Решение № 106 от 12.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254400600958 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от П.

И., чрез неговия защитник адвокат М. Б.. Жалбата е насочена срещу Присъда №98/2.10.2025 г. по НЧХД №1246/24 на Районен съд – Плевен. С тази присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 15.12.2022 г. в гр. Плевен, около 18:00 ч., е причинил лека телесна повреда на Д. Б. чрез удар с юмрук в областта на дясната скула. Телесната повреда се изразява в оток в окосмената част на главата зад лявото ухо, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна с кръвонасядания по всички рани, както и оток на дясната скула и буза, представляваща временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. На основание чл. 78а, ал. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание в размер на 1000 лв. Освен това, по силата на чл.

189, ал. 3 НПК, е осъден да заплати и разноските на тъжителя Б. в общ размер на 1485 лв.

В подадената въззивна жалба, както и в допълнението към нея, 1 изготвено на основание чл. 320, ал. 4 НПК, се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателя обвинението не е доказано, тъй като в делото липсват доказателства, че на 15.12.2022 г. подсъдимият е причинил телесна повреда на тъжителя. Посочва се, че съдът неправилно е анализирал доказателствата, като по този начин е достигнал до неверен фактически извод. Жалбоподателят счита, че присъдата се основава на предположения и липсва всестранен и пълен анализ на доказателствата. Иска отмяна на атакуваната присъда и постановяавне на нова, с която жалбоподателят да бъде оправдан.

В допълнителните изложения към жалбата развива тезата за високите изисквания към формата и съдържанието на тъжбата, поставени от чл. 81 НПК, изяснени в практиката на ВКС, като цитира Решение №48/09.06.2020 г. по н.д. №142/20, II н.о., в което е изяснено, че „изискването в тъжбата да са описани факти има съществено значение за осъществяването на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон“, както и на Решение №29/13.02.2017 г. по н.д.№1325/16, I н.о., в което е прието, че „следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца…. (обвиненото лице) може да бъде осъдено само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и доказани обстоятелствата и по които се е защитавало“.

В тази връзка адв. Б. посочва, че в тъжбата и в присъдата се посочва, че деянието е извършено на 15.12.2022 г., на която дата не са извършвани никакви действия между страните, видно от писмените доказателства и от показанията на свидетелите.

Наред с това, че присъдата е постановена за деяние, което не е осъществено на посочената в присъдата дата, излага и съображения за незаконосъобразност поради неправилен отказ да се приложи институтът на реторсията. Излага виждането си, че дори подсъдимият да е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето на тъжителя, щом и последният от своя страна също му причинил лека телесна повреда, макар и без 2 разстройство на здравето, то са налице предпоставките за приложение на реторсията, в какъвто смисъл черпи аргументи от Тълкувателно решение 5189-ОСНК и Решение 255-92-I н.о.

В съдебно заседание жалбоподателят П. И. се явява лично и със защитника си адв. М. Б.. Поддържат оплакванията в жалбата и искането за постановяване на нова присъда. Защитата развива подробно тезата за недоказаност на деяние, извършено на 15.12.2022 г., след като всички доказателства – съдебно-медицинско удостоверение, видеозаписи, както и свидетели, установяват събития от друга дата – 05.12.2022 г.

Ответникът по въззивната жалба – тъжителят Д. Б., не се явява лично, представлява се от повереника си адв. П. Е., който счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата. В отговор на защитните аргументи заявява, че е било обвързан от датата, посочена от прокурора при спиране на досъдебното производство №46/23, с което са очертани границите за частния обвинител. Позовава се на обективните доказателства, събрани по делото, включително записа на тел. 112, доказващи деянието, които са обсъдени от съда, както и неприложимостта на института на реторсията. Моли за потвърждаване на присъдата. Няма претенции за разноски за въззивната инстанция.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314 НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка

Частният тъжител Д. Б. с ЕГН ********** работел като таксиметров водач към фирма „Фреш експрес“ - Плевен.

На 15.12.2022 г. около 18:00 часа в гр. Плевен той управлявал собствения си автомобил - марка Рено, модел Клио, с peг. № ***.

Поради наличие на изкоп по пътя, по който се е движел, водачът предприел маневра за преминаване в лява лента, с което засякъл движещия се попътно в същата лента л.а. „Мерцедес“ с p e г. № *** управляван от подсъдимия П. И. И. ЕГН **********. По тази причина подсъдимият спрял рязко, а пътуващото на задната седалка в автомобила дете си ударило главата.

3

Случилото се афектирало силно подсъдимия и той настигнал управлявания от тъжителя автомобил, движел се известно време след него, докато Б. не спрял в близост до светофар и стоянка на таксиметрови автомобили.

Подсъдимият спрял автомобила си до този на Б..

Двамата водачи слезли от автомобилите си, като подсъдимият се насочил към тъжителя. Тъжителят заявил, че има видеорегистратор, подсъдимият му се развикал, че щял да пребие него и семейството му с извършената маневра.

Подсъдимият И. се изплюл в лицето на частния тъжител, след което между двамата избухнала физическа саморазправа. В рамките на конфликта подсъдимият нанесъл удари с ръка в лицето и в гърдите на тъжителя, като същевременно го избутвал назад. Вследствие на ударите на тъжителя Б. били причинени наранявания - оток в окосмената част на главата, зад лявото ухо, разкъсно - контузна рана по лигавицата на дясната буза, разкъсно- контузна рана по лигавицата на долната устна, със кръвонасядания в областта на всички рани и оток на дясна скула и буза.

