Решение № 492 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106791 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът И. Д. И., с настоящ адрес в гр. ...., му дължи сума в общ размер от 585,22 лева, представляваща сбор от лизингови вноски, абонаментни такси, цена на потребени услуги и договорни неустойки по договори за лизинг и договори за мобилни услуги, както и законна лихва за забава върху сборната главница, начиная от 10.06.2025 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед рег. № 1977/11.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4155/2025 год. на БсРС.

Правното основание на предявениs положителeн установителeн иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните са били сключени договор за лизинг с предпочетен номер +.....за устройство HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual Green, договор за лизинг с предпочетен номер +.....за базови аксесоари от 10.05.2021 год., договор за лизинг с предпочетен номер +....за базови аксесоари от 12.07.2021 год., 1 допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.....и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....., по които длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане; дължимите суми са индивидуализирани във фактури №№ ...../25.02.2023 год., претендирана в размер на 225,10 лв., **********/25.03.2023 год., претендирана в размер на 65,89 лв., ..../25.04.2023 год., претендирана в размер на 64,69 лв., и ..../25.06.2023 год., претендирана в размер на 229,54 лв.; претенцията обхваща следните суми: 20,97 лв. - лизингови вноски за устройство HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual Green за периода 25.01.10.04.2023 год., дължима по договор за лизинг от 10.05.2021 год. за предпочетен номер +.....; сумата от 6,36 лв. – лизингови вноски за пакет базови аксесоари за периода 25.01.-10.04.2023 год. по договор за лизинг от 10.05.2021 год. към договор за предпочетен номер +......; сумата от 9 лв. – лизингови вноски за пакет базови аксесоари за периода 25.01.-12.06.2023 год. по договор за лизинг от 12.07.2021 год. към договор за предпочетен номер +.....; сумата от 130,80 лв. – неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 25.01.-24.04.2023 год., дължими по допълнително споразумение от 10.08.2022 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.....; сумата от 186,78 лв. – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договора по вина на абоната, дължими по допълнително споразумение от 10.08.2022 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +......, начислена във Фактура № ...../25.06.2023 год.; сумата от 36,53 лв. – неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 25.01.-24.04.2023 год., дължими по договор за мобилни услуги от 12.07.2021 год. с предпочетен номер +.....; сумата от 40,51 лв. – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договора по вина на абоната, дължими по договор за мобилни услуги от 12.07.2021 год. с предпочетен номер +...., начислена във Фактура № ...../25.06.2023 год., и сумата от 154,27 лв. – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договора по вина на абоната, дължими по допълнително споразумение от 09.09.2022 год. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............, начислена във Фактура № ...../25.02.2023 год.; за заплащане на процесните суми е подадено заявление по чл. 410, ГПК, издадена е заповед за изпълнение от 11.06.2025 год. по ч. гр. д.

2

№ 4155/2025 год.; с разпореждане от 16.09.2025 год. заповедният съд е указал правото на заявителя да предяви иска за установяване дължимостта на вземанията, съгл. чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.

Ответникът не e представил отговор по делото, не е изразил . становище по иска и не е ангажирал доказателства.

С писмена молба от 02.02.2026 год. ищецът претендира постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание представените по делото, сключени в писмена форма договор за мобилни услуги от 12.11.2018 год., договор за лизинг от 12.11.2018 год., допълнително споразумение от 10.05.2021 год., договор за лизинг от 10.05.2021 год., два договора за лизинг за базови аксесоари – от 10.05.2021 год. и 12.07.2021 год., допълнително споразумение от 10.08.2022 год., договор за мобилни услуги от 20.08.2018 год. и договор за мобилни услуги от 12.07.2021 год., договор за лизинг от 20.08.2018 год. и допълнително споразумение от 09.09.2022 год.

Вземанията на ищеца за абонаменти такси, потребени мобилни услуги, лизингови вноски и за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите са описани в процесните фактури, като общо дължимата сума възлиза на 585,22 лева.

За заплащането на процесната сборна главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, е издадена заповед рег. № 1977/11.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4155/2025 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорени по автентичност договори за мобилни услуги и договори за лизинг, 3 допълнителни споразумения, заявки, декларации и общи условия на ищеца, въз основа на които са издадени процесните фактури (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 258,20 евро, направени в заповедното производство (сбор от 12,78 евро – държавна такса, и 245,42 евро – адвокатско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в настоящия исков процес: 89,47 евро – доплатена държавна такса, и 204 евро – адвокатско възнаграждение, или общо 293,47 евро (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл.

80, ГПК).

Всички дължими суми следва да бъдат посочени в евро, на основание чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.

422, ГПК, че ответникът И. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.

..............., дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ..., Район ..., ж. к. .........., сума в общ размер от 299,22 евро, представляваща сбор от следните главници: 10,72 евро – лизингови вноски за устройство Huawei PSmart 2021 128GB Dual Green, за периода 25.01.-10.04.2023 год., дължима по договор за лизинг от 10.05.2021 год. за предпочетен номер +...............; 3,25 евро – лизингови вноски за пакет базови аксесоари за периода 25.01.-10.04.2023 год. по договор за лизинг от 10.05.2021 год. към договор за предпочетен номер +.................; 4,60 евро – лизингови вноски за пакет базови аксесоари за периода 25.01.-12.06.2023 год. по договор за лизинг от 12.07.2021 год. към договор за предпочетен номер 4

+..................; 66,88 евро – неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 25.01.-24.04.2023 год., дължими по допълнително споразумение от 10.08.2022 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..................; 95,50 евро – неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договора поради неизпълнението му от ответника-абонат, дължима по допълнително споразумение от 10.08.2022 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.................., съгл.

Фактура № ................/25.06.2023 год.; 18,68 евро – неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 25.01.-24.04.2023 год. по договор за мобилни услуги от 12.07.2021 год. с предпочетен номер +................; 20,71 евро – неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договора поради неизпълнението му от ответника-абонат, дължима по договор за мобилни услуги от 12.07.2021 год. с предпочетен номер +................., съгл. Фактура № ............../25.06.2023 год.; 78,88 евро – неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, вследствие прекратяване на договор поради неизпълнението му от ответника-абонат, дължима по допълнително споразумение от 09.09.2022 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..............., съгл. Фактура № ......../25.02.2023 год., както и законна лихва за забава върху сборната главница от 299,22 евро, начиная от 10.06.2025 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед рег. № 1977/11.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4155/2025 год. на БсРС.

ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ............., да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ........., деловодни разноски в размер от 258,20 евро, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 4155/2025 год. на БсРС.

ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. .........., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. .........., деловодни разноски в размер от 293,47 евро, направени по гр. д. № 6791/2025 год. на БсРС.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5

6