение за финансова корекция, като са изложени подробни мотиви относно установеното неизпълнение на одобрения проект за срок от 5 години от датата на сключване на договора за подпомагане от 16.10.2014 г. Описани са констатираните нарушения като, на първо място, е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план – от представените документи за три пълни финансови години е констатирано средно аритметично изпълнение в размер на 14,29 %, защото при заложени годишни приходи 79 410,98 лева за 2016 г., 178 875,30 лева за 2017 г. и

194 608,69 лева за 2018 г. са реализирани 20 703,05 лева за 2016 г., 28 847,31 лева за 2017 г. и 15 152,62 лева за 2018 г. Прието е, че е налице неизпълнение на т.4.17 и т.4.25.3 от договора и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013, инвестицията не е доказала своята икономическа жизнеспособност и устойчивост, поради което и на основание т.30 от приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85 лева.

На второ място, установено е, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поддържаният брой на персонала, свързан с финансираната дейност, е между две и три заети лица годишно, което представлява неизпълнение по-голямо от 50 %, т.е., допуснато е нарушение на чл.2, т.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., поради което и на основание т.8.1 от договора, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т.18 от приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85 лева.

Предвид нормата на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., която не допуска кумулиране на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения по един и същ договор, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 122 774,85 лева, представляващи 100 % от получената субсидия.

На търговеца е указано, че в случай на несъгласие с направените констатации има право да предостави в 14-дневен срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както и да представи писмени доказателства.

Ползвайки правото на възражение, жалбоподателят е подал писмени възражения на 31.05.2022 г. (л. 806) и твърди, че не са налице основания за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция по ЗУЗЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ), което е в противоречие с регламент (ЕС) № 1306/2013 г. ; изтекъл е срока на мониторинга по договора; налице е превратно упражняване на власт .

На 24.06.2022 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното решение № 61/3/3120845/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8444#15 от 24.06.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е определена финансова корекция в размер на 122 774.85 лева по договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. г.

За да издаде решението, изпълнителният директор на ДФЗ е възприел изцяло констатациите на контролните органи и е преценил като неоснователни възраженията на дружеството, защото констатираните нарушения са извършени в периода на мониторинг.

Неоснователно е възражението за липсата на основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, доколкото извършена след изтичане на мониторинговия период проверка не може да послужи на органа, като основание за издаване на атакувания акт, тъй като с изтичане на този период се преклудира и възможността му за извършване на проверки.

Съдът приема за неоснователни изложените във възражението в хода на административното производство и впоследствие възпроизведени в жалбата и писмената защита доводи за незаконосъобразност на наложена финансова корекция поради изтекъл мониторингов период споделяйки в пълна степен актуалната съдебна практика на ВАС в тази връзка – конкретно Решение № 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2022 г., IV о., докладчик председателят К.Х..

ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. При това счита, че единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия Регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието

"контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език,

"seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др. /, сред които са Регламент /ЕС/ № 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 1306/2013, в сила от 1.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора.

Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a9ed4fc-9731-49d7-b100-8ace99b638eb