Определение № 475 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. София, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000467 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 260724/26.06.2026 г., постановено по т. д. № 1708/2011 г. по описа на Софийски градски съд, е отказано разрешение на синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н./ по негова молба от 24.06.2026 г. за продажба на всички горски имоти с обща площ 2 295.713 дка като съвкупност (обособена част) при цена от 1 117 110 евро (2 184 877.25 лева).

Против това определение е постъпила частна жалба от „АЦК“ ООД, кредитор към масата на несъстоятелността, действащ чрез процесуалния си представител, в която се твърди, че то е незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът е нарушил баланса между правомощията на Събранието на кредиторите, съда и синдика. Заявява се, че след като съдът е приел, че решението на събранието на кредиторите от 17.12.2025 г. е нищожно, то остават в сила предходните решения на събранието. Изтъква се, че съдът не може, при разглеждане на молба по чл. 717а ТЗ да преценява кое е по-изгодно за кредиторите и по съображения за целесъобразност, въз основа на своя икономическа оценка, да откаже разрешение. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде дадено поисканото от синдика разрешение.

Софийският апелативен съд при преценка редовността на жалбата констатира, че същата е подадена от легитимирана страна – кредитор в производството по несъстоятелност и в преклузивния срок. Независимо от това производството по частната жалба е недопустимо поради недопустимост на обжалването на конкретния акт на съда по несъстоятелността.

В разглеждания случай обжалваното определение на съда по несъстоятелността не е измежду изчерпателно изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ 1 съдебни актове, които подлежат на инстанционен контрол с частна жалба.

Съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ, извън случаите по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред апелативния съд по съответния ред на ГПК, но нормата на чл. 613, ал. 3 ТЗ не обхваща всички решения и определения в производството по несъстоятелност, а изрично определя реда, по който се осъществява двуинстанционното разглеждане на актовете на съда по несъстоятелност. Съобразно този ред се определят и критериите за обжалваемост на определенията. Според правилото на чл. 613а, ал. 3 ТЗ на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които отговорят на общите критерии за инстанционен контрол – по чл. 274, ал. 1 ГПК, а именно тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съобразявайки обстоятелството, че определението по чл. 717, ал. 2 ТЗ е акт на безспорна съдебна администрация, което не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, апелативният съд приел, че то не подлежи на инстанционен контрол с частна жалба. В този смисъл, отказът да бъде осъществена проданта на определена вещ или съвкупност от вещи не обвързва по необратим начин съда по несъстоятелността, който при определени нови обстоятелства или предпоставки, може впоследствие да извърши нова преценка относно основателността на искането на синдика за разрешаване на продажба на вещите и имуществените права от масата по несъстоятелността като цяло. В този смисъл, процесният отказ на съда по несъстоятелността не формира сила на пресъдено нещо – с него не се прегражда осъществяването на съответната фаза от производството по несъстоятелност.

От друга страна, със задължителните за правосъдните органи тълкувателни постановки по т. 6 и т. 8 от ТР № 1/13.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че извън случаите на актове, описани в чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ (каквото не е определението, с което е отказано да бъдат продадени определени вещи и права от масата по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 ТЗ), могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания, които подлежат на обжалване при предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. Недопустимостта на частната въззивна жалба е обусловена от липсата на процесуалните предпоставки, уредени в правната норма на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като определението по чл. 717, ал. 2 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е уредено изрично в закона като обжалваемо. В този смисъл е установената практика на ВКС, например определение № 1649 от 18.06.2024 г. по ч. т. д. № 1077/2024 г., II т. о., която напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Поради посочените доводи, частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „АЦК“ ООД срещу определение № 260724/26.06.2026 г., постановено по т. д. № 1708/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отказано разрешение на синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н./ по негова молба от 24.06.2026 г. за продажба по реда на чл. 717, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3