Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1145 от 21.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1218/2022
Вид
Решение № 1145
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Радостина Петкова Петкова, Йорданка Георгиева Майска

Цитирани разпоредби

  • чл.153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50а, ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. П.а

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100501218 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез адв.

Златина Билянова- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“№8, ет.1, против Решение №1413 от 01.07.2022г., постановено по гр.д.

№2436/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.С горепосоченото решение, съдът е отхвърлил исковете на Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.,,М. р.“,бл. ***, вх. *, ет. *, за осъждане на ОД на МВР- Бургас, да му заплати сумата от 367.64 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 40.33 часа, положен за периода 14.11.2019г.- 10.07.2020г., ведно с мораторната лихва в размер на 70.34 лева, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 17.04.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2022г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил Д. П. Д., да заплати на ОД на МВР- гр.Бургас, деловодни разноски в размер на 100 лева.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, 1 постановено в противоречие с материалния закон.

Навежда доводи във връзка с извода на съда, че при липса на правна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, не следвало да се прилага чл.9, ал. 21 от НСОРЗ. Посочва, че горният извод бил в противоречие с установената съдебна практика. Развива подробни съображения в тази насока. Излага аргументи относно изложеното в мотивите на решението, че дори да се приеме, че уредбата на КТ, респ.

НСОРЗ е приложима за служителите на МВР, при определената по чл.140, ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта – до 7 часа и коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен 1.143, преизчисляването било с цел парично компенсиране на работещите нощем(имащо отношение единствено към заплащането на нощния труд, но не и към натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд).

Твърди, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24 часови смени, се изчислявало сумарно за тримесечен период(чл.187,ал.3 от ЗМВР). Подчертава, че часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9,ал.2 от НСОРЗ), се явявали извънреден труд.

Цитира съдбена практика на

ВКС

(Решение№540/07.07.2010г. по гр.д№895/2019г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Жалбоподателят намира, че неправилно райнният съд възприел становището на проф.Мръчков относно паричното компенсиране на работещите нощем(посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни). Заявява, че заплащането на нощния труд по 0.25 лева на час не изключвало парично компенсиране на извънредния труд, тъй като това били различни основания(Решение№14/27.03.2012г.по гр.д.№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о).

Навежда доводи относно приложимата методика на изчисление на възнаграждението за извънреден труд на служителите в МВР.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се присъждане на направените в производството по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете 2 инстанции.

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице- адв. Билянова на 05.07.2022г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 06.07.2022г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника/въззиваем на 12.07.2022г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна- Областна дирекция на МВР- Бургас, прледставлявана от директора Калоян Калоянов, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова.

Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Д. срещу ОД на МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след своевременно заявеното и прието изменение в размера на исковете, сумата от 367.64 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 40.33 часа, положен в периода 14.11.2019 год. - 10.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 70.34 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 17.04.2022 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2022 год. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер и моли за тяхното отхвърляне. Ангажира доказателства и претендира да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на 3 заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 30.06.2022г. е прието изменението по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 367.64лв.- допълнително възнаграждение за 40.33 часа извънреден труд(вместо първоначално претендираната сума от 512лева), както и мораторна лихва в размер на 70.34лева, вместо първоначално предявения размер от 30 лева.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си. С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил исковете и е присъдил в полза на ответника направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Изложените в исковата молба твърдения, че Д. П. Д. е заемал длъжността М. и. - с. п. (д., т. и е.) в ОД на МВР- Бургас, сектор ПСНВДЛ и ДВНМН- Престъпления свързани с наркотични вещества, детска престъпност и Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК, съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 14.11.2019г. до 10.07.2020г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал няколко 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Спорът по делото е относно начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така 4 преобразуваните часове труд.

Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд.

Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се 4 полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно 5 време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа. Въз основа на горните разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът Д. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени през нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., 6 отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1.