Решение № 729 от 24.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. П., 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря М.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201437 по описа за 2021 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Д.К.К. от гр. П., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 13-002898/ 31.08.2021г на директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв.

В жалбата се навеждат доводи за процесуално-правна и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и искането в нея за обосноваване на което ангажира и допълнително доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата ДИТ П., чрез законовия си представител, е депозирала становище по същество и е изразила претенции за разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства Съдът установи:

На 10.06.21г., около 10.15ч., инспекторите от ДИТ св. М. и колегата й св.

А. посетили стопанисвана от земеделския производител и жалбоподател по 1 делото Д. К. нива, засята с картофи. Още с приближаването си към обекта двамата възприели две жени които вадели от картофите от земята и ги слагали в специални съдове и чували. Лицата предоставили личните си данни си на св.

М., която ги отразила в съставен на място от нея списък ( л. 23). Двете жени, едното от които св. П.Н., отрекли да имат сключени писмени трудови договори и признали, че за труда им е обещано дневно трудово възнаграждение 30 лева.

Изискани били от земеделския производител данни дали с лицата има сключен трудов договор или друг вид договор и при какви условия.

На следващия ден-11.06.2021г. той представил в ДИТ трудов договор, с Н. на основание чл. 114 А от КТ , който се установило, че бил сключен на 10.06.2021г. в 16,20ч. , т.е. след проверката.

Съставен бил протокол от проверката – л. 19 и сл. , в който били отразени констатациите от нея и дадени предписания. КП е връчен лично на жалбоподателя на 28.06.21 ,видно от разписка на л.21 .

На същата дата 28.06.21г. е съставен и процесния акт за нарушение, осъществено чрез бездействие по отношение на задължението на работодателя „да уреди като трудови отношенията си с посоченото лице при предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма“ нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ.

Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, надлежно му е предявен срещу подпис и му е предоставен препис от него .

Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.

Още с жалбата са развити възражения за процесуална неизправност на акта и НП ,заявени общо като съответствие между съдържимото във всеки от тях описание на нарушението и квалификацията му и от друга страна съответствие между акта и НП.

Актът и НП не страдат от неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно са посочени дата и място на извършване на нарушението. Достатъчни като яснота и обем факти описват и вмененото бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като 2 трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с констатациите , че лицето св . П.Н. с ЕГН: ***** „предоставя работната си сила“. При това описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и проявеното бездействие от страна на дружеството, в чиято полза е престиран труда) е възприета и съответната нему правна квалификация – по чл. 62, ал.1вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Неоснователно се възразява с жалбата и становището по същество на процесуалния представител на жалбоподателя, че неяснота будело отразяването в акта и НП, че „нарушението било установено на 11.06. , било извършено на 10.06“. Съвсем ясно е посочено ( а и се доказа в рамките на съдебното следствие), че нарушението е извършено на 10.06.21г., но е било установено при преглед на представените от дружеството документи, сред които еднодневен трудов договор, сключен с лицето на 10.06.21г., но след проверката.

Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са поставени са идентични в акта и издаденото въз основа на него НП, така че възражението за несъответствието в този смисъл е напълно голословно.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи , предвид делегацията със заповедта на л. 30 .

Няма изрично отразяване на доказателства, които установяват нарушението, но тази липса не е съществен дефицит. Още повече, че в случая има опис на писмените доказателства, които са взети предвид и които наред с непосредствените впечатления от фактическата проверка са формирали фактическите и правни изводи в двата административни акта Последните се укоряват и в липсата на мотиви относно възприетото нарушение, наложената санкция и постъпилото възражение. Такива са налични и в двата акта – данните от фактическата проверка за полагане на труд от посоченото лице и липсата на договор, вкл. по чл. 114 а от КТ , който да е бил сключен към момента на проверката. Впрочем, възражението неуместно се позовава на ТР 4/04 на ВАС , от което на отсъствие на мотиви в 3 конкретни ( от гледна точка на техния издател) административни актове е посветена т.2, но пък тя касае актове по отдавна отменени вече нормативни актове – по чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, и ал. 2, т. 3 от ЗАП, които са и индивидуални административни, а не наказателни постановления, чието издаване като процедура, съдържание и органи , както и обжалването е по специалния ЗАНН (АУАН не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на закона, тъй като в него липсва властническо волеизявление, което да подлежи на обжалване. Актът има констативен характер. С него не се създават права и задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси , а се описват констатирани обстоятелства и факти. Дори АУАН да се квалифицира като удостоверителен административен акт – официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни материалноправни последици изключва възможността на отделното му оспорване – по арг. на чл.159, т.4, вр. с чл.21 АПК; а издаденият въз основа на АУАН санкционен акт – НП има специален за обжалване – по ЗАНН) .

