Протокол № 168 от 01.12.2022, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 81/2022
- Вид
- Протокол № 168
- Подписан
- 01.12.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Емилиан Благов Венчев
Цитирани разпоредби
- чл. 281, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 168 гр. Панагюрище, 29.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Емилиан Бл. Венчев
Съдебни
А. ЗЛ. Ш. заседатели: М. Г. П. при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова и прокурора Б. Ат. П. Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Емилиан Бл. Венчев Наказателно дело от общ характер № 20225230200081 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Пазарджик, Териториално отделение Панагюрище се представлява от прокурора Н. Т..
Пострадалият К. Г. Д., явява се лично и с повереника си адв. М. К..
Подсъдимият Т. Д. К., явява се лично и с адв. Т. К., упълномощена по делото.
Явява се К. Г. Д., в качеството му и на свидетел.
Явява се свидетелят Г. Х. Р., уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се свидетелят Н. Й. Ф., уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се свидетелят К. И. Д., уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се свидетелят В. И. Б., уведомен от предходното съдебно заседание.
Явява се свидетелят Н. М. С., уведомен от предходното съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРА: Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на 1 делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Свидетелите Р., Ф., Д., Б. и С. напуснаха съдебната зала ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля К. Г. Д.:
На 17-ти юли 2021 г. с мои приятели се събрахме в къщи, на ул.
„************“ № 3 в гр. Панагюрище. Разбрахме се същата вечер да купонясваме в къщи, без да ходим на заведение, на дискотека. Употребихме алкохол. До към 04,00 сутринта нямаше никакви проблеми, когато Н. С. се обади на Г. Р. и каза, че няколко момчета пред дискотека „************“ искат да го бият. След което тръгнахме да видим какво става. Тръгнахме аз, К. Д., Н. Ф. и Г. Р.. Тръгнахме пеша. На пет минути пеша е дискотеката от нас. Там видяхме Н. С. да се разправя с едно момче. Той ни беше казал, че са няколко, но видяхме само едно момче. Когато това момче ни видя побегна към центъра в посока „А1“, след което са завили към съда, вдясно в посока към ресторант „**********“. Аз се изморих и при ресторант „Виктория“ спрях да бягам, след което като стигнах при „А1“ завих и аз надясно. Видях, че има разправия между моите приятели и служители на СОТ. Другото момче, което гонехме, беше на земята до детската градина. Не съм видял разправията между моите приятели и това момче. Явно е била приключила.
След като завих надясно при „А1“, при ресторант „**********“ г-н К., когото вече познавам, но към онзи момент – не го познавах, тръгна към мен с думите „Защо го биете, бе”. Аз казах, че не съм го бил и тогава получих два удара с ръка в областта на лицето. Не си спомням дали е било с юмрук или шамар.
След това се обърнах и тръгнах да бягам отново към посока центъра, но минах зад блока при „А1“ и излязох на центъра през едно тунелче, до офиса на Кеш кредит. След това се върнах да проверя какво става с моите приятели, но нямаше никой на мястото. Вече нямаше никой от моите приятели. Тръгнах 2 към дома си, където при бензиностанция „Лазарсон“ , при магазин „************“ се засякох с мои приятели. Там се засякох с мои приятели.
Със С.З., който беше тръгнал да изпраща едно момиче. Те бяха в къщи докато беше цялата разправия. Той ме видя, че съм целия в кръв и ме посъветва да отида в Спешното. Усетих болка в областта на устата. Послушах го и се върнах в Спешното. След това майка ми ги е видяла тези мои приятели – С.З., който не е участвал и той й е казал, че съм отишъл в Спешното. Тя дойде там с автомобила си, докато ми оказваха първа помощ.
Докато бяхме у нас употребихме твърд алкохол, водка. Аз пих водка.
Спомням си всичко случило се около 04,00 часа преди да изляза от нас.
Всичко ми беше кристално ясно. Бях употребил нормално алкохол. Не съм бил пиян. Не си спомням дали паднах, когато ме удари г-н К., понеже ми се замая главата. Отидохме в бърза помощ в болницата с майка ми. Там ми направиха снимка и установиха, че има счупване на долната челюст. После с линейка ме закараха в Хирургия в Пловдив. Там останах 3-4 дни. Не си спомням вече. Там ми шинираха двете челюсти с метални шини и заключиха с ластици, за да не мога да отварям устата си. Скобите останаха месец и две седмици. Боли ме сега когато е студено, при дъждовно време, при смяна на сезоните. Към настоящия момент изпитвам само тези болки, които са от време на време. Мисля, че се възстанових напълно. Не ми е правена последваща снимка. От тогава не съм ходил на преглед.
