Решение № 888 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100605316 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда № 559 от 11.10.2024г., постановена по НЧХД 11365/2022г. на СРС, НО, 108 с-в на осн. чл.304 НПК е признал подс.Г. Й. Т. - П.а за невиновна в това, че в периода 10.08.2022г. - 09.09.2022г. в гр. **** в условията на продължавано престъпление, с две деяния като родител (майка) на малолетния П.В. П., не изпълнила съдебно решение по гр.д. № 32233/2019г. по описа на СРС, с което се допълнени постановените привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия баща В. П.

П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П.В.

П. от дома на майка му с приспиване в периодите 10.08.2022г. – 21.08.2022г. и 27.08.2022г. – 10.09.2022 г., като при посещения на бащата не отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето на бащата, като деянията да са извършени, както следва:

- В периода 10.08.2022г. до 21.08.2022г. в гр.****, като родител на детето П.В. П. не изпълнила съдебно решение – определение № 20052163/09.08.22г., постановено по гр.д.№ 322233/19г. на СРС, с което са допълнени привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П.В. П. от дома на майка му с приспиване в периодите 10.08.2022 г. – 21.08.2022 г. и 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г., като при посещения на бащата не 1 отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето;

- В периода 27.08.2022 - 09.09.2022 в гр.****, като родител на детето П.В. П. не изпълнила съдебно решение – определение № 20052163/09.0.22г., постановено по гр.д.№ 322233/19г. на СРС, с което са допълнени привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П.В. П. от дома на майка му с приспиване и в периодите 10.08.2022г.– 21.08.2022г. и 27.08.2022г. – 10.09.2022г., като при посещения на бащата не отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето - престъпление по чл.

182, ал. 2, пр.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С горепосочената Присъда и на осн.чл.190 ал.1 НПК частният тъжител В.П. е осъден да заплати в полза на подсъдимата сумата от 1 600лв., направени от последната разноски.

Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител В. П., с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде осъдена за извършване на процесното престъпление. В депозираната въззивна жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата – основният защитен довод се изразява в неправилна оценка на инкорпорирания доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В тази вр. и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнение към въззивната жалба се излага доказателствен коментар на приобщените доказателствени източници, като се твърди, че събраните доказателства са убедителни и безспорни и подкрепят повдигнатото частно обвинение. Наведен е и довод за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, свързано с порок в изготвените мотиви към обжалваната присъда и изразяващо се в липса на пълен и обстоен доказателствен анализ.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. З. моли съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна и да й наложи съответно наказание. Аргументира искането си с обстоятелството, че подсъдимата не е отговорила на множеството съобщения, изпратени от В. П.. Посочва, че в случая е налице „неглижиращо“ поведение от страна на подсъдимата за осъществяване на режима на лични отношения между детето и неговия баща.

Защитникът на подсъдимата, счита, че жалбата е неоснователна.

Посочва, че първият съд е съобразил събраните доказателства и е стигнал до правилен извод за липса на престъпление по чл.182 ал.2 НК. Добавя, че наведените от страна на повереника на ЧТ доводи не касаят нарушения на материалния закон. Допълва, че за да предаде детето подзащитната й следва да бъде уведомена по официален ред за постановения и влязъл в законна сила съдебен акт, което в настоящия случай не се е случило. Адв. С. посочва също, че твърдяното от защитата уведомяване от страна на В. П. чрез мобилно приложение „вайбър“ не касае по никакъв начин крайния изход на делото, тъй 2 като е правно ирелевантно обстоятелство. В заключение се изтъква, че присъдата на СРС е законосъобразна правилна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимата, в своя лична защита потвърждава изложеното от защитника й, като отрича да е осъществила престъпление. В правото си по чл.

333, ал. 2 от НПК моли настоящата инстанция да потвърди актът на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в необходимата пълнота в мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г. Й. Т. – П.а е със снета самоличност и ЕГН ********** .Тя е омъжена за ЧТ В. П. П. и от брака имат родено дете П.В. П., роден на ****г. В отношенията между подсъдимата и ЧТ П. настъпили необратими промени, които ги отдалечили, до степен да възникне необходимостта за разтрогване на брака. Във връзка с последното и по искова молба на ЧТ П. е образувано гр. дело № 32233/19 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав.

По описаното гражданско дело нееднократно били определяни и променяни привременните мерки относно режима на лични контакти на малолетния П. П. с баща му ЧТ В. П.. Така, ЧТ В.П. имал желанието да прекара допълнително време със сина си през летния период на 2022г., поради което и депозирал множество молби за изменение на определените привременни мерки от 30.06.2022 г., 08.07.2022 г., 15.07.2022 г., 28.07.2022 г., 03.08.2022 г. и от 05.08.2022г.Съдът при всички изброени молби постановявал отказ за изменение на определените привременни мерки.

В същия период и по същото гр.дело подсъдимата входирала молба от 21.07.22г., с която е уведомила съдебния състав, че ще ползва годишния си отпуск в периода от 04.07.2022 до 08.09.2022 г.