Правилно в АУАН и НП са посочени и санкционните норми: чл. 416, ал.5 от КТ създава компетентност за постановяване на санкционни актове от процесния вид , а чл. 414, ал.3 от КТ предвижда конкретна по вид и размер административно-наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.

Въобще, в рамките на цялостната проверка за процесуална законосъобразност Съдът не откри пороци, които да са самостоятелно основание за отмяна на НП.

По същество нарушението се оспорва с твърденията, че Н. не полагала труд при пристигане на проверяващите, а с другата жена само чакали жалбоподателя да подвади с трактора картофите у, за да може да ги събират.

Това твърдение подкрепя с показанията си самата Н., но Съдът не го възприема за достоверно. То е опровергано от показанията , убедителни, взаимнодопълващи се и съответни, на свидетелите М. и А.. Те и двамата сочат еднозначно, че към момента на приближаването си към обекта възприели действия на двете жени по изваждане/събиране на картофите, които поставяли в съдове или чували тип гаци, като св. А. дори видял, че били изцапани, което 4 доказва , че са извършвали възприетите фактически действия.

Защитната стратегия е развита и в направление, при което дори и фактът на полагане на труд в полза на жалбоподателя да е доказан, това се определя като оправдано, предвид обективната за земеделския производител необходимост от събиране на продукцията. Доказано с предоставените от К.

ООД –С.: договор на л. 63, справка на л. 65 и заявка, изпратена по ел. път ( л.

72 и 84) е, че земеделският производител – жалбоподател по делото е в договорни отношения с това дружество от началото на 2018г. и от тогава всяка година доставя по заявка отглежданата от него продукция – картофи, като за 2021г- в 17.14ч. на 09.06.21 г. е изпратена заявка за доставка, която следвало да бъде предоставена на следващия ден 10.06.21 г. – денят на проверката. Това предпоставило невъзможността майката на жалбоподателя, която традиционно го подпомагала за снабдяване с бланките за еднодневните трудови договори да се снабди с такива ( още повече , че в сутрешните часове на 10.06 тя била извън града – виж показанията на св. К.а – л. 54) . Затова тя в ранния след обед успяла да заплати дължимите по тях вноски за държавно обществено осигуряване , да получи бланките и в следобеда договори с двете, заварени на обекта по време на проверката лица били сключени ( л. 26 и 27).

Лансирата на база на тези данни теза е обективна за жалбоподателя невъзможност да изпълни задължението си по сключване на трудови договори с лицата, престирали на 10.06.21г. в негова полза. Невъзможността била действително обективна, предвид дадената в късния час предния ден заявка за доставка, която била първата за тази година, неочаквана за жалбоподателя и той не бил подготвен с бланките за договорите.

Дори и да се приемат за доказани фактите, на които се основава тази претенция, тя не може да се уважи, поради наличието на други факти, които съвсем не сочат, че жалбоподателят е бил поставен в условията на инцидентност. Първо – договорните отношения с дружеството са от 2018г.

Второ – за предходните две години първите в съответната календарна година доставки за дружеството са : за 2019 г. – 29.05.19г;31.05.19; 25 и 26.02.21г. ( л.65)и за 2020г. – на 22.05.20г. ; 26.05.20г. ; 28.05.20г.; 04.06.20г. ( б. 67) и Трето- получените след съответното заплащане на дължимите вноски еднодневни трудови договори за предходните три години са ( л. 77) : за 2018г.

– 10 бр. на 03.05.20г., за 2019г.- 10 бр. на 30.05.19г. , за 2020г- 15 роя – на 5

04.06.20г.

Всички тези дати и цифри сочат , че към датата на първата от дружеството заявка за 2021г. земеделският производител, предвид ситуацията от предходните две стопански години, е следвало вече да разполага с бланки за еднодневни трудови договори , които, както сочат предоставените от самия жалбоподател на л.26 и 27 важат от месеца и годината на закупуване, тоест той е могъл да ги ползва през целия период на събиране на продукцията си . И , всъщност, за 2021г. ( л. 77) той е закупил не както предходните три години 10 или 15 броя за цялата година, а 30 договора – до ноември 2021г. , което ,несъмнено, е следствие на процесната проверка и доказва превантивния ефект на реализирана основателно спрямо жалбоподател административнонаказателната отговорност за процесното нарушение.

То е несъмнено доказано. Положеният в полза на земеделския производител труд е бил при параметри, характери за трудови правоотношения- работно време, работодател, място на работа, трудово възнаграждение, което е задължителен елемент от трудовите правоотношения, доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. С показанията на самата Н., в която част те не са опроверган, а потвърди от тези на М., се изяснява, че възнаграждение е било заплащано за ден – по 30 лева ( както и на другото лице) .

При тези данни по делото, правилно е прието, че са налице елементи от трудово-правни отношения между завареното лице и жалбоподателя, които обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен трудов договор, чиято форма за валидност е писмена.

Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран работодателя в лицето на жалбоподателя.