Решение № 35 от 12.05.2023, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Златоград, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100100 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 54 ЗКИР, чл. 108 ЗС, връзка с чл. 109 от ЗС.

Постъпила е искова молба от Б. Х. М., ЕГН **********, адрес: гр. С. ул. „Р. Р.“ №., вх. ., ет. ., ап..и Е. Х. Р., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.

„Г.М. Д.“ № ., и двете чрез адв. Е.В., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № 64 срещу В. В. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., *** и К.

А. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „М. Г.“ № .

В хода на производството с Определение № 100/05.07.2022 г., по Молба, вх. № 1199/04.07.2022 г., като ответници по делото са конституирани и М. В. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,. ул. „М. Г.“ №.; К. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С, ул. „Ш. А.“ № .; Т. В. Е. ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „М..“ № . и М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Н., обл. С., ул. „С. р.“ № .

В исковата молба ищците твърдят, че видно от НА № 153, том ХІ, дело 387/1975 г., издаден от съдия М., при РС – З. Удостоверение за наследници на Ш. А. Р. (идентично с името З. А. Р.), издадено от О. – Н.и НА № 42, том ІІ, рег. № 3443,дело 231 от 2020 г. на Н. К. К. с рег. № 734 на НК, Б.

Х. М. и Е. Х. Р., са придобили в съсобственост поземлен имот с пл. № 258, кв.

21 с площ 612 кв.м., който имот участва с площ от 580 кв.м. в УПИ І-258, кв.

21 и с 32 кв. в УПИ VІІІ-260, кв. 21, по ПУП на гр. Н., утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987 г.

1

Твърди се още, че съгласно Удостоверение за кадастрално положение № 104, изх. № 94-00-803/17.11.2020 г., издадено от О. – Н. общата площ на ПИ 258, кв. 21 по ПУП на Н. от 1987 г. е 707 кв. м., части от който попадат в УПИ І -258, кв. 21, с площ 580 кв.м. в УПИ VІІІ – 260, кв. 21 с площ 32 кв.м. и в улична регулация с площ 95 кв.м. Съгласно същото удостоверение, издадено от О. – Н. кадастралното положение на имота е: на североизток - граничи с ПИ 259; на югоизток - граничи с ПИ 260; на северозапад - граничи с ПИ 89; на югозапад – граничи с улична регулация.

Ищците, чрез пълномощника си твърдят още, че ответниците по спора са собственици на съседния от към северозапад на ищците имот, а именно УПИ ІІ – 89, кв. 21 по ПУП на гр. Н. от 1987 г. Сочи се, че на територията на гр. Н. се налице одобрена кадастрална карта съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, като имотът на ищците е идентичен с ПИ № ***, обл. С., общ. Н. гр. Н., „М. Г.“ № ., вид собст. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 571 кв.м. стар номер 258, квартал 21, парцел І, по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, а имотът на ответниците е идентичен с ПИ № 513319.501.241, област С., общ.

Н., гр. Н., ул. „М. Г.“ № ., вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.) площ 583 кв.м., стар номер 89, кв. 21, парцел ІІ по Заповед за одобрение на КККР № РД -18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК.

Адв. В. сочи още, че с приемането през 2021 г. на кадастралната карта на гр. Н., съгласно горецитираната заповед на Изпълнителния директор на АГКК е налице грешно отразяване на границите на имота на ищците от към северозападната страна, като част от имота на ищците вече е с идентификатор ***, с площ около 40 кв.м., като по цялото протежение на северозападната граница са неправилно заснети като част от имота на ответниците, като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие.

Ищците, чрез адв. В. твърдят, че за да съответства на действителното положение, действащият кадастрален и регулационен план, следва да отразяват поземлените имоти, съобразно правото на собственост и имотните граници.

Ищците са инициирали процедура по изменение на кадастралната карта на гр. Н., досежно процесната граница на имоти с идентификатор *** по КККР на Н. одобрена през 2021 г. и е заснета към съседен имот, а именно, към имота на ответниците с идентификатор *** по КККР.

Сочи се, че данни, че имотната граница на процесиите имоти не е отразена правилно и част от имота на ищците (северозападната част) е заснета към имота на ответниците е и фактът, че местоположението на изградената сграда по спорния участък в северозападната част от границата между имотите на ищците и ответниците, не съвпада с линията, показваща местоположението на границата между двата имота в плана на гр. Неделино 2 от 1987 г. и одобрената през 2021 г. кадастрална карта.

По плана на гр. Н. от 1987 г. стопанската сграда на ищците е отразена в плана на гр. Н. от 1987 г. в техния имот като 2 ПС на отстояние три метра от северната граница на имота им спрямо имота на ответниците, а по кадастралната карта на гр. Н. одобрена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, северната граница на имота на ищците, обозначен с идентификатор с идентификатор *** по КККР на Неделино, одобрена през 2021 г. им тангира по стената на същата постройка.

