Решение № 13 от 26.03.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пещера, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно наказателно дело № 20235240200187 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. К. К., ЕГН: **********, от с. Фотиново, общ. Батак, обл. Пазарджик, ул. „******“ № 26, против Наказателно постановление № 19 от 27.11.2023 г. , издадено от Директор в Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) гр. Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 471а, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв.

В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се повдигат възражения за допуснати нарушения на административно-наказателните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено конкретно датата и мястото на извършване на нарушението, което е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Също така се сочи, че описанието на нарушението е непълно, доколкото не е съобразено със съдържанието на посочената за нарушена разпоредба на чл. 182 от ЗВД. Моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представляван е от упълномощения от него адв. П., който развива подробни 1 съображения за отмяна на атакуваното НП, поради несъответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Претендира разноски в размер на 500,00 лева съобразно представен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н. Х.-Д., която моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По повод получен сигнал и издадена Заповед № РД09-1056/09.10.2023 г. от Министъра на земеделието и храните, на 11.10.2023 г. свидетелите д-р Б.

М., заемащ длъжността главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ гр. Пазарджик и д-р Н. В. Й. – началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ гр. Пазарджик, извършили проверка в с. Фотиново, местност „Крегня“ в обект, собственост на жалбоподателя К.. На място в имота проверяващите установили, че в заградена част от него, Х. К. отглежда диви животни: девет броя муфлони, четири бр. пауни, три бр. турски патици и осем бр. токачки. В описания обект жалбоподателят К. имал регистриран по чл. 137 от ЗВД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ обект за отглеждане на говеда и пчели, но не и за отглеждане на диви животни, поради което проверяващите приели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на разпоредбите на ЗВД свързани със задължението за регистриране на обекти, в които се отглеждат диви животни.

За резултатите от проверката свид. Б. М. съставил констативен протокол № 0006701/11.10.2023 г. в присъствието на собственика на обекта – Х. К..

На жалбоподателя К. била връчена покана да се яви на 24.10.2023 г. от 09:30-10:00 ч. в сградата на ОДБХ – Пазарджик, за да му бъде съставен АУАН.

На 24.10.2023 г. на Х. К. бил съставен АУАН № 0000782 за нарушение на чл. 471а, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД от 2 служителя в ОДБХ гр. Пазарджик – Б. А. М. в присъствието на извършилия на място проверка служител Н. В. Й. и присъствалия при съставяне на АУАН служител А. Т. Б.. Препис от АУАН бил връчен лично на жалбоподателя К. срещу подпис, надлежно удостоверено с разписка от датата на съставяне на АУАН. В полето за обяснения/възражения на нарушителя Х. К. записал, че т.нар. диви животни – муфлони му били продадени в с. Извор и Широка поляна и не бил информиран, че подлежат на регистрация.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалб. К. депозирал възражение с вх. № ПЗ-4927 от 31.10.2023 г. срещу съставения му АУАН до административнонаказващия орган, в което помолил наложеният му акт да бъде заменен с предписание за регистриране на нов обект. К. изложил твърдения, че зоокътът е създаден преди публикуването на Закона за защита на животните и преди приемане на чл. 22,ал. 1 за тяхната регистрация. Посочил, че е създал идеални условия за успешно отглеждане на муфлони, като към момента изпълнявал предписанията на РИОСВ за регистриране на обекта съгласно техните изисквания. Посочил също, че единствената причина да не регистрира обекта била липсата на информация, касаеща нуждата от подобна регистрация.

На 09.11.2023 г. Х. К. входирал в РИОСВ – Пазарджик два бр. заявления за издаване на регистрационна карта – за 7 бр. муфлони и за 4 бр. индийски паун, като на 22.11.2023 г. на К. били издадени: регистрационна карта № BG ПЗ ЗЗЖ 61/2023 г. за регистрирани 4 бр. пауни и регистрационна карта № BG ПЗ ЗЗЖ 62/2023 г. за регистрирани 7 бр. муфлони.

Административно-наказващият орган – Директорът на ОДБХ гр.