След шинирането на челюрстта се хранех със сламка месец и десетина дни. След като ми ги свалиха, казаха да не бързам. Не можех да говоря.
В. Б. тръгна с нас, когато се обади Н. С..
Аз не съм предизвиквал по никакъв начин подс. К., не съм го обиждал, не съм му посягал.
Когато пристигнах там боят беше приключил. Имаше други служители на фирма СОТ. Там беше и колегата на К.. Той говореше на висок тон с другите мои приятели - с Радичев, с В., доколкото си спомням. Другите бяха избягали. Той не предприе действия спрямо мен. Когато видя, че К. ме удря, той не реагира по никакъв начин. Не знам дали е видял, че неговият колега ме удря.
Подсъдимият започна да ме псува когато ме удари. Друго не си спомням.
3
Пред Т-маркет дурги служители на СОТ не съм забелязал. Охрана пред дискотеката не съм обърнал внимание дали има. Не съм видял някой от моите приятели да удрят г-н К.. Аз не съм го удрял.
Трябваше да минем през Т-маркет, за да стигнем до мястото, където бият Н. С..
Докато К. ми нанасяше удари, моите приятели бяха на около 10-15 метра от мен. Бяха седнали на тротоара. Не съм видял, но на другия ден, след като свърши всичко, разбрах от майка ми, защото са разговаряли с нея, че г-н К. се е опитал и тях да удари. Знам, че се е опитал да ги удари и В. се е предпазил с ръце.
АДВ. К.: Моля да констатирате противоречия в свидетелските показания на свидетеля дадени в ДП и днес, по отношение на факта, на какво разстояние са се намирали неговите приятели от него, докато К. му нанася ударите. По ДП е заявил „Бях пред ресторант „**********” при нанасяне на ударите, а моите приятели бяха при момчето, което се беше сбило с нашия приятел. Двете сгради се намират на 50 метра една от друга”. Днес казва, че е бил на 10-15 метра. И по отношение на факта, че е разбрал за нанесени удари на В. Б. и Г. Р., а днес казва, че е направил опит да м нанесе удари, а В. се е предпазил с ръце. С Р. какво става - не е ясно. Противоречие е, че знае „че сотаджиите са нанесли удари на В. Б. и Г. Р.”. Това е заявил в ДП. Днес казва, че К. се е опитал да нанесе удари на В. Б., но В. се е предпазил с ръце.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля К. Георгев Д., приложени на л. 4142 в ДП № 166/2021 г.
СВ. Д.: Намираха се на тротоара при Детска градина „************”, която е в непосредствена близост до паркинга на съда. Бяха седнали откъм страната на детската градина, на няколко метра от пострадалия, който тръгна да бяга. Говоря за страната, която е улицата, водеща към ресторант „**********”. Казал съм паркинга на съда, защото е ориентировъчна дестинация. Не към центъра, а към съда. Те имаха пряка видимост към мен и К. и видяха всичко. Вярното е това, което казвам сега. Доуточнявам го.
Уточнявам, че има нанесени удари върху ръцете на В. Б., той се е прикрил така с ръце (показва пред лицето си). За Р. каза, че се е опитал с 4 коляно да го удари, но и той се е предпазил. Това е било преди К. да удари мен.
Казаха ми само за К.. Не си спомням вече защо съм записал сотаджиите.
Изрично ги питах дали другия колега на К. е посягал, те казаха, че само К. им е посягал.
АДВ. К. - въпрос към свидетеля: Заявихте, че след удара „не помня, паднах на земята“. Говорите за два удара. След кой удар паднахте?
СВ. Д.: След серията от удари паднах на земята. Бяха два удара един след друг. В момента когато се освестих К. беше на няколко метра от мен, не беше при другите. Аз тогава избягах. Не си спомням К. да е казал да седим там, защото ще извика полиция.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам повече въпроси.
Разпита на св. Д. приключи и същият остана в съдебната зала.
В залата влиза св. Р..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Г. Х. Р.: