Решение № 155 от 22.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Елин Пелин, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20261820200228 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „****“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115г, представлявано от изпълнителния директор И. П.

Д., срещу наказателно постановление № 23-2600199/ 22.07.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл.

12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, Обн. ДВ. бр. 9 от 26 Януари 2007 г.).

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че липсата на условия във вътрешните правила за работната заплата не осъществява нарушение на чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ, а се отнася до задължение по ал. 5 на същия член. Твърди се, че не е индивидуализиран работник или служител, чийто подлежащ на признаване предходен трудов стаж не е отчетен. Оспорва възможността за съдебна преквалификация, поради липсата на констатации относно друг предвиден в наредбата източник на условията за сходство - колективен трудов договор на браншово равнище. При условията на евентуалност иска приложение на чл. 415в, ал. 1 КТ, съответно намаляване на санкцията до минималния размер по общия санкционен състав.

В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител адв. М. поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление.

1

Наказващият орган чрез юриск. В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Твърди, че чл. 12, ал. 5 НСОРЗ пояснява приложното поле на чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ, а нарушението е достатъчно индивидуализирано.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.05.2026 г. А. С. К., К. Г. К. и Д. Н. Н., служители на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в логистичния център на дружеството в с. *****. Проверката продължила по документи в сградата на дирекцията в гр. София, а констатациите и дадените предписания били отразени в Протокол № ПР2617879/21.05.2026 г.

Представени са вътрешни правила за работната заплата на дружеството. В раздел VI, чл. 8, т.

1 от тях е предвидено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер най-малко 0,6% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. В правилата не са разписани конкретни условия за преценка на сходството с работа, длъжност или професия при предходен работодател. Съгласно пар. 4 от заключителните им разпоредби правилата влизат в сила от 05.01.2026 г.

С предписание № 3 в Протокол № ПР2617879/21.05.2026 г. на работодателя било указано във вътрешните правила да регламентира условията за отчитане на трудовия стаж, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Определен е срок от петнадесет дни след получаване на протокола.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2600199 от 22.05.2026 г., от А. С. К., на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.05.2026 г. на място в обект на контрол: Логистичен център на *** в село *****, община Елин Пелин, област София, където полагат труд работници/служителите на дружеството „****“ АД, ЕИК **** и по документи на 22.05.2026 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ със седалище: гр. София, бул. ****, е установено, че дружеството „****“ АД, ЕИК ****, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е нарушил разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007 г.), а именно във вътрешните правила за работната заплата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят не е определил условията за отчитане на трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Актът е подписан от актосъставителя А. С. К., свидетелите 2 при установяване на нарушението К. Г. К. и Д. Н. Н. и от упълномощено лице М. П. Б., като последната не е вписала възражения в акта. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 232600199/ 22.07.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр.

София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, Обн. ДВ. бр. 9 от 26 Януари 2007 г.)за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.05.2026 г. на място в обект на контрол: Логистичен център на *** в село *****, община Елин Пелин, област София, където полагат труд работници/служителите на дружеството „****“ АД, ЕИК **** и по документи на 22.05.2026 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище: гр. София, бул. ****, е установено, че дружеството „****“ АД, ЕИК ****, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е нарушил разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007 г.), а именно във вътрешните правила за работната заплата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят не е определил условията за отчитане на трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Посочено е, че нарушението е извършено при утвърждаване на вътрешните правила за работна заплата на 05.01.2026 г. и е констатирано към момента на приключване на проверката по документи.

По делото е представено уведомление от 05.06.2026 г., в което работодателят заявява, че е изпълнил изцяло и в срок дадените предписания. Уведомлението не съдържа конкретния текст на изменението на правилата за заплатата. Представената Заповед № 48/23.05.2026 г. се отнася до наличието на правилника за вътрешния трудов ред и поименните графици в логистичния център, а не до условията за признаване на предходен стаж.

Представени са заповеди и длъжностни характеристики за актосъставителя и наказващия орган - заповедта за заеманата от актосъставителя длъжност, заповедта за назначаване на директора и Заповед № 3-0864/17.10.2022 г., с която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават наказателни постановления по актове на инспекторите.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира показания на свидетелите А. С. К., К. Г. К. и Д. Н. Н. относно извършените проверки и възприетото от тях. Показанията свидетелите А. С. К., К. Г. К. и Д. Н. Н. не установяват конкретен размер на непризнат предходен стаж и произтичаща от него разлика в допълнителното възнаграждение на определен служител. Свидетелката А. С. К. съобщава за последваща проверка от други служители, при която предписанията били приети за изпълнени, без да 3 посочва конкретна дата и съдържание на изменението по предписание № 3. Свидетелката Д.

Н. Н. изрично посочва, че не може да даде сведения относно колективен трудов договор.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.07.2026 г. и е обжалвано на 11.08.2026 г.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Неоснователно е общо заявеното възражение за липса на материална компетентност. АУАН е съставен от главен инспектор при съответната дирекция, а наказателното постановление - от нейния директор. Представени са заповедта за заеманата от актосъставителя длъжност, заповедта за назначаване на директора и Заповед № 3-0864/17.10.2022 г., с която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават наказателни постановления по актове на инспекторите. Това съответства на предвиденото в чл. 416, ал. 1 и 5 КТ.

При твърдяното нарушение е налице несъответствие между описаното деяние и приложената нарушена разпоредба. Член 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ задължава работодателя при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да отчете и стажа, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Разпоредбата се отнася до отчитането на релевантния предходен стаж при определяне на възнаграждението по конкретното трудово правоотношение. Различен въпрос урежда чл. 12, ал. 5 НСОРЗ определянето на условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията. За тези условия наредбата предвижда два източника: колективен трудов договор на браншово равнище или вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Систематичната връзка между двете алинеи не заличава различието между задължението да се определят условия за преценка на сходството и задължението да се зачете конкретен предходен стаж. Същото разграничение е отразено и в разяснението на МТСП, което разглежда отделно отчитането на стажа по ал. 4, т. 1 и определянето на условията по ал. 5. В настоящия случай фактическото обвинение се отнася до съдържанието на вътрешните правила. В постановлението не са описани конкретният работник, предходната работа, продължителността на подлежащия на признаване стаж и неотчитането му при определяне на допълнителното възнаграждение. При тези факти липсата на условия в правилата сама по себе си не доказва нарушение на посочения чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ.

В случая наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били нарушени по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Не е налице възможност съдът да преквалифицира деянието по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ. В случая АУАН и наказателното постановление се ограничават до липсата на условия във вътрешните правила. В наказателното постановление не съдържат констатации относно наличието или липсата на 4 приложим браншов колективен трудов договор и уреждането на условията в него, а непредставянето на такъв договор не е равнозначно на доказана липса на приложима браншова уредба. Следователно отговорността по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ би изисквала съдът да допълни фактическата основа с решаващо обстоятелство относно другия допустим източник на условията.

С оглед горепосоченото издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2600199/ 22.07.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София.