Пазарджик счел за неоснователно депозираното от К. възражение и въз основа на съставения АУАН постановил обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 471а, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелите: Б. А. М., Н. В. Й. и А. Т. Б., както и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, обективни и логични, без съществени противоречия помежду 3 им. Свидетелите М. и Й. са участвали в проверката извършена в имота, стопанисван от К., като лично са възприели елементи от фактическия състав на деяниято, за което жалбоподателят е санкциониран, а именно отглеждане на диви животни в обект, за който няма извършена регистрация по чл. 137 от ЗВД. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил. Свидетелят А. Б. е присъствал единствено при съставяне на АУАН, като съдът даде вяра на показанията му във връзка с това, че жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта срещу него, същият му е бил предявен за запознаване и надлежно връчен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентния съд и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея, а именно:

Съдът намира, че по делото са налице категорични, безспорни и непротиворечиви доказателства за извършено от страна на Х. К. административно нарушение по чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗВД предвижда, че диви животни могат да се отглеждат извън естествената им среда само в зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми. А съгласно алинея втора на същата разпоредба обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната ОДБХ по реда на чл. 137.

Нормата на чл. 137 от ЗВД от своя страна предвижда редът, по който се регистрират обектите, в които се отглеждат диви животни.

В чл. 4 от Наредба № 2 от 11.02.2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, съобразени с неговите физиологически и поведенчески потребности са изброени видовете дивеч, 4 които се отглеждат в животновъдни обекти, като муфлонът, дивата патица и токачката са включени в този списък.

Анализът на посочените разпоредби, съотнесен към установената по делото фактическа обстановка, обосновава извода, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.

137 от ЗВД, доколкото в обект, находящ се в с. Фотиново, местност „Крегня“ е отглеждал диви животни – 9 бр. муфлони, 3 бр. турски патици и 8 бр. токачки, без да е регистрирал обекта по реда на чл. 137 от ЗВД.

Несъстоятелно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не било доказано, че именно К. ги отглежда и то в обект, който е негова собственост. От показанията на свид. Б. М. се установи, че и друг път, предхождащ процесния случай, е правил проверка в посочения обект на жалбоподателя във връзка с издадено разрешително за отглеждане на говеда и пчелин. Свидетелят потвърди, че при издаване на предходното разрешително Х. К. е представил пред ОБДХ документи за собственост на обекта в с. Фотиново, а и освен това при съставяне на констативния протокол жалбоподателят не е възразил, че е вписан като собственик на проверявания обект. Също така Х. К. не е възразил, че и в съставения срещу него АУАН е посочен като собственик на обекта, в който се отглеждат диви животни, като е възразил единствено, че не е бил информиран за необходимостта от регистриране на обекта. В този смисъл съдът намира, че обстоятелството, че Х. К. е отглеждал диви животни в негов собствен обект не е спорно между страните, а и е установено и доказано в хода на административнонаказателната проверка.

След извършена служебна проверка настоящата инстанция намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от разпоредбата на чл. 472, ал.2, вр. ал.1 от ЗВД, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл. 472, ал.1 от ЗВД, в качеството му на лекар по ветеринарна медицина. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не 5 създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В този смисъл съдът не споделя възражението, направено от пълномощника на жалбоподателя, за това, че в АУАН и НП липсва посочване на дата и конкретно място на извършване на нарушението. Действително и в констативния и в санкционния акт вместо дата на извършване на нарушението е посочена датата на констатирането му, което поначало представлява порочна практика, но в конкретния случай, видно от безспорно установената по делото фактическа обстановка, изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 1 от ЗВД, представлява продължено действие по отглеждане на диви животни в обект, който не е регистриран съобразно ЗВД.

Въпросното нарушение е от категорията на т.нар. „продължени” нарушения, които се характеризират с това, че посредством едно деяние, което се изразява в действие /отглеждане/ и бездействие /непредприемане на действия по издаване на изискуемо разрешение/ или само в бездействие, съставът на административното нарушение се осъществява трайно, непрекъснато през определен период от време. В случая към момента на осъществяване на проверката на място, т.е. датата на установяване на нарушението – 11.10.2023 г. с Констативен протокол е установено, че жалбоподателят отглежда диви животни без необходимото разрешение. С оглед на това и доколкото датата на извършване е елемент от фактическия състав на нарушението и съвпада с тази на констатирането му, следва да се приеме, че именно 11.10.2023 г. е дата на извършване на нарушението.