Определение № 259 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500195 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.437 ал.1 ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 и чл.527 от ГПК /Гражданския процесуален кодекс/.

Обжалват се изпълнителни действия на Частен съдебен изпълнител М.

А., рег.№884 , с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик по изп.д.№20258840400911 по описа на същия ЧСИ.

В жалбата си с вх.№22927 от 25.11.2025г. подадена от длъжника по изпълнението З. С. Д., ЕГН-********** представлявана от адвокатско дружество „Б., Дамянов и Атанасов с адрес гр.София, ул.“Съборна“ №9, ет.5 чрез адвокати В. Б. и адв.С. А. се поддържат доводи, че предприетите от ЧСИ М. А. действия са незаконосъобразни, поради което се моли да бъдат отменени. Излага следните съображенията: С Решение №1 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 491/2021 г. на Районен съд Пещера като ответник по иск с правно основание чл.109 ЗС настоящата жалбоподателката е осъдена да преустанови смущаването на правото на собственост на В. Х. Т. (взискател по изпълнителното дело) върху собствения й недвижим имот — вила №126 в УПИ VI-„3a индивидуален вилен комплекс", кв. 2 по регулационния и застроителен план на летовище „Васил Петлешков“', община Брацигово, област Пазарджик, като преустанови извършването на строително монтажни работи (СМР) на вила №130 в същия УПИ по плана на посоченото летовище.

Допълнено е, че на трите съдебни инстанции настоящата жалбоподателка е осъдена да заплати на В. Т. разноски в общ размер на 12 703 лева. Поддържа, че към настоящия момент З. Д. не извършва строително- монтажни работи по собствената си вила №130, тъй като същата е завършен строеж, въведен в 1 експлоатация с Удостоверение №5/04.06.2024г. на главния архитект на община Брацигово.

Твърди се още, че изпълнително дело №20258840400911 е образувано по искане на взискателя В. Х. Т. за принудително изпълнение на съдебното решение, включително и за принудително събиране на съдебните разноски по приключилото дело, присъдени на взискателката; Че на 06.11.2025г. длъжницата по изпълнението е получила покана за доброволно изпълнение изх. №15542 от 29.10.2025г. на ЧСИ М. А., рег. № 884, с която е поканена в двуседмичен срок да заплати сума в общ размер 15 014,22 лева, както и незабавно да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняването правото на собственост на взискателката върху собствения й недвижим имот — вилна страда № 126 като преустанови извършването на строително монтажни работи по изграждане на вилна сграда №130, за които в поканата се сочи, че са „в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила №126 и за височина на вила №130 и предвиденото застрояване за тази вила в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ”.

Твърди се още, че с поканата настоящата жалбоподателка е уведомена, че при неизпълнение на посоченото по-горе, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК: 1.Налагане на запор на вземанията й от трети лица; 2. Налагане на запор, възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на имуществото й, включително продажба чрез магазин, борса или явен търг с устно наддаване; 3. Налагане на глоба до 200 лева в случай, че не преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на взискателката като за всяко действие или бездействие на длъжницата ще бъде налагана отделна глоба, а в случай извършване на противното на това, за което е осъдена със съдебното решение — налагане на глоба до 400 лева; 4.Извършване на оглед на недвижимия имот за констатиране на обстоятелството дали е преустановено противоправното поведение. С поканата З. Д. била уведомена, че е наложен запор върху банковите й сметки в ЦКБ АД и Тексим банк АД, както и за постановлението за разноските по изпълнителното дело.

Жалбоподателката и длъжник по изпълнението З. Д., счита, че действията на ЧСИ М. А. са незаконосъобразни защото , с Решение №1 от 10.01.2023 г. по гр. д.№ 491/ 2021 г. на Районен съд Пещера като ответник по иск с правно основание чл. 109 от ЗС Д. е осъдена да преустанови извършването на строително монтажни работи на вила №130. И че съдебното решение не може бъде изпълнено (нито доброволно, нито принудително), тъй като понастоящем вилата е изцяло завършена и въведена в експлоатация с Удостоверение № 5/ 04.06.2024 г. на главния архитект на община Брацигово.

Смята, че със съдебното решение тя не е осъдена да премахне собствената си вила №130 или част от нея. И че по тази причина действията на ЧСИ М. А., посочени в т. 3 и 4 от поканата за доброволно изпълнение, са в противоречие със съдебното решение, което се изпълнява принудително.

2

Твърди, че диспозитивът на съдебното решение не е основание нито за налагане на глоби по реда на чл. 527, ал. 1 и 3 от ГПК, нито за извършване на оглед на имота за установяване дали е преустановено поведението й. И че с предприетите действия на ЧСИ М. А. на взискателката се предоставят права, каквито не следват от Решение №1 от 10.01.2023 г. по гр. д. №491/2021 г. на Районен съд Пещера. Поддържа, че посредством действията в изпълнителното производство, взискателката цели отстраняване на пропуските, допуснати при завеждане на иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

На следващо място, според жалбоподателката , незаконосъобразно е наложен запор върху банковите й сметки в ЦКБ АД и Тексим банк АД, като ЧСИ М. А. не е отчела, че съдебните разноски, които са присъдени на взискателката, са в размер на 12 703 лева, а наличността по запорираните сметки надхвърля тази сума. И че дори да се приеме, че ЧСИ има право да наложи запор, действието на същия е следвало да бъде ограничено до размера на сумата, за която длъжницата е осъдена. Невъзможността на длъжника да оперира със сумите над присъдените на взискателката обосновава незаконосъобразност на действията на ЧСИ.

