Определение № 279 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20263001000225 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. Г. Н. от гр.Варна, против определение №260070/07.04.2026 година по търг. дело №718/2018 година по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на общо 371.29 евро (от които: 363.62 евро за въззивна жалба и 7.67 евро за частна жалба).

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се отправя искане за неговата отмяна, защото първата инстанция не е извършила необходимата преценка на имущественото състояние (активи и задължения) на молителката. Излага се съображение, че след заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, доходите на лицето биха паднали под размера на МРЗ, което би затруднило лицето да посреща нуждите си. Твърди се, че молителката не разполага със спестени средства, което прави ирелевантно обстоятелството какви са нейните приходи за последните дванадесет месеца. Позовава се на практиката на СЕС и чл.47 ХОПЕС, свързани с правото на ефективен достъп до правосъдие. Иска отмяна на обжалваното определение.

За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу В.Н. и С. Н. (настоящата жалбоподателка), с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за установяване съществуване на вземане на банката спрямо ответниците по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумите от 64413,29 лева – присъдена главница, 12934,07 лева – присъдена възнаградителна лихва за период, 1593,07 лева – наказателна лихва за период, 270,05 лева такси и 132 лева нотариални такси, дължими по договор за банков кредит (рефинансиране и ремонт на недвижим имот), на основание чл. 422 ГПК.

Поради факта на смъртта на В.Н. в хода на производството, С. Н. е конституирана като страна и в качеството на наследник по закон.

С постановеното решение № 260000/14.01.2026 година, по спора, съдът е уважил частично претенцията на банката, като е признал за установено в отношенията между страните, че вземането срещу С. Н. (лично и в качеството на наследник по закон) 1 съществува за сумата от 35559,32 лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от 10.11.2017 година, момента на сезирането на заповедния съд, до окончателното изплащане на вземането. В останалата част, претенцията на банката е отхвърлена като неоснователна. Според изхода на спора са разпредели разноски между страните.

Пред първата инстанция се е развило и производство по чл. 248 ГПК, по което, с определение № 260035/17.02.2026 година, съдът е оставил без уважение исканията на банката и на С. Н. за изменение на постановеното решение по повод произнасянето по разноските.

От страна на С. Н. са постъпили въззивна и частна жалба, съответно срещу постановеното решение и определението за разноските.

Държавната такса дължима за обжалването е в размер на общо 371,29 евро (от които:

363,62 евро за въззивна жалба и 7,67 евро за частна жалба).

С разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати.

Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК. Нормата има социален характер и е създадена, за да не се възпрепятства достъпа до правосъдие на материално затруднено лице.

Видно от представената декларация, молителката не е пенсионер, на 62 години, вдовица. Реализира трудови доходи в размер на 920 евро, както и получава наеми, възлизащи на 383 евро. Посочено е, че притежава недвижим имот (къща), находяща се в гр.

Варна, върху който е учредена ипотека, 1/2 идеална част от наследствен имот (къща) и 2/5 земя, намиращи се в село Бозвелийско, община Провадия, област Варна. Декларирала е издадено решение от ТЕЛК за 58 % инвалидност. Посочила е, че е длъжник по образувани изпълнителни дела № 701/2017 година, № 700/2017 година и 699/2017 година, по описа на ЧСИ Д.Я..

Константна е практиката, че в производството по чл.83, ал.2 ГПК, съдът има възможност и следва, и служебно да събере доказателства за имущественото състояние на молителя. Първата инстанция служебно е извършила редица справки, като от част от тях се потвърждават декларираните от молителката обстоятелства. Установява се, че е едноличен собственик на капитала на търговско дружество, за което обаче е подадена декларация по чл.

38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, още през 2022 година. Молителката е титуляр на две банкови сметки (справка БНБ), за периода от 2024 година до м. март 2026 година е получила сумата в общ размер на 18 103,78 лева, като пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 КСО (справка НОИ), в трудово правоотношение е с работодателя „Пътища и мостове“ ЕООД, което не е прекратено. Видно от справка за осигуряването изготвена по ЕГН на лицето, облагаемия доход на молителката в резултат на осъществяваната от нея трудова дейност, за периода м. август до м. декември 2025 г. е в размер на 2325,84 лева, месечно, единствено за м. юли, неговият размер е 1921,34 лева. От справка за изплатени доходи предоставена от НАП, в графа „изплатени доходи, различни от трудовите, е направен запис на сумите от 3000 лева и 6000 лева, съответно за 2025 г. и за 2024 година. Като код на дохода е посочен – 401, като това са доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, такива извън трудов договор, върху които не е удържан данък, както и размер на осигурителни вноски. След изискване на справки от ЧСИ за движението на изпълнителните дела, по които молителката е страна, се вижда, че същите са спрени и по тях не се извършват действия по принудителното събиране на дълга.

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в опр. от 13.06.2012 г. по дело C-156/12 GREP/Freistat Bayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска 2 помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

Извършвайки тази съпоставка, въззивната инстанция съобразява, че дори единствено получаваната от молителката сумата от наем – 383 евро, е достатъчна да покрие дължимата държавна такса по делото за двете обжалвания. Отделно от това, заплащането на държавната такса няма да затрудни или да намали жизнения стандарт на лицето. Декларираните от нея доходи са над размера на МРЗ за 2026 година, който се равнява на 620 евро. Следва да се вземе предвид, че молителката не полага грижи за други лица от нейното домакинство, които пряко да зависят от нея. Същата е получила и суми, в не малък размер, които са необложени доходи, и които са доходи от пенсия за инвалидност. Към настоящия момент принудителното изпълнение спрямо нея по образуваните изпълнителни дела е спряно.

Извършвайки тази пропорционална преценка, въззивната инстанция намира, че при заплащане на дължимата за обжалванията държавна такса, няма да се нарушат имущественото състояние на молителката и стандарта на живот.

Като е достигнал до идентичен извод, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Г. Н. от гр.Варна, против определение №260070/07.04.2026 година по търг. дело №718/2018 година по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на общо 371.29 евро (от които: 363.62 евро за въззивна жалба и 7.67 евро за частна жалба).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3