Решение № 346 от 24.10.2019, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….2019 г. гр. Велинград

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при секретаря Павлина Матушева като разгледа докладваното от съдия

Пенчева гр. д. № 500/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 КТ, във вр. чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД от Р. М.Е. против ЕТ „Химбеере-Александър Г.“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата неизплатения размер на дължимото трудовото възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2016 г. по сключен между страните на 27.06.2016 г. трудов договор, ведно с лихва за забава за всеки месец от датата, на която възнаграждението е следвало да бъде изплатено, до датата на предявяване на иска и законна лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане на вземането. Претендират се разноски.

Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение по сключен на 27.06.2016 г. трудов договор, по силата на който ищцата била наета от ответника да изпълнява длъжността „сезонен работник“ с размер на брутно трудово възнаграждение от 481, 28 лв., дължимо от работодателя до 28-мо число на следващия месец.

На 31.07.2017 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, със Заповед № 27/31.07.2017 г., но останали неизплатени трудови възнаграждения, за месеците от септември, до ноември 2016 г. включително, в общ размер на 925, 00 лв. Претендира се заплащането им, в размер за месец септември-345, 00 лв., за месец октомври-315, 00 лв., за месец ноември-265, 00 лв., ведно с лихва за забава за всеки от месеците в размер съответно 89, 32 лв. за месец септември, 78, 85 лв. за месец октомври и 64, 09 лв. за месец ноември, от датата на възникване на вземането-двадесет и осмо число на следващия месец, до предявяване на настоящия иск, както и лихва за забава от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане на вземането.

В срока за отговор ответникът не възразява срещу допустимостта на иска. Не оспорва наличието на възникнало между страните трудово правоотношение, което е съществувало през посочения от ищцата период. Възразява срещу основателността на иска с доводи за недължимост на претендираните вземания, поради настъпили обективни обстоятелства, евентуално, че същите са изплатени на ищцата. Счита, че след като работничката не е отправила покана до работодателя от датата на възникване на вземанията за заплащаните им, следва, че същата е получила дължимите трудови възнаграждения и претенцията й се явява неоснователна. Като евентуално релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

В хода на производството, в писмено становище ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М.- АК Пазарджик, признава исковите претенции за месец септември и месец октомври 2016 г. по основание и размер. Счита претенцията за месец ноември за процесуално недопустима, с доводи, че същата е била предмет на друго дело между същите страни и на същото основание, по което има влязло в сила решение.

Счита за неоснователна претенцията на ищцата в частта за разноските с доводи, че между страните е съществувал гражданскоправен спор с предмет неизплатено трудово възнаграждение за месеци предхождащи и месеци следващи претендираните вземания, в производството по който ищцата е могла да ги предяви и със завеждане на настоящото дело същата злоупотребява с процесуални права, поради което не й дължат разноски.

Претендира разноски в производството.

Съобразно доводите и възраженията на страните и предвид представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Установява се от представните по делото трудова книжка на Р. М.Е. и Заповед № 28/31.07.2017 г. , че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от 27.06.2016 г. до 31.07.2017 г., възникнало на основание сключен трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „сезонен работник в земеделието“.

Същото е прекратено на 31.07.2017 г. по взаимно съгласие на страните. По силата на сключения трудов договор Р.Е. се е задължила да изпълнява работата, за която се е уговорила, а работодателят да й заплаща възнаграждение за извършената работа. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че ищцата е изпълнявала задълженията си, съобразно длъжността, на която е наета през посочения период, поради което за него е възникнало задължението да й заплати съответното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 и т.

2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Тези задължения произтичат от възмездния характер на труда /чл.242 КТ/, намерил израз в уговарянето на парична престация за полагания от работника и служителя труд, като задължителен елемент от неговото съдържание.

Престацията на работодателя е винаги парична, по аргумент на чл. 269, ал. 1 КТ.

Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

В случая, от приетата по делото финансово-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че за процесния период заплащането на възнаграждението е ставало веднъж месечно, срещу ведомост, лично на работника. Ответникът признава основателността на вземането за месеците септември и октомври 2016 г., поради което в частта, с която експертизата установява, че за този период трудово възнаграждение е изплатено срещу подпис, заключението на вещото лице не следва да се кредитира.