По време на конфликта подсъдимият също пострадал, като имал леко нараняване на устната, причинено по неизяснен механизъм.

След случилото се подсъдимият и тъжителят се оттеглили в автомобилите си, като подсъдимият И. напуснал местопроизшествието, а тъжителят позвънял на телефон 112 и също се оттеглил. Подсъдимият И. не е извършвал обаждане към националната система за спешни случаи.

Въззивната инстанция възприе същата фактическа обстановка относно главния факт – причиняването на телесна повреда от подсъдимия на тъжителя, в резултат на която е било увредено здравето му. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е направил изводи за това въз основа на подробен анализ на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Първоинстанционният съд е изградил тази фактическа обстановка, доверявайки се на гласните доказателства: показанията на свидетелите Д.Р.Й (л.64 от делото); Х.М. (л.65); В.М. (л.66); Л.Ц.П. (л.85); обясненията на подсъдимия П. И. (л.132); писмените доказателства - Съдебномедицинско 4 удостоверение № 576/2022 г., издадено при преглед на тъжителя от д-р Н.М.

(л.4 от делото); справка за съдимост за подсъдимия П. И. (л.); писмо от дирекция „национална система 112“ с приложен диск с аудизаписи (л.74); експертните заключения на съдебномедицинска експертиза на тъжителя (л.83); аудио- техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.Т. (л.97); видеотехническата експертиза, изготвена от вещото лице К.Т. (л.103); съдебномедицинската експертиза на подсъдимия от вещото лице Мирочник (л.145); както и останалите писмени доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Обстоятелствата, при които е възникнал конфликтът – тъжителят, управлявайки таксиметровия си автомобил, отнел предимство на движещия се попътно автомобил, управляван от подсъдимия, са безспорни между страните и се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на неговите спътници – съжителката му Х.М. и нейната майка В.М., описани от тъжителя в жалбата и сигнала, които е подал до РУ МВР след инцидента, а така също се възприемат пряко и от записите на видеорегистратора, с който е бил оборудван автомобилът на тъжителя. Записите са възпроизведени от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 21.05.2025 г. (л. 124) с подробно описание на съдържанието им, кадри от които са фиксирани и представени в заключението на инж. Тончева.

Първото неправомерно действие след слизане на страните от автомобилите е било от страна на подсъдимия, който е започнал да вика срещу тъжителя, след което го заплюл в лицето. Това също се установява непротиворечиво от обясненията на подсъдимия, показанията на спътничките му, както и от писмените изявления на тъжителя.

Фактът, че подсъдимият е нанасял удари върху тъжителя, които са му причинили съставомерния резултат - увреждане на здравето, правилно е установен от показанията на св. Л.П. и св. Д.Й., както писмените доказателства съдебномедицинско удостоверение № 576/2022 г., издадено при преглед на тъжителя от д-р Н.М., включително амбулаторните листи от преглед в спешно отделение, заключението по съдебномедицинска експертиза на тъжителя, изготвено от вещото лице Мирочник, който дава експертно мнение, че констатираните увреждания са в резултат на механична травма, действие на твърди и тъпи предмети, каквато характеристика имат части на 5 човешкото тяло - в частност юмрук.

Районният съд е изтъкнал и другите източници, установяващи това заключението по видеотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Тончева, както възпроизведения в съдебно заседание на приложения по делото диск със записи от видеорегистратора на тъжителя.

Първоинстанционният съд е прегледал в съдебно заседание записа от видеорегистратора, при което е възприел и описал подробно в протокола факта, че подсъдимият нанася удари на тъжителя, след което тъжителят влиза в автомобила си и сяда на шофьорското място, като долната му устна е подута и окървавена. Същите обстоятелства установил и от видеотехническата експертиза, изготвена от вещото лице К.Т., която съдът кредитирал.

Съдът е констатирал, че във видеозаписите не се установява тъжителят да нанася удар на подсъдимия, а само това, че в хода на конфликта подсъдимият изтласква тъжителя назад, като му нанася удар.

Тези констатации от възпроизведения запис и видеотехническата експертиза били в съответствие с показанията на свидетелите, които са единодушни по отношение на обстоятелството, че между подсъдимия и тъжителя е протекла физическа саморазправа, като в тази насока са показанията на Д.Й., който е наблюдавал случая от намираща се наблизо стоянка на таксита, както и показанията на Л.П., също е пряк очевидец.

Свидетелите от семейството на подсъдимия, макар да акцентират върху поведението на тъжителя, довело до конфликта, също установяват, че между подсъдимия и него са разменени удари.

В оспорената присъда районният съд е изложил мотивите си да се довери на свидетелите В.М. и Х.М. по отношение на твърденията, че след конфликта подсъдимият е имал нараняване - цепната устна, но не е възприел версията, че тъжителят пръв е нанесъл удар, доколкото същото не се установява от нито едно друго доказателство по делото. Относно медикобиологичният признак на това нараняване, съдът се е доверил на заключението по съдебномедицинската експертиза, съгласно което то отговаря на признака „болка и страдание“, без да е налице разстройство на здравето.