Решение № 70 от 19.04.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Габрово, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20224200100229 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 124 от ГПК.

Подадена е искова молба, която е предявена от М. К. Г. от гр. Дряново, чрез адв. Г. Г. от Великотърновска адвокатска колегия против Д. М. М. и Т. Е. –двамата от гр. Дряново, с която се претендира, че ищецът е собственик по давностно владение на сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-108/18.12.2008 г. на Изпълнителния директор АГКК, последно изменение от 16.08.2021 г., находяща се в гр. Дряново, на един етаж, със застроена площ от 1285 кв.м., с предназначение промишлена сграда, както и на сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД 18-108/18.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Дряново, със застроена площ от 40 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, като и двете се намират в Поземлен имот с идентификатор ***. Претендира да му му бъде предадено владението върху процесите имоти. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 09.05.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том І, рег. № 801, дело № 173 на нотариус М.М., ищецът М. К. Г., в качеството си на представляващ ЕТ „М.- М. Г., придобил от ОТПК „Р.“ – в ликвидация, Краварник със застроена площ 1327 кв.м., построен в имот № 104032 по плана на землището на гр. Дряново, местност „Припека“, с площ от 6726 кв.м., при граници на ПИ № 000715, № 000711, № 104049. Към настоящият момент имота представлява сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД 18-108/18.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Дряново, на един етаж, със застроена площ от 1285 кв.м., с предназначение промишлена сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 40 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, като и двете сгради се намиран в ПИ с идентификатор ***.

На 30.04.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, рег. № 723, д. № 116 на Нотариус А., ищецът е продал на „Авто Транспорт Търново“ 1

ЕООД, ЕИК 104618591 гореописаният имот. По отношение на последната сделка се твърди нищожност, тъй като с нея имота реално не е бил прехвърлен и никога не е бил предаван във владение на „Авто Транспорт Търново“ ЕООД. Ищецът е продължил да владее имота си, като никой не го е притеснявал, нито някой е оспорвал владението му. Ищецът е ползвал и стопанисвал имота, правил ремонти в него, отглеждал животни от 2013 г. до 2021 г., когато непосредствено преди въвода ги е изнесъл от там. Ищецът е влязъл във владение на процесния имот на 09.05.2005 г. и го е владял явно, непрекъснато и необезпокоявано до дата 07.10.2021 г., когато ЧСИ е въвел във владение купувача от публичната продан Д. М..

Ищецът твърди, че на 09.05.2005 г. е влязъл във ладание на имота го е влядял явно, непрекъснато и необезпокоявано до дата 07.10.2021 г., когато ЧСИ е въвел във владение ответника М.. Твърди, че къч дата 09.05.2015 г.,н а основание чл. 79 от ЗС е придобил имота по давност с непрекъснато владение на имота като свой, в продълежие на 10 години.

Алтернативно твърди, че е придобил имота по давност към 30.04.2018 г., с непрекъснато владение на този имот като свой, в продължение на 10 години.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между „Авто Транспорт Търново“ ЕООД и „Б.“ ЕООД е бил подписан договор за наем от 06.12.2016 г., както и втори договор за наем от 23.02.2018 г. между „Авто Транспорт Търново“ ЕООД и „Юробилд БГ“ ЕООД. Твърди, че тези договори са подписани с друга цел и никога имота не е бил предаван във владението на трето лице, като така не е била прекъсвана давността.

Позовава се на чл. 81 от ЗС като твърди, че е загубил владението на 07.10.2021 г., следователно до 07.04.2022 г. давността не е прекъсвана. С уточняващата молба от 17.10.2022 г. поддържа направеното искане за симулативност на сделката, с която е прехвърлен имота на „Авто Транспорт Търново“ ЕООД и се позовава на придобивна давност.

С молба от 17.10.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че поддържа искането си за симулативност на сделката, с която е прехвърлил имота на „Авто Транспорт Търново“ ЕООД. Сделката, с която е прехвърлен имота се твърди, че е нищожна, тъй като прикрива друго съглашение между страните и никога не е произвела действие.

Имотът реално не е бил прехвърлен, поради това не е било предавано и владението на имота на „Авто Транспорт Търново“ ЕООД и ищецът продължил да владее имота, като никой не го е притеснявал, нито някой е оспорвал владението му.

Делото е образувано пред Районен съд – Дряново, като с Определение № 83 от 05.05.2022 г. по гр.д. № 79/2022 г. е било прекратено производството по него и изпратено по компетентност на Окръжен съд – Габрово. Настоящият състав като е приел исковата молба е разпоредил да се извърши процедурата по чл. 131 от ГПК.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците, в който взимат становище, че предявеният иск е неоснователен. Не спорят, че на основание договорът за покупко- продажба от 09.05.2005 г. ищецът, в качеството си на едноличен търговец е придобил собствеността върху процесните имоти. Ответниците не оспорват и договора от 30.04.2008 г., по силата на който имотите са придобити от „Авто Транспорт Търново“ ЕООД. Не оспорват и постановлението за възлагане на недвижим имот от 07.07.2021 г. по изп.д. № 356/2015 г. по описа на ЧСИ Зв. В., по силата на което са придобили собствеността върху имота по време на брака, в режим на СИО. Ответниците не оспорват, че с протокол от 07.10.2021 г. по изп.д. № 356/2015 г. на ЧСИ Зв.В. са въведени във владение на процесните два имота.

