Решение № 608 от 23.07.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1248/2017
- Вид
- Решение № 608
- Подписан
- 23.07.2018
- В сила
- 15.04.2020
- Състав
- ТОНИ КРЪСТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 694, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 196 · Закон за устройство на територията
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 647 · Търговски закон
- чл. 647 ал.1 т. 3 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 686, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал.1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
- чл.72, ал.2 · Търговски закон
- чл. 739, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….07.2018 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1248 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 26466/25.09.2017 г. от „Полимери инвест" АД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, седалище гр. Девня, срещу „Полимери" АД в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище гр. Девня, с която е предявен иск за установяване несъществуването на прието от временния синдик и включено в одобрен от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с вписване № 20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД в несъстоятелност в размер на 10 545 246 лева с посочено в одобрения списък основание: „Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“.
В исковата молба се излага, че по отношение на търговското дружество ищец с Решение № 271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС /обявено в TP при АВ на 19.04.2017г./, е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност.
На 01.06.2017 г. назначеният временен синдик обявил в TP при АВ по партидата на ищеца Списък № 1 на приети от синдика вземания, в който е включено необезпечено вземане на кредитора – ответник по настоящия иск, в размер на 10 545 264 лева с основание на вземането – Решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС.
Ищецът (длъжник по приетото вземане) подал възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, с което оспорил това вземане. С определение от 30.08.2017 г. съдът по несъстоятелността оставил възражението на ищеца – длъжник без уважение и с определение от 31.08.2017 г., публикувано в TP при АВ на 04.09.2017г., одобрил списъка без корекции включително в частта му на процесното вземане на кредитора ответник по настоящия иск.
Ищецът твърди, че приетото вземане не съществува и е недължимо.
Твърди, че претенцията и вземането на ответника, не почиват на търговска сделка, не е налице облигационна връзка под формата на договор и отношения между търговци, които да обосновават наличието на парично вземане от ответника към ищеца в така приетия размер. Твърди, че представеният като основание за вземането документ е съдебно решение, в чийто диспозитив липсва осъдителна част в полза на ответника, с която ищецът да е осъждан да заплати сума в размер на 10 545 264 лева. Твърди, че производството по т.д. № 2268/2013 г. е по реда на чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ като в резултат от постановеното съдебно решение имуществото, предмет на апортната вноска, е включено в масата на несъстоятелността на ответника и в патримониума му. Отнемането от патримониума на ищеца на имуществото, предмет на недействителната апортна вноска, и връщането на това имущество в патримониума на ответника „Полимери" АД (н), не може да обоснове извод за наличие на вземане и още по-малко за изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка.
Твърди, че в резултат на съдебното решение имуществото е върнато в партимониума на ответника, което позволило на синдика на ответното дружество да извършва впоследствие действия по осребряване на това имуществото. Твърди, че разпоредителни действия с имуществото са извършвани от ответника по производството му по несъстоятелност, както и че, значителна част от това имущество на практика не съществува.
Ответникът „Полимери"
АД в несъстоятелност е представило в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че с писмена покана от 14.07.2014 г. е поканил ищеца да върне вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност. Тъй като връщане на вещите не е последвало, синдикът на ответното дружество е пристъпил към встъпване във фактическо владение на техническите съоръжения и недвижимите имоти подробно посочени в решението, което е удостоверено с Констативен протокол №1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня, с който е установено, че част от недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения не са налични, тъй като ищецът след постановяване на решението по т.д. № 2268/2013 г. се е разпоредил с тях, било като разрушава сградите и част от съоръженията, и разпореждайки се с остатъчните материали, а за друга част от съоръженията като ги изнася от площадката на завода. Твърди, че на основание чл. 57, ал. 2, във връзка с чл. 34 от ЗЗД, ищецът дължи на ответника действителната стойност на вещите. Твърди, че действителната стойност на посочените липсващи недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения е определена с приетата по търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд – Варна съдебно-оценителна експертиза и е в общ размер 10 545 264 лева. Поддържа, че процесното вземане е установено по основание и размер и, че същото е изискуемо. Възразява, че въпросът дали вземането произтича от търговска сделка или не, е ирелевантен за предмета на спора.
Синдикът на ответното дружество „Полимери инвест" АД /в открито производство по несъстоятелност/ с представено по делото писмено становище оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, но поддържа ирелевантност на обстоятелството, че вземането на ответника не почива на търговска сделка, тъй като при предявяване на вземанията, по реда на чл. 685 от ТЗ, няма такова ограничение. Твърди, че вземането на кредитора „Полимери" АД произтича от влязло в сила Решение № 535 от 30.05.2014 г., постановено по т.д. № 2268/2013 г. на Варненски окръжен съд, след влизане в сила на което, с констативен протокол № 1003-158116/02.09.2014 г., изготвен след проверка на комисия, назначена от Кмета на Община – Девня, е установена липсата на част от вещите, предмет на обявения за недействителен апорт, поради отчуждаване или унищожаването им. Съгласно допуснатата по т.д. № 2268/2013 г. оценителска експертиза, стойността на липсващите вещи възлиза на 10 545 264 лв. Счита, че съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД „Полимери инвест" АД дължи на „Полимери" АД /н/ заплащане на действителната парична равностойност на липсващите вещи, поради което оспореното вземане съществува.
