Решение № 222 от 02.10.2019, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

02.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

05.09.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

221 по описа за

2019 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.Й.А. от ***, действащ чрез адв.В.Я., против Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е необосновано, незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Излага подробни съображения относно твърденията си, че атакуваният акт е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка счита, че липсата на Удостоверение 1А не е основание за неприлагане на националното законодателство, като в настоящия случай били налице всички предпоставки за възникването на трудово и осигурително правоотношение. Отделно от това, сочи, че административният орган не е изяснил всички правно релевантни факти, поради което е постановил неправилно решение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.В.Я. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Сочи решение на VІ състав на съда на ЕС в Люксембург от 25.10.2018 г. по дело С-451/2017 г., в което е прието, че чл. 14, § 1, от Регламент на ЕС № 897/2009 г. и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004 г. трябва да се тълкува, в смисъл, че лице, наето на работа, с цел да бъде командировано в друга държава-членка, трябва да се счита за лице, спрямо което непосредствено, преди да започне работа, вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговия работодател, по смисъла на чл. 14, § 1 от Регламент № 987/2009 г. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали като незаконосъобразно и присъди направените в производството разноски Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че по отношение на жалбоподателя липсвало издадено удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство, което да дава основание за прилагане на изключението, предвидено в чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 г., а именно за заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка на ЕС, при командироване се запазва приложимото законодателство на изпращащата държава-членка. След като в случая не било налице посоченото изключение за запазване на приложимото законодателство, следвало да бъде приложен основния принцип, залегнал в Регламент № 83/2004 г., а именно, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Предвид това и съображенията, изложени в обжалваното решение, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна като присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н.Й.А. *** и

„Интер Групс“ ЕООД *** са били в трудови правоотношения по силата на Трудов договор № ***/*** г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 107p, ал. 4, т. 1 от КТ, изменен с допълнително споразумение от *** г. на основание чл. 3, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, с което страните са договорили място на изпълнение на работата в обект на територията на ***. В съответствие с постигнатото съглашение жалбоподателката е била командирована в ***, *** за периода от 19.05.2018 г. до завършване на определена работа. Трудовият договор е прекратен на 13.08.2018 г.

На 10.10.2018 г. Н.А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали/. С Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр.Кърджали, е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. В разпореждането са изложени мотиви, че след отправено запитване до НАП се установило, че за Н.Й.А. не е постъпило искане за издаване на удостоверение А1 от работодателя „Интер Групс“ ЕООД или от заетото лице, поради което жалбоподателката не попада в хипотезата на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 833/2001 г. Предвид това е прието, че за А. не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от КТ в Република България.

Разпореждането е обжалвано в срока чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КТ пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. е отхвърлил жалбата на Н.Й.А. В акта са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното разпореждане, обосновани с липсата на издадено удостоверение А1 от компетентната териториална дирекция на НАП. Изложени са съображения, че тъй като лицето е осъществявало трудова дейност на територията на ***, то подадените от работодателя „Интер Групс“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код вид осигурен „01“ (работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател) за жалбоподателката се явявали неправилно подадени, а осигурителните вноски, внесени без правно основание. Прието е, че логично би било осигурителя „Интер Групс“ да предприеме действия относно внасяне на осигурителни вноски във *** социално осигуряване за упражнявалото трудова дейност във *** лице – Н.Й.А., с цел последващо издаване на съответните европейски формуляри и евентуално ползване на осигурителни права в съответствие с разпоредбите на европейските регламенти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.

168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при нарушение на административно производствени правила и на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните съображения:

По силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

По делото е безспорно, че Н.Й.А. е била в трудови правоотношения с „Интер Групс“ ЕООД *** съгласно Трудов договор № ***/*** г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 107p, ал. 4, т.

1 от КТ, изменен с допълнително споразумение от *** г. на основание чл. 3, ал.

1 от НУРКИРСРПУ, с което страните са договорили място на изпълнение на работата в обект на територията на ***. В съответствие с постигнатото съглашение жалбоподателката е била командирована в ***, *** за периода от 19.05.2018 г. до завършване на определена работа. Трудовият договор е прекратен на 13.08.2018 г. На 10.10.2018 г. Н.А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали.

Несъмнено „Интер Групс“ ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на чл.

107p от КТ, поради което е и работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна работа в предприятие ползвател. В качеството си на такъв има задължението да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.

5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.

В случая е налице трансгранична ситуация

- пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че Н.Й.А. е гражданин на Република България, т.е. на държава – членка на ЕС, приложими са координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Основното правило при определяне на приложимото право визирано в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава.

С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл.

12, § 1 от Регламент № 883/2004.

Съгласно цитираната норма: „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.

Разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, „включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.

Разпечатката съдържа 59 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a9bcdbf-9562-4ff9-a957-f1973d02e2e3