Решение № 74 от 26.06.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. К. , 26.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100101 по описа за 2021 година

Предявен е иск за делба.

Ищците - Р. М. Р. и Т. Н. П. твърдят, че двете ищци са наследници на Н.С.Р., ЕГН ********, бивш жител на село В., починал на 20.03.2000г., като първата от ищците е негова съпруга, а втората – негова дъщеря. Посочват, че ответницата - Л.Р. е съпруга на С.Н.Р. с ЕГН **********, бивш жител на село В., починал на 23.10.2020г., който е син на първата ищца и на Н.С.Р., както и брат на втората ищца. По наследство от общия наследодател притежавали в съсобственост следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 900 кв.метра, находящо се в село В., област П., община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед №**7/1979г. УПИ *****, квартал **, като площта на УПИ-то е 800 кв.метра, но регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените върху имота масивна жилищна сгР. със застроена площ от 80 кв.м., с долепена до нея масивна лятна пристройка, полумасивна сгР. със застроена площ от 20 кв.м.; полумасивна сгР. с площ от 40 кв.м. и навес. От съсобствения им недвижим имот, Р. М. Р. притежавала 17/24 ид.ч., Т.Н. П. притежава 5/24 ид.ч., а Л. Т. Р. притежава 2/24 ид.ч..

1

С допълнителна молба уточняват, че Р. М. Р. е сключила граждански брак с наследодателя Н.С.Р. през 1952г. Още при сключването на гражданския брак, бащата на наследодателя Н.С.Р., а именно - С.Н.Р., който е починал през 1975 година, е предоставил на младото семейство празно дворно място, върху което да си построят къща. Къщата била построена няколко години по-късно, по времето на брака на Р. М. Р. и Н.С.Р.. Липсвали писмени документи за това. От смъртта на С.Н.Р. през 1975г. до смъртта на Н.С.Р. през 2000г. е изтекла придобивна давност в полза на последния и съпругата му Р.

М. Р., която била по-голяма от предвидената в закона десетгодишна такава.

Твърдят, че имотът, предмет на делбата е придобит по давност от ищцата Р.

М. Р. и наследодателя Н.С.Р., като давността е изтекла по време на брака на двамата.

Твърдят, че с ответницата не се разбирали, за да си поделят доброволно имота и да уредят взаимоотношенията си във връзка със съсобствеността си.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да допусне и извърши делбата на процесния недвижим имот, при квоти: за Р. М. Р. - 17/24 ид.ч.; за Т. Н. П. - 5/24 ид.ч. и за Л. Т. Р. - 2/24 ид.ч.

Ответницата - Л. Т. Р. намира предявения иск за делба на процесния имот за допустим и частично основателен. Не оспорва, че процесният имот, така, както е описан в исковата молба е съсобствен между страните, че ищците и С.Н.Р., починал на 23.10.2020г. са наследници по закон на Н.С.Р., че Р. М. Р. е преживяла съпруга на последния, че ответницата е преживяла на С.Н.Р. и негов законен наследник.

Оспорва твърденията, че сградите в имота са строени от Р. М. Р. и съпруга й Н.С.Р., че двамата са придобили имота по време на брака си по давностно владение, както и посочените от ищците квоти в съсобствеността.

Твърди, че процесния имот - земя и сгради били лична собственост на Н.С.Р., починал на 20.03.2000г., който ги е получил по наследство от своите родители, поради което след смъртта му, имотът бил придобит в съсобственост от ищците и сина му – С.Н.Р., при равни квоти – по 1/3 ид.ч.

Съответно, притежаваната от последния идеална част след смъртта му била придобита от съпругата му -Л. Т. Р. и майка му - Р. М. Р., при равни права – по 1/2 ид.ч., съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН, тъй като бракът му с 2 него бил сключен на 07.09.2013г. и бил с продължителност до 10 години. С оглед на това притежавала 1/6 ид.ч. от имота, предмет на делба, ищцата Р. М.

Р. притежавала 3/6 ид.ч.,а ищцата - Т.Н. П. притежавала 2/6 ид.ч. Поради изложеното, моли съда да допусне делбата на имота при посочените от нея идеални части.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 120/16.11.2020г., издадено от с. В., Община К., Н.С.Р. е починал на 20.03.2000г. и негови наследници по закон са - Р. М. Р. – преживяла съпруга, С.Н.Р. – син и Т. Н. П. – дъщеря.

Видно от цитирания документ, след смъртта на общия наследодател на страните, синът му - Н.С.Р. е починал на 23.10.2020г. и е оставил за наследник преживяла съпруга - Л. Т. Р. (ответница по делото).

Съгласно представената по делото скица № 831/29.11.2017г., издадена от Община К., по разписна книга на наследниците на Н.С.Р. е записан следния недвижим имот, а именно - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 900 кв.метра, находящо се в село В., област П., община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед №**7/1979г. УПИ *****, квартал **, като площта на УПИ-то е 800 кв.метра, но регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените върху имота масивна жилищна сгР. със застроена площ от 80 кв.м., с долепена до нея масивна лятна пристройка, полумасивна сгР. със застроена площ от 20 кв.м.; полумасивна сгР. с площ от 40 кв.м. и навес.

Съгласно представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка № 66040003793/16.11.2020г. на Община К., процесния имот е деклариран от наследниците на Н.С.Р., а именно от Р. М. Р., С.Н.Р. и Т. Н. П..

Видно от представения Препис-извлечени от Акт за сключен граждански брак, Н.С.Р. и Р. М. Р. са сключили граждански брак на 09.02.1953г. в с. В., Община К., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0012/09.02.1953г.

3

Представеното удостоверение, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0104/07.09.2013г. удостоверява, че С.Н.Р. и Л. Т. Р. са сключили брак на 07.09.2013г. в град К..