Срещу тези констатации ищцата е възразила и е поискала, а съдът е задължил по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК ответника да представи разплащателните ведомости, с оглед оспорване на тяхната автентичност, но това не е сторено, поради което, на основание чл. 161 ГПК, следва да се приеме за доказан фактът, че същите не са подписани от ищцата или от нейни близки, на които тя писмено е възложила да получават трудовото й възнаграждение. Следователно за периода септември и октомври 2016 г. в полза на Р.Е. съществува вземане спрямо работодателя за неизплатено трудово възнаграждение. Заплащането на трудовото възнаграждение е ставало всеки месец на уговорената между страните дата, т. е. срокът за изпълнение е определен.

Съдът приема, че датата за плащане е посочената от ищцата- до 28-мо число на следващия месец, което обстоятелство не е оспорено от ответника. С настъпването й вземането става изискуемо и работодателят изпада в забава, съгласно чл.

84, ал. 1 ЗЗД. С оглед характера на дължимата престация, същият дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху неизплатеното вземане, от датата на забавата, а именно 28-мо число на следващия месец.

За периода, за който ответникът прави признание на иска, вземането според заключението на вещото лице възлиза на 377, 54 лв. трудово възнаграждение за месец септември и 321, 45 лв. за месец октомври. Предвид че ищцата претендира същото в размер на 345, 00 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец септември, дължимо на 28.10.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 89, 32 лв., считано от 28.10.2016 г., до 17.05.2019 г.-датата на предявяване на иска и в размер 315, 00 лв. за месец октомври, дължимо на 28.11.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 78,85 лв., считано от 28.11.2016 г., до 17.05.2019 г. и с оглед признанието от ответника на основателността на претенцията в тази част, исковите претенции за тези месеци са основателни и следва да бъдат уважение в посочените от ищцата размери.

Следва да бъде уважен и искът за законна лихва върху вземанията за месеците октомври и ноември 2016 г. от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им плащане.

По отношение на претенцията за месец ноември, по изложението по-горе съображения, заключението на финансово-счетоводната експертиза не следва да се кредитира, в частта относно установеното плащане срещу подпис. За този месец се претендира възнаграждение в размер на 265, 00 лв., ведно лихва за забава в размер на 64, 09 лв. от датата на възникване на вземането до предявяване на иска и законна лихва от датата предявяване на иска до окончателното им плащане.

Съобразно възражението на ответника за недопустимост на претенцията в тази част съдът установи, че вземането на ищцата за този месец е било предмет на водено между страните гр. д. № 79/2019 г. пред Районен съд Велинград, по което има постановено решение, влязло в законна сила на 01.05.2019 г.. Съобразно изложените в исковата молба факти, по която е образувано настоящото производството-сключен между страните трудов договор от 27.06.2016г., прекратен на

31.07.2017г. със Заповед №28/31.07.2017г., вземането се претендира на същото основание, между същите страни, за същия период.

Макар по предходното водено между страните дело претенцията да е заявена в размер на 85,38 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 18,05 лв. лихва за забава, не следва да се счита, че искът е предявен като частичен. Тези изводи се основават на съдържанието на исковата молба, по която делото е образувано. В нея липсва изявление на страната, че се претендира част от вземането, а след изготвяне на финансово счетоводната експертиза по гр. д. № 79/2019 г. на Районен съд Велинград, тя е предприела изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като е поискала увеличение на неговия размер. Искът за дължимост на вземане за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г. е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането, след като ищцата не е посочила, че предявява иска като частичен. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2019 год. по тълк. дело № 3 по описа за 2016 г. на ОСГТК на ВКС, ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод за предявяване на частичен иск. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера, какъвто е и настоящият случай. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела, респ. за съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност. Когато по делото има постановено влязло в сила решение недопустимостта на иска със същия предмет и между същите страни произтича от забраната в чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение да бъде повторно пререшаван от страните и зачитане на силата на присъдено нещо на решението. В случая е налице обективен и субективен идентитет относно предмета на спора по гр. д. № 79/2019 г. на Районен съд Велинград и настоящото гр. д. № 500/2019 г., в частта относно вземането на ищцата Р.Е. спрямо ответника

ЕТ „ Химбеере-Александир Г.“ за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., поради което исковата претенция в тази част се явява процесуално недопустима и на осн. чл.

299, ал. 2 ГПК и следва да се остави без разглаждане, а производството по делото да се прекрати.

В частта за разноските, съдът счита, че с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски, съобразно уважената част от иска. От представения по делото Договор за правна защита и съдействие, в което е удостоверено, че договореният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400 лв., платено в брой, съдът счита претенцията на страната за основателна и доказана. Съобразно изхода на спора, приключил с частично уважаване на предявените искове същата следва да бъде уважена в размер на 286, 25 лв.