Твърди се, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

В случая ответниците, възползвайки се от това, че процесната част от имота на ищците в одобрената кадастрална карта на гр. Неделино със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК в средата на месец април 2022 г., завземат спорната част от имота на ищците и изграждат бетонна стена с размери дължина 14 метра и височина около 1,60 метра, и в тази връзка е налице и спор за материално право по отношение на процесната част от имота на ищците с ответната страна.

На следващо място ищците твърдят, чрез пълномощника си, че разпоредбата на чл. 108 ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост, така и обстоятелството, че ответникът владее или държи имота, като то трябва да е без правно основание. В случая претенцията на ищците по чл. 108 ЗС касае реалните части от имота им – *** по КККР на Н., одобрена през 2021 г., идентичен с поземлен имот № 258, кв. 21, който участва в УПИ I – 258, кв. 21, по ПУП на Неделино и в имот УПИ VIII - 260 кв. 21 по ПУП на Неделино от 1987 г., с площ около 40 кв. м. от северозападната част на същия, който се владее от ответниците.

Налице е фактическия състав на сочената разпоредба на чл. 108 ЗС.

Пълномощникът на ищците цитира, че съгласно чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, поради което за уважаването на иска във всички случаи е необходимо ищците да докажат не само че, са собственици на имота и че върху този имот ответниците са осъществили неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответниците, създава за ищците пречки за използването на 3 собствения им имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Твърди се, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Настоящият случай е именно такъв, тъй като естеството на извършените от ответниците действия, а именно: завземането и изграждането на бетонна стена в имота на ищците, представлява неоснователно действие, което ограничава правото им на собственост неговия пълен обем.

Пълномощникът сочи, че доверителите му не са длъжни да търпят в имота си каквото и да било действия от ответниците, което се извършва без негово съгласие.

С оглед изложеното, адв. В. сочи, че за доверителите му е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответниците, че ищците Б. Х. М., ЕГН ********** с адрес гр. С.ул. Р. Р. № вх.. ет .ап и Е. Х. Р. ЕГН ********** с адрес гр. С. бул Г. М. Д. № .са собственици на около 40 кв.м., находящи се в северозападната част на имот с идентификатор №***, за който по регулационния план на гр. Н., одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г., представлява поземлен имот № 258, кв. 21, който участва в УПИ I - 258 кв. 21 по ПУП на Н. и в имот УПИ VIII – 260, кв. 21 по ПУП на Н. (която реална част е погрешно заснета като част от Поземлен имот ***), за който по регулационния план на гр. Н., одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г., представлява поземлен имот № 89, кв. 21, за който е отреден УПИ II – 89, кв.

21 по ПУП, както и че е налице допусната грешка в кадастралната карта на град Н. одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК при отразяването на собствения на ищците, имот поземлен имот № 258, кв. 21, който участва в УПИ I – 258, кв. 21 по ПУП на Н. и в имот УПИ VIII – 260, кв. 21 по ПУП на Н. с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н. и Поземлен имот *** (за който по регулационния план на гр. Н. одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г. представлява поземлен имот № 89, кв. 21, за които е отреден УПИ II – 89, кв. 21 по ПУП), с която грешка от имота на ищците, с площ около 40 кв. м. неправилно е заснета като част от имот с идентификатор *** в кадастралната карта на град Н., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК.

Ищците молят, съдът да осъди ответниците, да предат на ищците владението върху реална част с площ общо около 40 кв.м., която реална част е част от собствения на ищците имот с идентификатор № ***, за който по регулационния план на гр. Н., одобрен със Заповед № РД23/12.01.1987 г. представлява ПИ № 258, кв. 21, който участва в УПИ I-258, кв.21 по ПУП на Н. и в имот УПИ VIII-260, кв.21 по ПУП на Неделино, която реална част е погрешно заснета като част от ПИ ***, за който по 4 регулационния план на Н., одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. представлява ПИ № 89, кв.21, за който е отреден УПИ II-89, кв. 21 по ПУП на Н..

Ищците молят също така, съдът да осъди ответниците, да преустановят неоснователните си действия, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на ищците, като премахнат изградената бетонова ограда с дължина 14 метра и височина около 1,60 метра върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Н., при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***;

***. Претендират за разноски по делото.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв. В. поддържат исковете по съображения, изложени в исковата молба. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор само от отв. В. Е., чрез пълномощника си адв. Д. К. като сочи, че исковете са недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците – не представят доказателства за собственост върху ПИ с идентификатор ***.

Ответникът счита, че предявените искове за неоснователни и като такива ги оспорва изцяло и моли да бъдат отхвърлени.

Адв. К. твърди, че доверителят му и родителите му са придобили спорната част по давност.

В съдебно заседание В. Е. лично и чрез пълномощника си, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло предявените искови претенции и по трите иска. Претендира за разноски по делото.