На следващо място, незаконосъобразно било и постановлението за разноските по изпълнителното производство доколкото ЧСИ е приел като разноски по делото предявения адвокатски хонорар без да са представени доказателства, че същият е действително заплатен. Предвид изложеното, жалбоподателката моли да се отменят действията на ЧСИ М. А., по изп. дело 20258840400911.

С допълнителна молба вх.№03301 от 11.02.2026г. жалбоподателката З.

Д. уточнява изпълнителните действия които обжалва по т.3 и т.4 от жалбата си, като това са тези посочени в т. 3 и 4 от връчената й покана за доброволно изпълнение, а именно: налагане на глоба до 200лева в случай, че не преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на взискателката като за всяко действие или бездействие на същата ще бъде налагана отделна глоба, а в случай извършване на противното на това, за което е осъдена със съдебното решение — налагане на глоба до 400 лева и извършване на оглед на недвижимия имот за констатиране на обстоятелството дали е преустановено противоправното поведение.

Постъпило е писмено възражение от насрещната страна с вх.№25115 от 22.12.2025г. подадено от В. Х. Т., ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Е. О. от САК, с който в срока по чл. 436, ал. З ГПК се оспорва подадената жалба от З. С. Д. и моли да се остави без разглеждане като недопустима или евентуално да я оставите без уважение като неоснователна. Твърди, че по отношение оплакването че решението не можело да бъде изпълнено, тъй като вилата била изцяло завършена и въведена в експлоатация с Удостоверение № 5/04.06.2024г. на главния архитект на община Брацигово счита, че жалбата е недопустима, а по същество и 3 неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, според която длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Акцентира, че в случая на жалбоподателката не е наложена глоба, частният съдебен изпълнител единствено я е уведомил, че ще й наложи глоба ако не се съобрази с поведението, за което е осъдена със съдебното решение. Това действие на ЧСИ представляващо изпращане на покана за доброволно изпълнение не е сред изчерпателно изброените, подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по реда на чл. 435 и следващи от ГПК, поради което жалбата в тази част била недопустима. Смята, че дори да е допустима (каквато тя не е) жалбата е и неоснователна, тъй като не е вярно, че вилата била изцяло завършена и въведена в експлоатация с Удостоверение №5/04.06.2024г. на главния архитект на община Брацигово, действително издадено е Удостоверение за въвеждане в експлоатация, но то няма как да санира обстоятелството, че вилна сграда №130, намираща се в УПИ Vl-3a индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище „Васил Петлешков”, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлява незаконен строеж и винаги ще бъде незаконен строеж, доколкото Законът за устройство на територията дефинира кога строеж или част от него е незаконен в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Цитира чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ че незаконен е строеж, който е извършен „без одобрени инвестиционни проекти и,/или без разрешение за строеж” в случая вилата на жалбоподателката (вила 130) е незаконен строеж, тъй като с Решение № 11924/06.11.2024г. по адм.д. №6610/2024 г. на Върховен административен съд, Второ отделение е отменено разрешението за строеж на вила №130, а именно Разрешение за строеж №36 от 22.12.2020г. на главния архитект на община Брацигово, ведно с одобрения към него инвестиционен проект. Освен това Визата за проектиране на вила 130 на жалбоподателката също е била обявена за нищожна с Решение №729/10.10.2022 г. по адм.д. № 684/2021 г. на Административен съд Пазарджик, 1-ви състав, потвърдено с Решение №3891/11.04.2023г. по адм.д. 11355/2022 г. на Върховен административен съд, Второ отделение. Заключава, че обявената нищожност на визата за проектиране на вила №130 води до нищожност и на всички останали актове по строителството, които се основават на тази виза, включително и Удостоверение № 5/04.06.2024 г. на главния архитект на община Брацигово. Поддържа, че всички бъдещи строително монтажни работи в незаконната вила №130 следва да са съобразени със задължението на длъжника да не смущава упражняването правото на собственост на взискателя В. Х. Т.. И че ако жалбоподателката счита, че е приключила със 4 строително монтажните работи и няма да предприема нови такива, които да са в противоречие на това, за което е осъдена, значи ще изпълнява доброволно решението и няма за какво да се притеснява, няма да й бъдат налагани никакви глоби.

Твърди се още, че жалбата в частта на поканата за доброволно изпълнение на задължението за бездействие на жалбоподателката е неоснователна и защото в поканата за доброволно изпълнение частния съдебен изпълнител е посочил точно задължението, за което той е осъден, съгласно представения по делото изпълнителен лист. С това ЧСИ е изпълнил точно задълженията си по чл. 426, ал. 1 и чл. 428, ал. I и ал. 2 от ГПК. Няма как тези действия на ЧСИ да са незаконосъобразни, той като те са изрично предписани от закона и ЧСИ е задължен да ги предприеме.

Като неоснователно се квалифицира оплакването на жалбоподателката, че взискателката е целяла отстраняване на пропуските, допуснати при завеждане на иска с правно основание чл. 109 от ЗС, доколкото няма спор, че със съдебното решение жалбоподателката не е осъдена да премахне собствената си вила №130 или част от нея. Но че жалбоподателката е осъдена да предприеме действия (да прекрати строителството например като премахне строителната техника) и да се въздържа от действия (по продължаване на строително монтажните работи). Принудителното изпълнение на тези задължения се осъществява именно с налагане на глоби по чл. 527, ал. 1 и 3 от ГПК и необходимостта от налагането на глоби се установява от ЧСИ именно чрез оглед на имота, за да се установи дали поведението на длъжника се отклонява от задължението, за което е осъден със съдебното решение.