Решение № 262346 от 13.07.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№…….. гр.София,12.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІІ „в” отделение, в закрито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Розалина Ботева като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 5041 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435- чл.438 от ГПК, вр. с чл. 527, ал. 4 ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М.К.Г., действаща чрез пълномощника- адв.С.С.срещу постановление от 23.01.2020г. по изп.дело № 20199240400602 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв., на основание чл. 528, ал.5, вр. с чл.527, ал.3 от ГПК- за неизпълнение на задължение за предаване на детето В.А.Т.на бащата А.М.Т., съгласно определения режим на лични отношения на съответната дата и час, а именно- 14.12.2019г. на адрес: гр.София, ж.к.******вх.*******, за да бъде с бащата за времето от 10.00ч. до 18.00ч. на 15.12.2019г. с преспиване и на основание постъпила по делото молба от взискателя А.М.Т.с вх.№ 592/ 22.01.2020. с искане за налагане на глоба.

Жалбоподателката – длъжник в изп.производство, оспорва законосъобразността на атакуваното постановление. Твърди, че с подадени от нея молби от 19.07.2019г. и от 30.07.2019г. на основание чл.528,ал.2,т.2 от ГПК в рамките на изпълнителния процес са посочени пречките да бъде изпълнено задължението за предаване на детето, като са представени и доказателства за наличието на тези пречки, които са актуални и към датата на издаване на обжалваното постановление. Прави искане за бъде изискано изп.дело № 1056/ 2018г. по описа на ДСИ, 3 –то отд., 19 участък. Твърди, че в материалите по това изп.дело,

/образувано от взискателя по настоящото дело за изпълнение на привременния режим на лични отношения между него и дъщеря му/, се съдържа информация от съществено значение за справедливото разрешаване на настоящото дело. Твърди, че от материалите по изп.дело на ДСИ е видно, че от нейна страна не е осуетявано умишлено реализирането на контактите между взискателя и общата им дъщеря, а детето отказва контакт. Моли съда да съобрази факта, че както в гражданския процес, така и в изпълнителното производство от нейна страна е използвана възможността за ползване на социални услуги, към които е била упътена от социалните работници, но въпреки положените усилия от тези компетентни служби , детето отказва да тръгне с бащата. Твърди, че с налаганите й непрекъснати глоби в максимален размер не се постига целеният от закона ефект, а напротив- още повече се задълбочава конфликта между нея и взискателя. С изложените доводи жалбоподателката мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление и прави искане за спиране на изпълнението, на основание чл.438 от ГПК - до изясняване на причините, поради които детето не желае да се вижда и общува с баща си, включително и с помощта на съответно вещо лице. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата - взискател в изп.производство, А.М.Т.заявява искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима- просрочена. Излага евентуални съображения за неоснователност на жалбата в депозирания по делото писмен отговор. Поддържа, че въпреки изразеното от майката – жалбоподателка в настоящото производство, намерение доброволно да изпълнява задълженията си по установения със съдебния акт режим на лични отношения между него и малолетното им дете, поведението й сочи противното , а именно- многократни и неизвинителни отклонения от дължимото.

Възразява, че твърдението на майката- жалбоподател, че детето не желае да се вижда и да контактува с него не отговарят на обективната истина. Твърди, че причините за неосъществените контакти не са в липсата на емоционална връзка между него и детето, а в стремежа да бъде манипулирана детската му психика и в опитите за родителско отчуждение. Ето защо, заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение и като последица от това- да бъде оставено без уважение и искането по чл.438 от ГПК – за спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство.

По делото са представени мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК от ЧСИ Г.К., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото, на основание чл.437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в срока по чл.436,ал.1 от ГПК- атакуваното постановление е връчено на жалбоподателката 05.02.2020г. чрез пълномощника й- адв.С.С., а жалбата е подадена на 18.02.2020г. - в законоустановения 2 седмичен срок, по чл.436,ал.1 от ГПК, в приложимата в случая редакция на изменението на нормата , публ. В ДВ, бр.100/2019г. Неоснователно , в тази връзка, се явява възражението на взискателя- насрещна страна по жалбата А.Т.за недопустимост на жалбата като подадена извън посочения от него и неприложим 1 седмичен срок.

По основателността на жалбaта:

Разгледана по същество - съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата по изп.дело № 20199240400602 е видно, че то е образувано на 24.01.2015г. въз основа на изпълнителен лист , издаден на 20.05.2019г. от СРС, 149 състав по гр.дело № 48914/ 2017г., с който е определен режим на лични отношения на бащата А.М.Т.с малолетното дете В.А.Т., както следва: 1/ до навършване на 8 годишна възраст на детето бащата има правото да го вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. в събота- до 18.00ч. в неделя с преспиване , както и 14 дни през лятото с преспиване по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Всяка четна година- за коледните празници , считано от 18.00ч. на 24-ти декември на 18.00ч. на 26-ти декември и великденските празници, считано от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на понеделник – първия ден след Великден, всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 19.00ч. на 30-ти декември до 19.00ч. на 2-ри януари, 2/ след навършване на 7 годишна възраст – лятната ваканция – тридесет дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, есенната ваканция на всяка нечетна календарна година- първата половина на ваканцията да 18.00ч. на последния ден от първата половина на ваканцията; всяка четна година- втората половина от ваканционните дни от 10.00ч. от втората половина на ваканцията – до 18.00ч. на последния ден на втората половина на ваканцията и за останалите ваканции през годината, /зимна,коледна, пролетна/- по реда, посочен в изпълнителния лист, в който е посочен и редът за виждане на рождените дни на всеки от родителите. Изрично в поканата за доброволно предаване на детето е посочено, че вземането и връщането на детето ще става по местоживеенето му, а именно: гр.София, ж.к.******вх.********На 16.07.2020г. на длъжника в изпълнителния процес М.К.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 9016/ 17.06.2019г. по реда на чл.528, ал.1 от ГПК, с която е поканена да предаде детето на посочените в поканата конкретни дати, съответстващи на тези по изпълнителния лист , съобразно установения режим на лични отношения на бащата А.Т.с малолетното дете. С поканата на длъжника е предоставена възможност , на основание чл.528,ал.3 от ГПК в 3 дневен срок от получаването й да съобщи на ЧСИ дали е готова да предаде детето, какви са пречките за своевременно изпълнение на задължението, ако такива съществуват и в кое време и място е готова да предаде детето. С ПДИ на жалбоподателката-длъжник е указано, че при неизпълнение на задължението за предаване на детето ще й бъде наложена глоба по чл.527,ал.3 от ГПК в размер на 400,00лв.