В допълнителна искова молба ищецът възразява, че между посочената СОЕ, констативния протокол от 16.09.2014 г., съставен за „ликвидирани сгради и съоръжения", и представеното решение по т.д. № 2268/2013 г., липсва индивидуализация и установена идентичност по отношение т. нар. „липсващи сгради и съоръжения" като е налице пълно разминаване в площи, местонахождение, идентификация. Счита, че в отговора на ответника не са посочени и не става ясно, за кои сгради и съоръжения се твърди, че са „липсващи". Възразява, че не е установено дали т.нар. „липсващи сгради и съоръжения" са били собственост на ответното дружество, дали и с каква индивидуализация са апортирани към 12.08.2011 г. по вписване № 20110812105536 в капитала на дружеството ищец, както и дали и с каква индивидуализация са били предмет на Решение по т.д. № 2268/2013 г. Възразява, че представеният констативен протокол, съставен на 16.09.2014г., повече от два месеца след влизане в сила на 04.07.2014г. на решението по т.д. № 2268/2013г. не може да удостовери, действително ли са ликвидирани „сгради и съоръжения", кога и кой е извършил подобни действия. Възразява, че имуществото предмет на апорта никога не е предавано на дружеството ищец, като фактическа власт върху същото е упражнявана само от ответника за целия период от време от 2011 г., до и след 2014г. Твърди, че от момента на встъпване в длъжност на синдика на ответното дружество през м. 12.2012 г., последният е преустановил, отказал и препятствал достъпа на дружеството ищец до имуществото предмет на извършената от ответника апортна вноска, поради което дружеството ищец не е упражнявало фактическа власт върху апортираното имущество, не е извършвало дейност и обективно не е в състояние да „ликвидира сгради и съоръжения". Оспорва твърдението, че е получил от ответника покана от 14.07.2014г. и/или друг вид уведомление до ищеца. По основанието и изискуемостта на процесното вземане, поддържа, че прилагането на разпоредбите на чл. 34 от ЗЗД и чл. 57 ал.2 от ЗЗД следва да бъде извършено в рамките на исково производство, съответно разпоредено в постановено влязло в сила съдебно решение, за да възникне установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо вземане. Представеното решение по т.д. № 2268/2013г. е с различен предмет, съдът не се е произнасял по реда на чл. 34 или 57 ал.2 от ЗЗД, не е по осъдителен иск и в същото липсва осъдителна част в полза на ответника, с която ищеца да е осъден да му върне и предаде имуществото предмет на обявения за недействителен апорт или да му заплати сума в размер на приетата от 10 545 264 лева.
Ответникът е подал в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор, в който поддържа възражението си за недопустимост на иска и оспорва изложеното в допълнителната искова молба. Поддържа, че с оглед влязлото в сила Решение по т.д. № 2268/2013 г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 34 от ЗЗД, с представената покана от 14.07.2014 год., е поканил ищеца да му върне вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност. Тъй като връщане на вещите не е последвало, синдикът на ответното дружество е пристъпил към встъпване във фактическо владение, при което е установено, че част от недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения са ликвидирани – не са налични, подробно описани в допълнителния отговор. Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че не му е предавано имуществото предмет на непаричната вноска на недвижими имоти и технически съоръжения, съответно че му е възпрепятстван достъпа до тях. Твърди, че от вписване на апорта в търговския регистър на 12.08.2011 год. до 16.09.2014 год. ищецът е държал вещите предмет на апорта. Поддържа твърдението за връчена на 14.07.2014 год. покана до ищеца да върне вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност.
Изтъква, че към момента на образуване и водене на търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд — Варна, ответникът не е знаел, че част от недвижими имоти и технически съоръжения са ликвидирани, поради което е нямал и основание да предяви заедно с иска по чл. 647 от ТЗ и иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че ищецът не е в състояние да върне на ответника част от апортираното имущество, тъй като същото липсва/ликвидирано е от ищеца след като е узнал че го държи без основание, и на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД дължи на ответника действителната му стойност.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат доводите и възраженията си. Претендират присъждане на съдебно деловодни разноски, за които са представили своевременно списъци по чл. 80 от ГПК заедно с доказателства за извършването им. Ищецът е възразил за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявен от длъжник в открито производство по несъстоятелност иск с правно основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуване на вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, ищецът носи тежестта да докаже процесуалните предпоставки за предявяване на иска – че е предявил в срок възражение срещу прието от синдика вземане, включено в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, че възражението е оставено без уважение и вземането е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, че искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Ответникът носи тежестта чрез пълно и главно доказване да установи съществуването на вземането на предявеното основание и в приетия размер.
От извършена от съда служебна справка в деловодството на Варненски окръжен съд се установява, че с Решение № 271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС (обявено в TP при АВ на 19.04.2017 г.), е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество ищец „Полимери инвест“ АД – гр. Девня, ЕИК *********.
Разпечатката съдържа 26 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a9e301b-ed92-4586-8b18-850c4df3bf90