Решение № 118 от 08.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Първомай, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100556 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, *******, представлявано от В. М. И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н. Г. Ш., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, че клаузата на чл. 8 от сключения помежду им Договор за паричен заем № 486198/16.12.2020 г. е нищожна, и да го осъди да й заплати сумата от 703, 17 лева (седемстотин и три лева и седемнадесет стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на същата недействителна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2021 г., до окончателното й издължаване.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем № 486198/16.12.2020 г. ответникът предоставил заем от 2 000, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на шест месечни вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 239, 44 лева при месечен лихвен процент от 3, 330% и годишен процент на разходите от 48, 331%, а съгласно клаузата по чл. 8 – да му заплати и 1 неустойка в размер на 718, 56 лева при неосигуряване в тридневен срок от договорното обвързване на обезпечение чрез поръчителство/гарант, ипотека, банкова гаранция или др.

Заемателката престирала дължима се сума от 2 958, 00 лева, 703, 17 лева от които без основание в изпълнение на оспорената уговорка. Недействителността й е обоснована с доводи, че накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена неустойката от 718, 56 лева, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, а в отклонение от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не е записан и годишният лихвен процент, което по аргумент от чл. 22 от ЗПК повлича нищожността на цялата сделка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 825/25.03.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Признава, че процесният договор е сключен между страните, че заетата сума е усвоена от ищцата и че от нея са осъществени погашения по кредита в общ размер на 2 945, 13 лева, от които 703, 17 лева за неустойка.

Навежда, че неустойката не се включва при изчисляването на годишния процент на разходите, че за изискването да учреди обезпечение и за дължимостта на неустойка при неизпълнението му потребителят е надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорна информация, както и че процесната клауза е индивидуално уговорена.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като със Становище вх. № 3228/11.11.2022 г. и Молба вх. № 3398/22.11.2022 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции, а в подкрепа на своята ответникът развива подробни съображения и в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем (л. 29 – л. 30) и приложимите към него Общи условия (л. 31 – л. 34) ответникът, който видно от Удостоверения № № 20200902141752/02.09.2020 г. (л. 43 – л. 44) и BGR00106 (л. 41), издадени съответно от Агенцията по вписванията и Българска народна банка (БНБ), е вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност 2 отпускане на заеми със средства, ненабрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, и като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал 2 от Закона за кредитните институции по Заповед № РД22-2355/25.11.2009 г. на подуправителя на БНБ (л.

42), предоставил на ищеца по негова Молба вх. № 131335/16.12.2020 г. (л. 35) потребителски кредит от 2 000, 00 лева. Заемополучателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделка със Стандартен европейски формуляр (л. 36 – л. 38) и по данни от Разходен касов ордер № 288/16.12.2020 г. (л. 28) усвоил заемната сума, следвало в срок от 6 месеца да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330% и годишен процент на разходите от 48, 331%, или общо 2 239, 47 лева, на 6 месечни вноски с падеж на 16-о число на месеца, първите 5 от които от по 119, 76 лева, а финалната – от 119, 73 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение (л. 30) към съглашението.

Според чл. 8 от текста му потребителят дължи на заемодателя неустойка от 718, 53 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от първите 5 на 119, 76 лева и към последната – 119, 73 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от подписването му да го обезпечи с издадена в полза на кредитора ценна книга и с две физически лица гаранти, всяко от които отговарящо на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „КРЕДИ ЙЕС” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ.

В отговора си ответното дружество признава, че ищцата е издължила изцяло главницата, лихвата, както и неустойка в размер на 703, 17 лева, със следните платежи: на 18.01.2021 г. – 500, 00 лева, на 16.02.2021 г. – 500, 00 лева, на 16.03.2021 г. – 500, 00 лева, и на 07.06.2021 г. – 1 445, 13 лева, или общо 2 945, 13 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен 3 ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на чл. 8 от Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем (л. 29 – л. 30) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно, че е противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикаляща закона и включена в договор, който поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, изразяващи се съответно в непосочване на годишен лихвен процент и неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.

Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

4

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.