Доколкото по делото съществува спор относно това, кога е построена къщата и как е предоставен имота на общия наследодател на страните, съдът е уважил доказателстгвеното искане направено само от ищцовата страна, като и е допуснал свидетели. Свидетелят П.Д.Д. твърди, че познавал страните по делото, доколкото били от едно село. Твърди, че пораснал със съпруга на Р.Р., който му бил приятел от детските години. С Н.С.Р. били в много близки отношения. Р. и Н. се женили 1956-57 или 1958 г., не помни точно. Двамата като семейство заживели в една стара къщичка във В., където живеели с родителите на Н. и една стара тяхна леля. Всички били заедно. Твърди, че Н. и Р. започнали да си правят своя къщичка в същия двор, като старата къща си останала. Заедно изкопали темелите, като помни, че го изпратил да пита един бате В.Т. с една „Ш.“ да му кара тухли. Но точно по това време им се отдала възможност да отидат на бригада в С.. Били направени само основите на къщата. Не купили тухли и заминали за С., заедно със синът им С.. Там били две години. Като се върнали С. бил на 7 години и трябвало да започне училище в с. В.. Започнали да си правят къщата, което им отнело почти цяла година до завършването й. Къщата била на един етаж, от порядъка на 60-70 кв. Отдолу имало една изба. В тази къща живеели Р. и Н.. Майка му била жива, а баща му бил починал, когато направили къщата. Бабите живеели в старата къща. След като изградили къщата, решили да направят една малка кухня само до къщата, където живеели бабите. Старата къща я бутнали. Сочи, че Р. и Н. имали две деца - С. и Т.. Неговият приятел Н. починал, като не може никога да забрави датата, тъй като починал на неговата рождена дата 20.03.2000 г. С. и Л. се събирали да живеят заедно две години след смъртта на Н., но незнаел за сключен между тях граждански брак. Твърди, че старата къща в двора била собственост на бащата на Н. – дядо С.. Дядо С. имал и син П., който бил брат на Н.. П. може би е почина в село П.. Същият нямал претенции за този имот. Известно му било, че като се събрали Л. и С., двамата ходили при П. в село П. да им препише имот, който му се полагал от баща му С., т.е. да го препише на С. – мъжът на Л.. Узнал, че това, което П. имал като имот го е прехвърлил на С. (мъжа на Л.) и по-късно последният го е продал.

4

П. не е претендирал за имота в с. В.. Той идвал при брат си, двамата били в много добри отношения.

Свидетелят В.С.К. твърди, че познавал Р. и Т., като с първата били съседи. В имота на Р. навремето имало стара къща, в която живеели бащата на Н. – последният бил мъж на Р.. Бащата на Н. имал и възрастна жена. Всички живеели отзад в две, три стаички. Като се оженил Н., с жена му Р. решили да си направят къща в същия двор, отделно от тези старите. Двамата изкопали основите, иззидали ги да не пропадат, но заминали за С.. Там били около 2 или 3 години. След като се върнали, Р. била бременна с Т.. Двамата имали средства и започнали да строят нагоре. Построили къщата, която била с три стаи и с изба отдолу. В новата къща живеели Р., Н. и двете им деца. След време, отзад направили кухничка. В нея живеели възрастните хора. Старата къща след време я бутнали, оставили само една стая временно. Твърди, че Н. имал брат - П., който бил починал от доста години. Този брат не е имал претенции за имота в с. В.. Той още тогава се отказал от наследство и от този имот. Сочи, че братята Н. и П. се разбрали и съгласно уговорката им, П. не е искал нищо от с. В., а той си живеел в северна България.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

За да се допусне делба на недвижим имот следва да се установи по безспорен начин, че той е бил собствен на наследодателя, който го е придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск основан на чл. 69 от ЗН, съделителят - наследник следва да установи по безспорен начин, че имотът предмет на делбата е бил собственост на общите наследодатели. От разпоредбата на чл. 341 и сл. от ГПК следва, че за да се допусне делбата е необходимо да се представят достатъчни и убедителни доказателства за принадлежността на процесния имот към наследството.

В съдебната практика няма спор, че съсобствеността върху недвижим имот, предмет на делбата, може да е придобита и по давност, което се доказа в настоящия процес за делба със свидетелски показания. Съгласно установената съдебна практика, удостоверяването върху скицата на имота и в 5 данъчното удостоверение на имената на собствениците има характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 341, ал. 1, т. 2 от ГПК за наследствения имот (в този смисъл Решение № 856/15.12.2009 г. по гр. д. № 3285/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 210/03.10.2014 г. по гр. д. № 1900/2014 г. на ВКС, I г. о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От събраните по делото доказателства се установи, че страните са наследници на общия наследодател Н.С.Р., който след сключване на граждански брак с Р. М. Р. през 1954 г., двамата заедно са построили жилищната сгР. и допълващи постройки и заедно с нея са владели и ползвали трайно, постоянно и явно фактическа власт върху имота необезпокоявани повече от 30 години, с което са го придобили по давност.

Ответната страна не ангажира никакви доказателства за оборване на този извод. По делото е безспорно, че към настоящия момент в имота живее ищцата - Р. М. Р.. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост, който по действие и последици е равнозначен на останалите придобивни способи.

В настоящия случай съдът приема за осъществени условията, предвидени в чл. 79, ал. 1 от ЗС , от което следва, че наследодателят - Н.С.Р. и съпругата му - Р. М. Р. са придобили имота в режим на семейна имуществена общност (СИО). След смъртта на Н.С.Р., съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с член 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и децата на наследодателя наследяват в равни части наследствено имущество, а именно – по 1/3 ид.ч.

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a9a5c35-c904-466e-a6d8-c7849e5e7fc6