В законоустановения 3 дневен срок по чл.528,ал.2 от ГПК от пълномощника на длъжника М.К.Г.- адв.С.С., е подадена молба от 19.07.2020г., , с която ЧСИ е уведомен за пречките за своевременно изпълнение на задължението за предаване на детето на баща му, съгласно решението по гр.дело № 48914/2017г. в частта за лични отношения между бащата и детето. Като първа причина е посочено неявяването на бащата на определена среща с майката М.Г. и детето на уговорена между родителите дата 25.05.2019г. в 10.00ч. пред Централния вход на Южния парк в гр.София. Твърди се, че след тази датата и час, на които взискателят не се е явил , от него не са получавани следващи обаждания за осъществяване на режима на лични отношения, като майката-длъжник счита, че това е изключително важно за „основанието“ на конкретното изпълнително дело. На второ място твърди се в молбата от 19.07.2020г., че от началото на 2020г. взискателят непрекъснато притеснява детето в 132 ОУ, в което детето посещава предучилищна трета група , като почти ежедневно звъни на учителките на детето, включително в извънработно време , често се държи грубо с учителките. Твърди се, че детето съобщава , че при игра с другите деца навън често е виждало взискателя на оградата на училището да го наблюдава и се страхува от него. След такива „срещи“ майката-длъжник е получавала обаждания от учителките на детето, че то се оплаква от болки в корема. Твърди се, че лекарят-гастроентереолог е потвърдил, че детето е с гастрит, провокиран най-вероятно от стрес. Във връзка с горепосочените обстоятелства майката- длъжник твърди, че е подала жалба до 6-то РПУ, във връзка с която от учителките на детето са снети обяснения и те са потвърдили гореописаното поведение на бащата. Длъжницата твърди, че в последно време й се налага ползването на болнични и понякога това би затруднило предаването на детето, но по-важното обстоятелство е , че бащата не е пожелал контакт с детето . С молбата е направено искане да бъде изискана справка по изп.дело № 1056 по описа на ДСИ за 2018г. , 3-то отд.,19 уч., за което се поддържа, че има връзка с настоящото изпълнително дело, тъй като е образувано за изпълнение на привременния режим на лични отношения между взискателя и детето. Направено е искане за представяне на доказателства във връзка с изложените в молбата факта в допълнителен срок, поради факта, че длъжникът

М.Г. се намира в болнични към датата на подаване на молбата и изтичане на срока по чл.528,ал.2,т.2 от ГПК.

С писмо изх.№ 10838/ 23.07.2019г. от ЧСИ е направено искане до ДСП „Красно село“ по реда на чл.431,ал.2, вр. с чл.528,ал.4 от ГПК - за съдействие за отстраняване на пречки за своевременно изпълнение на определения режим на лични отношения между взискателя А.Т.и малолетното дете В.Т., поради съществуваща пречка към настоящия момент при изпълнение на определения режим на лични контакти, изразяващи се в наличие на трудна комуникация между детето и бащата.

С молба от 30.07.2020г. пълномощникът на длъжника М.К.- адв.С.С.са представени писмени доказателства под опис: 1/ комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза по гр.дело № 48914/ 2017г. по описа на СРС ,149 състав, 2/ удостоверение от Детски център за застъпничество и подкрепа Зона Закрила- Фондация „Асоциация Анимус“, 3/ болнични листове – 2броя за отпуск за временна нетрудоспособност на длъжника М.Г. , поради общо заболяване – метаболитни нарушения за периода 16.06.2020г.- 21.07.2019г и поради общо заболяване-заплашващ аборт за периода 22.07.2019г.- 20.08.2019г.

На

23.08.2019г. от ЧСИ е отправено ново искане с изх.№ 13192 до Агенция за социално подпомагане- Оборище-мобилна група за работа с деца в риск, на основание чл.431,ал.2, вр. с чл.528,ал.4 от ГПК, с искане да бъде осигурено присъствие на длъжностно лице на адреса на длъжника М.Г. в гр.София, ж.к.****№ 8 на датата 24.08.2019г. за съдействие при извършване предаване на детето от длъжника М.Г. на бащата А.Т..

По изп.дело е изготвен социален доклад от ДСП „Красно село“ с изх.№ ПР/Д-С-КС/ 411 -003 от 29.07.2919г., в който е отразено, че по данни на майката по време на съжителството й с бащата на малолетното дете, майката е била малтретирана психически, като след това тормозът е прераснал във физически. По разкази на майката е имало случаи когато детето е ставало свидетел на заплахите от страна на бащата към нея /майката/. След раздялата на майката и бащата, майката се е преместила да живее на квартира.