Решение № 65 от 05.09.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. , 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказанията/.

Образувано е по жалба на Й. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.********, обл. *****, ул. „************“ №7Б, подадена чрез адв.П. Н. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № ***** издадено на 05.08.2022 г. от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- ************ област, с което на основание чл.83, ал.1 ЗАНН и чл.413, ал.1 ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателката е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.39, ал.2, т.12 ЗВМД, изразяващо се в това, че при извършена на 14.04.2022г. физическа и документална проверка на ветеринарно лечебно заведение, намиращо се в гр.********, като управител на лечебното заведение Й. С. не спазва изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика като съхранява ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност, съвместно с такива, които са годни за употреба, вместо на отделно обособени за това места.

Настоящото разглеждане на спора е второ по ред, след като с Решение №1179 от 12.10.2023г. по к.н.д. №660/2023г. Административен съд-***** област е отменил постановеното от Районен съд-******** Решение №14 от 09.03.2023г. по АНД №2/2023г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-********.

Жалбоподателката чрез адв.Н. навежда с жалбата оплаквания за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. Посочено е, 1 че нарушенията на правилата на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, приети от общото събрание на Българския ветеринарен съюз /БВС/ съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, се установяват по реда на глава III от закон от членовете на областните комисии по контрол и професионална етика и се санкционират от председателя на националния съвет на БВС. В настоящия случай, според словесното описание на нарушението, същото се изразявало в съхранение на ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност съвместно с такива, които са годни за употреба, вместо на отделно обособени за това места. При това положение, посочената от административнонаказващия орган /АНО/ нарушена разпоредба на чл.39, ал.2, т.12 ЗВМД не кореспондирала с изложените фактически обстоятелства. Сочи се, че осъществените от жалбоподателката фактически действия, намерили отражение в НП като описание на нарушението, не са включени в някоя от дейностите по профилактика, клинична диагностика и лечение на болести, запълващи съдържанието на законовата дефиниция на понятието „ветеринарномедицинска практика“, нито представляват нарушение на изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС, чиято цел е „да определи основните норми на поведение, които трябва да бъдат съблюдавани от ветеринарните лекари, като по този начин се гарантират интересите на клиента, на пациента, изграждането на доверие в обществото към ветеринарната професия и лоялността на конкуренцията между ветеринарните лекари, упражняващи професията.“, още повече, че нарушенията на Кодекса се установяват и санкционират по друг ред. В случая в НП били описани действия на жалбоподателката, нарушаващи служебни задължения в качеството й на ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, които са нормативно уредени както с разпоредбите на ЗВМД, така и с разпоредбите на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, но такива нарушени разпоредби не са посочени от АНО. В действителност приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.413, ал.1 ЗВМД се сочи, че предвижда реализиране на административнонаказателна отговорност за ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по чл.39 ЗВМД, но същевременно в чл.39 ЗВМД са въведени значителен брой изисквания, касаещи осъществяване на ветеринарномедицинска дейност, а в други разпоредби на закона са предписани и конкретни правила за поведение на ветеринарните лекари при осъществяване на някоя от дейностите по профилактика, клинична диагностика и лечение на животните. Следователно нарушение на добрата ветеринарномедицинска практика предполагало нарушение на предписаното от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на БВС поведение на ветеринарния лекар и същото подлежи на санкциониране по специалния ред на ЗСОВЛБ, а неизпълнението на задълженията по чл.39, ал.2, т.12 ЗВМД предполага нарушение на друга правна норма на ЗВМД, уреждаща правилата за профилактика, клинична диагностика и лечение и отговорността за такова нарушение се реализира по чл.413 ЗВМД. Сочи се, че фактическото описание на нарушението не съдържа признаци от обективна страна на санкционираното такова с оспорваното НП, поради което се налага извод за несъответствие на процесното НП с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

2

Невъзможността за реализиране правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност чрез противопоставяне на правнорелевантните факти винаги представлявало такъв съществен порок на НП, водещ до неговата незаконосъобразност от формална страна и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Освен гореизложеното, наложеното административно наказание глоба в максимален размер пък било явно несправедливо. При определяне на размер над минималния органът бил длъжен да се мотивира, което в случая не е сторено. По изложените съображения се иска от съда да отмени обжалваното НП.

В част от съдебните заседания жалбоподателката Й. С. се явява лично, но във всички заседания бива представлявана от упълномощената адв.П. Н. от САК, която поддържа жалбата, а в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно оспорваното НП по подробно изложените доводи и съображения в същото. От събраните писмени и гласни доказателства според адв.Н. не се установявали промени в доводите, изложени в жалбата. Претендират се и разноски за инстанциите, разглеждали делото до момента. Жалбоподателката поддържа заявеното от своя процесуален представител.

