Решение № 877 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100507322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6938/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр.

София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че А. Г. К-Е.

/ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ на основА.е чл.150, ал.1 вр. чл.153, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1729.71 лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес: гр. София, ул.„********, за периода м. юли 2016 г.- м. април 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 46013/ 2019 г. на СРС, II ГО, 73 състав7.08.2019 г., до изплащане на сумата; и на основА.е чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 24.40 лв.възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за горепосочения топлоснабден обект за периода м. юли 2016 г.- м. април 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 7.08.2019 г., до изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 4 018.31 лв., претендирА. за периода м. май 2015 г.- м. юни 2016 г., и относно мораторната лихва /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за сумата 972.63 лв., претендирана като обезщетение за забава при плащане на главницата /стойност на топлинна енергия/ за периода 14.09.2016 г.- 31.07.2019 г., и за сумата 6.51 лв., претендирана като обезщетение за забава при плащане на таксата за дялово разпределение за периода 30.08.2016 г.- 31.07.2019 г. На основА.е чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК ответницата А. Г. К-Е. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 303.90 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 52.53 лв.разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 46013/ 2019 г. на СРС, II ГО, 73 състав/, съразмерно на уважената част от исковете. На основА.е чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК 1 ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответницата А. Г. К-Е. сумата 378.17 лв.- разноски за исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от А. Г. К-Е. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквА.я за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответниците въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събрА.те по делото доказателства, становищата и доводите на стрА.те, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Доводите на ответницата- въззивник за нищожност на издадената по ч.гр.д.№ 46013/ 2019 г. на СРС, II ГО, 73 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са неоснователни. Заповедта за изпълнение е издадена от Софийски районен съд в пределите на правораздавателната му власт, в законен състав, в установената от закона писмена форма- по образец, с установеното в нормата на чл.412 ГПК съдържА.е, и представлява валиден съдебен акт. ОсновА.те на неспазване на общностното право доводи на К. касаят съществото на спора и не могат да обосноват извод както за нищожност на заповедта по чл.410 ГПК, така и за недопустимост на функционално обусловеното от нея производство по установителните искове по чл.422 ГПК.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗДдо посочените по- горе размери /за главници- стойност на топлинна енергия и такса за дялово разпределение/, като основателни- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявА.я имот.

Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежА.ето на вещно право върху имота- собственост или вещно право н а ползване.

2

Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на огрА.ченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързА. с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения.

Според посоченото по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не е заявено оспорване на обстоятелството, че е притежавала вещно право /собственост или право на ползване/ върху процесното жилище през исковия период. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирА. на основА.е чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период А. Е. е била титуляр на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че през процесния период тя е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Независимо от това, въз основа на приложеното по делото писмено доказателство- Договор за покупко- продажба на държавен недвижим имот „по реда на НДИ и Постановление 230/ 93 г.“ от 31.03.1994 г., се установява, че на същата дата в качеството на купувач ответницата А. Г. К. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 39 в сградата на ул.

„******** в гр. София, като няма твърдения, нито данни и доказателства да е отчуждила същия преди началото или през процесния период.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата К. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основА.е за доказване на иска по основА.е.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените на ответницата суми, индивидуални справки /дялови разпределения/ и документи за главен отчет, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като е прието в първоинстанционното производство и експертно заключение на комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза. Няма основА.е експертното заключение да не бъде съобразено от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че през процесния период м.05.2016 г.- м.04.2017 г. топлинната енергия за отопление е начислена на база показА.ята на 4 индивидуални разпределителя; че в процесния имот има щранг- лира, чието потребление е определено по изчислителен път /служебно/; че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислена на база показА.ята на 2 водомера /в баня и кухня/, 3 при извършен реален отчет на уредите /приложеният документ за главен отчет е подписан от потребител/; а също и че изравнителният резултат за отоплителните сезони, включени в процесния период, е: 181.61 лв.- сума за доплащане от абоната, за периода м. май 2015 г.- м. април 2016 г., и 120.98 лв.- сума за възстановяване на абоната, за периода м. май 2016 г.- м. април 2017 г. Посочено е също в експертното заключение, че от 2014 г. данните за отопление на имот се сумират с данните за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и сумите се нанасят в колона „отопление на имота“. Дължимата за потребената през периода м. юли 2016 г.- м. април 2017 г. топлинна енергия /предмет на въззивната жалба/ сума възлиза на 1 869.74 лв., която сума представлява сбор от посочените за периода в Приложение № 1 към експертното заключение месечни задължения- 1 809.16 лв. общо, увеличена с изравнителния резултат за същия период, представляващ сума за доплащане от абоната- в размер на 60.58 лв. общо.

При това положение ответницата- като потребител на доставената в имота през горепосочения период /част от исковия период/ топлинна енергия дължи на ищцовото дружество плащане на нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи и в приетото като неоспорено от стрА.те и възприето от въззивния съд като обективно дадено експертно заключение, с определена от първоинстанционния съд стойност в размер на 1 729.71 лв. /или сума, по- малка от определената от въззивния съд/.

Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на ответницата да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за горепосочения период.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общия условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния период между стрА.те е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ-02/ 3.02.2014 г. на ДКЕВР. Нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ изрично предоставя възможност на потребителите на топлинна енергия в тридесетдневен срок от обнародване на Общите условия да внесат в топлопреносното предприятие своите възражения под формата на заявление, в което да предложат специални условия. В случая ответницата не е ангажирала доказателства, че се е възползвала от тази възможност, поради което и следва да се приеме, че е приела действащите при ищеца Общи условия.