Определение № 9694 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9694 гр. Варна, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110106116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, обективирана във въззивна жалба с вх. № 45864/09.06.2026 г., уточнена с молба 49851/22.06.2026 г., от ответника Й. Г. Д., чрез адв. Б. Дакова, срещу постановеното по делото Решение № 1762/10.05.2026 г., с искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

В молбата е изложено, че присъдените в полза на ищцата разноски са завишени.

Твърди, че е неясен начина, по който е формиран размера на присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение. Също така счита, че с оглед предмета на спора, размера на оценката за обекта на тази претенция, както и размера на частичната претенция по насрещния облигационен иск, присъдената сума се явява завишена. Моли разноските да бъдат отменени и/или редуцирани в рамките на наредбата за минималния размер на адвокатско възнаграждение, която да послужи за ориентир.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищцата е постъпил отговор от ищцата И. Е. Р., чрез процесуалния й представител адв. В. Т., в който е изразено становище относно неоснователността на депозираната молба. Посочено е, че процесуалният представител на ищцата е участвал в пет открити съдебни заседания, като е извършил и множество процесуални действия – подаване на искова молба, отговор на наслещен иск, становища, заверка на документи и представянето им по делото, снабдяване въз основа на съдебни удостоверения на документи от компетентните администрации и служби, включително изслушване заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, както и участие при разпита на четирима свидетели. Поради подробно изложените аргументи моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така депозираната молба настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. При съобразяване с постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, предвид това, че искането касае изменение на съдебното решение в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по подадена от И. Е. Р. срещу Й. Г. Д., искова молба, с която е предявен петиторен иск по чл. 23, ал. 1 от СК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата е едноличен собственик на недвижим имот, придобит по време на брака й с ответника, изцяло с нейни лични средства, представляващ апартамент № 21, с идентификатор ***, с площ 76,49 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „П. Райчев“ бл. 36, вх. 3, ет.7, ведно с прилежащата Изба № 21 с площ от 2.83 кв. м. и 1.8395% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж 1 върху дворното място с идентификатор ***, в което е разположена сградата. С определение № 845/21.01.2025 г., постановено по делото, е прието за съвместно разглеждане, на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, предявения от Й. Г. Д., против И. Е. Р., в условията на евентуалност насрещен осъдителен облигационен иск с правна квалификация по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 20 000.00 лева, частична претенция от общата сума в размер на 100 000 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на апартамент № 21, с идентификатор ***, с площ 76,49 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „П. Райчев“ бл. 36, вх.

3, ет.7, вследствие на извършените от ищеца Д. подобрения в имота през 2003 г., 2010 г. и 2016 г., в случай че бъде уважен предявеният първоначален петиторен иск.

С постановеното по делото Решение, съдът е уважил предявения установителен иск от ищцата и е отхвърлил предявения насрещен облигационен иск, доколкото е приел последният за недоказан по основание. С оглед изхода на спора, както и съобразявайки фактическата и правна сложност на производството, съдът е приел отправеното възражение за прекомерност за несъстоятелно.

При съобразяване с разпоредбата на чл. 633 ГПК и постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, съдът намира, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречат на правото на ЕС, поради което и предвидените в наредбата такива не обвързва съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

При валидно възникнал въпрос досежно справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар, съдът следва да определи по свое усмотрение размера на същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и отчитане предмета на производството, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

В конкретния случай, като се вземе предвид провелото се в пет открити съдебни заседания производство, в които са разпитани свидетели, излушани са вещи лица, събирани са множество писмени доказателства, по които адв. В. Т. е изразил адекватно и обосновано становище, както и престираната от процесуалняи представител на ищцата защита, съдът намира, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, не се явява завишено. Делото се отличава както с фактическа, така и с правна сложност. Спорът, който е поставен за разрешаване пред съда, не е от типичните спорове, поради което и не следва да се намалява уговореното възнаграждение.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248, ал.

1, предл. второ ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, материализирана във въззивна жалба с вх. № 45864/09.06.2026 г., уточнена с молба 49851/22.06.2026 г., подадена от ответника Й. Г. Д., чрез адв. Б. Дакова, в която е обективирано искане за изменение на Решение № 1762/10.05.2026 г., постановено по гр.д. № 6116/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2