Последно, преди инкриминирания период ЧТ П. осъществил контакти със сина си на 06.08.22г., което било в изпълнение на определение от 29.11.19г. за определяне на привременни мерки за личен контакт, като детето било върнато при подсъдимата на 07.08.22г.След това, на 08.08.22г. П.а заминала с 3 детето на почивка в гр.Петрич, където останала до 02.09.22 г.

На 09.08.22г. СРС постановил определение и допълнил постановените вече по делото привременни мерки относно режима на лични контакти на бащата с детето П. П. - на ЧТ П. му било предоставено правото да вземе сина си от дома на подсъдимата с преспиване и в периодите от 10.08.2022 г. до 21.08.2022 г. и от 27.08.2022 г. до 10.09.2022 г.След като узнал за горното определение, ЧТ П. решил да уведоми и подсъдимата чрез електронно писмо, което сторил на 09.08.22г., а тя от своя страна му съобщила, че се намира на почивка с детето.В следващите дни последвали още 13 електронни съобщения от страна на ЧТ П., в които той изразявал желанието си да разбере къде точно се намират сина му и подс. П.а.

Отделно от горното, ЧТ П. решил на 10.08.22г. да посети и адреса на подсъдимата, като за целта го придружили свидетелите Т.Д. и Р. Д., но не успял да осъществи личен контакт на място със същата. Той продължил да я търси и в следващите няколко дни, като звънял на ползвания от нея телефонен номер, посещавал многократно адреса й, подал и сигнал на тел. 112.

На 02.09.22г. процесуалнния представител на подс.П.а в гражданското производство – адв. С. получила по съответния ред съобщения за постановеното определение № 20052163/09.08.22г., ведно със самия съдебен акт и непосредствено след това уведомила и подс.П.а, която незабавно се прибрала в гр.София, заедно с детето П. П..

На 03.09.22г. ЧТ П. отново посетил адреса на подсъдимата тъй като датата се явявала и първата събота от месеца, за който период той имал разрешение за личен контакт със сина си. В това време в апартамента, в който живеела подсъдимата и малолетния П., се намирали и свидетелите Х. и В.

Т..При пристигане на адреса, В.П. позвънил на подсъдимата и я уведомил, че е пред блока и че желае да му доведе детето. Подсъдимата изпълнила молбата и заедно с детето слезли пред входа на блока, но самото дете П. П. изразило нежелание да общува с баща си.В отговор на тази му реакция ЧТ П. заявил, че ще повика полиция, но това допълнително изплашило детето, изтичало навътре във входа с викове „помощ“.В същия ден, но малко по-късно подсъдимият отново пристигнал на адреса, но детето отказало да излезе навън и да се види с баща си. Последният сигнализирал органите на МВР, като с пристигналите на място двама полицейски служители той се качил до апартамента на подсъдимата.Самото дете обаче отново отказало да говори или да тръгне с баща си. На същата дата ЧТ П. направил и трети опит да осъществи контакт със сина си, но този път бил придружен от социален работник – по молба на подсъдимата, двамата се качили до апартамента й, социалният работник поговорил с детето, което било разтроено от предходно реализиралите се събития в рамките на деня и изразило отново непоколебимото си нежелание да осъществи контакт с баща си.

Така установената фактическа обстановка почива на събрания доказателствен материал пред първата съдебна инстанция. В хода на 4 проведеното съдебно следствие е бил събран пълният възможен обем доказателства, установяващи всички факти и обстоятелства, съотносими към предмета на делото.

Въз основа на доказателствения материал, първоинстнационният съд е приел фактическа обстановка, която почива на правилна интерпретация на събраните доказателства и се споделя и от настоящата инстанция.

Направената оценка на доказателствените източници и интерпретацията на събраните чрез тях доказателства е правилна, като първоинстнационният съд аргументирано е изложил своите съображения, за да даде вяра на едни от тях и да не кредитира други. Обосновано са обсъдени всички, значими за казуса факти, които подлежат на доказване в рамките на това производство.

Изследван е въпросът за тяхната логическа връзка и последователност.

Именно предвид изложеното, съдът не би могъл да се съгласи с наведените в тази насока възражения във въззивната жалба и допълнението към нея.

Единствено за пълнота на настоящото изложение съдът подчертава, че отразеният в мотивите към присъдата доказателствен анализ на показанията на свидетелите В. Т. и Х. Т. е напълно правилен и обоснован.Въпреки, че горните две свидетелки са близки родственици на подсъдимата (майка и сестра), показанията им се открояват с изключителна последователност, житейска логичност и корелация с останалите доказателствени находки, приети за достоверни в настоящето производство.В съдържателен план показанията носят информация за дългогодишните отношения на подсъдимата и ЧТ, както и отношението на детето П. П. към тях, като в частност относно тези към бащата се сочат факти на нанасян му побой от бащата и от бабата св.Т.Д. и оказван му определен психически тормоз; описват се и обстоятелства относно местонахождението на подсъдимата и детето в инкриминирания период, както и цялостното му поведение и реакция преди и по време на срещите с ЧТ П. на 03.09.22г.Свидетелката Хр.Т. излага и допълнителни данни за момента на узнаване от страна на подсъдимата за постановените привременни мерки, а именно в момент, когато се намира в гр.Петрич и адв.