Въззиваемата страна- Изпълняващия длъжността Директор на ОДБХ- ***** област се представлява в едното с.з. от упълномощения юрк. Ю. М., който обаче становище по съществото на делото не взима непосредствено пред съда, тъй като в последното с.з. не се явява. Депозира писмено становище, в което заявява, че в образуваното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на разпоредбите на ЗАНН и ЗВМД, които да опорочават издаденото НП и че както АУАН, така и НП съдържат всички реквизити, предписани от чл.42 и чл.57 ЗАНН. На второ място, безспорно бил установен и фактът на извършване на описаните нарушения на изискванията на чл.39, ал.2, т.12 ЗВМД. Това се установявало както от показанията на разпитаните свидетели, така и от писмените доказателства, съдържащи се в делото, с което деяние е осъществен съставът на посочения в закона текст, за което правилно му е наложена предвидената в чл.413, ал.1 ЗВМД санкция. От друга страна, доводите, изложени в жалбата, били неподкрепени от доказателства, които да опровергават констатациите, изложени в АУАН и НП, както и показанията на свидетелите. Основният спорен въпрос в случая бил дали правилно е квалифицирано извършеното деяние, като съгласно параграф 1, т.8 ДР на ЗМВД „ветеринарномедицинска практика“ е профилактика, клинична диагностика и лечение на болести по животните , извършвана от регистрирани ветеринарни лекари на определена територия. От друга страна, цитираният в жалбата Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари в България не намирал приложение в настоящия случай, тъй като е устройствен закон. Очевидно било, че конкретните задължения на управителите на ветеринарномедицински заведения във връзка с непосредствената им практическа дейност по профилактика, диагностика и лечение на болестни по животните са уредени именно в ЗВМД и в този смисъл са включени в съдържанието на понятието „ветеринарномедицинска практика“. От тук следвал извод, че предвидената в чл.413, ал.1 ЗВМД санкция се отнася 3 именно за нарушения по чл.39, ал.2, т.12 от същия закон, както законосъобразно е приел АНО. Иска се от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно, като присъди на страната разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна- Районна Прокуратура- ************, ТО-********, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите К. И. Р., М. Н. И.-Б. и В. Д. С., както и от събраните писмени доказателства – АУАН № 45/14.04.2022 г., протокол №1 от 14.06.2022г., предписание №17/14.04.2022г.

На 14.04.2022 г. от служители на БАБХ била извършена физическа и документална проверка на ветеринарно лечебно заведение, намиращо се в гр. ********, общ. ********, област ************, парцел - кв. 43, при която било установено, че управителят на лечебното заведение доктор Й. Т. С. съхранява ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност съвместно с такива, които са годни за употреба, вместо на отделно обособени за това места.

За констатираното нарушение д-р К. Р. издал предписание №17/14.04.2022г със срок за изпълнение до 31.04.2022 г. за унищожаване на препаратите с изтекъл срок на годност, което според свидетелските показания на съставителя е било изпълнено.

Също така е съставен протокол №1/14.04.2022 г., подписан от свидетелите, без да е подписан от проверявания собственик на обекта, в който протокол на ръка са описани всички установени препарати с изтекъл срок на годност.

За констатираното нарушение свидетелят Р., в присъствието на двама свидетели и нарушителя, съставил АУАН № 45/14.04.2022 г. на Й. Т. С. за нарушение на чл.39, ал.2, т.12 ЗВМД за това, че с извършеното не спазва изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от С. нарушение е идентично с описанието, дадено в АУАН, като за виновно нарушен е посочен отново чл. 39, ал. 2, т. 12 ЗВМД и административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.413, ал.1 ЗВМД.

Разпитан като свидетел, актосъставителят К. И. Р.- главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ-***** област, заявява, че няма спомен за конкретната дата на проверката, но от ОДБХ били дошли негови колеги и му се обадили да отиде в лечебното заведение на д-р С., като той самият присъствал на проверката, но не я е осъществявал лично, само написал акта на място. Процедурата била такава- когато идват на проверка външни колеги, местният пишел акта. Според актосъставителя ставало въпрос за 4 изтекъл срок на ветеринарни продукти, които към онзи момент се наричали ветеринарни медицински продукти, а сега- ветеринарни лечебни препарати. Препаратите се намирали и били свалени от рафтовете за продажба. Гледани били един по един. Казва, че въпреки че не е бил пряк участник в проверката поддържа констатациите по акта. Според актосъставителя по закон такива лекарства с изтекъл срок на годност трябвало да си имат определено място за съхранение. Докторът следвало да си проверява препаратите и тези с изтекъл срок на годност да ги съхранява на определено за целта място. Актосъставителят твърди, че на място написал самия АУАН, а доста по-късно написал и предписание за унищожаване на препаратите. Няма конкретен спомен дали д-р С. е имала възражения по акта, но екземпляр счита, че й е връчил. Актосъставителят твърди, че не той е преценил, че като нарушена разпоредба следва да се впише чл.39 ЗВМД, а колегите му, които са писали констативния протокол.