Оспорват твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обекитивиран в нотариален акт № 136, т. І, рег. № 723, д. № 116 от 30.08.2004 г. на нотариус А. А. с район на действие РС- Дряново. Оспорват, че двата договора за наем са подписани с „друга цел“. Оспорват твърдението, че след прехвърлянето на имота в полза на „Авто Транспорт Търново“ ЕООД ищецът е продължил да упражнява фактическа власт и 2 владение върху него, както и направата на ремонти, и отглеждането на животни в имотите до датата на въвода 07.10.2021 г.

Във връзка с недействителността на сделката от 30.04.2008 излага аргументи, че договорът е валиден и е породил своите правни последици. Самото поведение на ищеца е било демонстриращо зачитане валидността на сделката и претендиране изпълнението на задълженията поети от страна на купувача по нея. В края на 2008 г. ищецът, действащ в качеството си на едноличен търговец, на основание Разпореждане от 06.01.2009 г. по ч.гр.д.

№ 3228/2008 г. по описа на РС- Велико Търново се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против купувача по сделката „Авто Транспорт Търново“ ЕООД за сумата от 160 000,00 лв., представляваща част от общата продажна цена от 200 000,00 лв., която дружеството купувач е следвало да заплати на продавача в срок до 30.07.2008 г. Счита, че като се претендира по-малка сума от договорената в нотариалния акт, то купувачът „Авто Транспорт Търново“ ЕООД е изпълнил частично задължението. На 16.01.2009 г. ищецът, след като се е снабдил с изпълнителен лист е образувал изпълнително дело № 91/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Насочил е изпълнението и към процесните сгради.

Била е наложена възбрана, която е била вписана на 21.01.2009 г. делото е било изпратено на ЧСИ Р.К., а по-късно на ЧСИ С.К. с район на действие ОС- Велико Търново, за което е образувано и висящо изп.д. № 977/2011 г. В хода на изпълнението на взискателя, настоящия ищец, е била изплатена сумата от 1189,87 лв. По изп.д. № 356/2015 г. по описа на ЧСИ Зв.

В. изпълнението също е насочено върху процесните две сгради. С молба от 08.04.2019 г. ищецът се е присъединил по изп.д. № 356/2015 г. на ЧСИ Зв. В. с вземането си по изп.д. № 977/2011 г. по описа на ЧСИ С.К.. В резултата на влязло в сила разпределение на ищеца му е била изплатена сумата от 25 017,48 лв. за погасяване вземането по издадения в негова полза изпълнителен лист.

Ответниците твърдят, че след датата на разпоредителната сделка в полза на техния праводател, ищецът не е упражнявал фактическата власт върху имотите; никога не е имал съзнанието, че тези имоти му принадлежат и следователно не ги е третирал като свои; не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на собствеността. Ответниците твърдят, че след 30.04.2008 г. владението по отношение процесите сгради е осъществявано от дружеството праводател на ответниците, а считано от 06.12.2016 г. и 23.02.2018 г. и чрез трето лице въз основа на сключените два договора за наем.

Твърдят, че от протокола за опис на имотите не е установено ищецът да е бил в тяхно владение. Липсва отбелязване или вписване, от което по пряк или косвен начин да се установява, че в сградите са отглеждани животни или че са ползвани от когото и да е.

Владелец или държател не е установен и към датата на въвода, видно от липсата на отбелязване в протокола за въвод във владение, съставен в хода на изпълнителното производство. Позовава се и на договорите за наем от 2016 г. и 2018 г., съгласно които, в задължение на наемодателя, явяващ се е праводател по отношение на ответниците е вменено предаване на фактическата власт върху сградите. Считат, че това е косвено признание на страните по правоотношението относно фактическото статукво за това кой именно упражнява фактическата власт върху имотите

Позовават се на договора за наем от 06.12.2016 г., който е сключен от страна на наемателя „Б.“ ЕООД, чрез пълномощника М. К., въз основа на надлежно учредена представителна власт и като такъв е подал и заявлението в Служба вписване – Дряново, за вписване на договора. Впоследствие е вписал като пълномощник още три договора, което според ответниците оборва твърдението за придобиване на имота по давност.

Ищецът е насочил принудителното изпълнение към имотите, вписал е възбрана в своя полза, в качеството си на присъединен взискател и е ползвал извършените действия по осребряването на имотите, включително и за извършеното разпределение на постъпилата от проданта сума. Претендира разноски и прави доказателствени искания, в включително и за 3 привличане на трето лице.

С определение № 437 от 28.07.2022 г., съдът е допуснал привличане на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 1218887949, Община Дряново, Община Велико Търново и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответниците Д. М. М. и Т. Е., на основание чл. 219 от ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като твърденията на третото лице- помагач са, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Взема становище по твърдяната симулативност на сделката между ищеца М. К. Г. и неговата съпруга от една страна и от друга страна „Авто Транспорт Търново“ ЕООД.

Твърди, че към момента на извършване на публичната продан, длъжникът „Авто Транспорт Търново“ ЕООД е бил законен собственик на имота, което обуславя и валидното придобиване на правото на собственост от ответника – Д. М. М. по силата на частното правоприемство, вследствие на успешно проведена продан.

По отношение на твърдението за придобиване по давност на процесните имоти от страна на ищеца се позовава на факта, че дружеството „Авто Транспорт Търново“ ЕООД е владяло имотите, поради което ищецът не може да ги е придобил по давност, тъй като не са били в негово владение. Счита, че липсват действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик и владелец. Липсват външно изразени действия, които да запълват съдържанието на владението. Твърди, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имотите, което е видно и от протокола за опис, извършен от ЧСИ Зв. В.. Счита, че по делото няма доказан начален и краен момент на владение. Взема становище по направените доказателствени искания от страна на ищеца.