Определение № 269 от 13.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. София, 13.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Димитър Г. Цончев като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 790 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 736/2024 г. по описа на РС – Ботевград е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото, което е делбено, като е предявен и иск по чл. 76 ЗН, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и връщане на делото на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответника в първоинстанционното производство е постъпил отговор на частната жалба, в който същата е оспорена, като се иска потвърждаване на определението.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по първоинстанционното производство и преценка на доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

РС – Ботевград е бил сезиран с искова молба от С. К. Ц. срещу М. Й. К., П. Г. К., П. П.ов К. и Б. Х. П., с която са предявени обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС, като исковете касаят три поземлени имота, останали в наследство от общите наследодатели на страните. По така предявените искове е образувано гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград. В срока за отговор на исковата молба ответницата М. Й. К. е предявила насрещни искове за делба на няколко наследствени имоти, различни от трите имота, предмет на 1 първоначалните искове, както и за делба на тези три имота в случай, че първоначалните искове бъдат уважени, като наред с исковете за делба предявени и искове с правно основание чл. 76 ЗН досежно извършени разпореждания с тези три имота.

Първоинстанционният съд с определение от 22.04.2024 г. е отделил насрещните искове за разглеждане в отделно производство, като е приел, че доколкото са предявени първоначални конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, разглеждането в едно производство на исковете за делба е недопустимо, освен това разглеждането на всички искове в едно производство би затруднило значително разглеждането на делото.

След отделяне на производството по насрещните искове в отделно такова и осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК съдът, запознавайки се с постъпилия отговор на исковата молба и направеното в него искане за спиране на производството по делото, е спрял производството, приемайки, че решението по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград има значение за правилното решаване на настоящото дело.

При тези факти обжалваното определение е правилно.

Спорните правоотношения между страните, предмет на двете отделни производства след отделянето на предявените по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград насрещни искове, биха могли да бъдат разрешени и като преюдициални въпроси в делбеното производство, но в случай, че не бяха предявени искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Действително в случай на съвместно разглеждане на всички претенции в едно производството същото би било значително затруднено, но не това е същественото, тъй като делбеното производство е специфично и в него се разглеждат различни оспорвания и претенции, за да се установи принадлежността на правото на собственост и дяловете на съделителите, т. е. усложнението на производството често е необходимо присъщо на делбеното производство. Същественото е, че в случая предявените по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград насрещни искове не подлежат на съвместно разглеждане с първоначалните, тъй като с тях се иска делба на имоти, които не са предмет на първоначалните искове и съответно съвместното разглеждане с първоначалните искове, останали предмет на гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС - Ботевград, е процесуално неоправдано и излишно би затруднило производството, иска се и делба на имоти, които са предмет на първоначалните искове, останали предмет на гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград, но досежно тези имоти са предявени първоначални конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ГПК, от изхода на делото по които е обусловен изводът дали са налице предпоставките за допускане на делба на тези имоти или исковете за делба на тези имоти следва да бъдат отхвърлени /тъй като при обусловеното от уважаване на първоначалните искове за собственост признаване и на правото на изкупуване на ищеца по тези искове същият ще придобие индивидуална собственост върху тези имоти/. Горното съдът излага само за яснота на жалбоподателя /доколкото той излага в жалбата и доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд за отделяне на производството по насрещните искове, като искането му съдържа и искане за съединяване отново за общо разглеждане на всички искове/, тъй като предмет на настоящото обжалване не е 2 определението за отделяне на насрещните искове в отделно производство /същото не подлежи на обжалване/. Същевременно при постановеното /правилно/ отделяне на насрещните искове, предявени по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград, в отделно производство правилно първоинстанционният съд е спрял производството по настоящото дело, тъй като решението по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград е от значение за правилното решаване на настоящото дело в частта досежно делбата на трите имота, предмет на исковете, останали предмет на по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

На ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски. Представени са доказателства за реално сторени разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно тези разноски следва да се присъдят.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 790 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 736/2024 г. по описа на РС – Ботевград за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 207/2024 г. по описа на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА М. Й. К. с ЕГН ********** от гр. Ботевград, ж. к. „В.Л.“, бл. 56, вх. Б, ет. 4, ап.

11 да плати на С. К. Ц. с ЕГН ********** от гр. София, ул. „Ц.Г.“ № 23, ет. 4, ап. 5 сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за възнаграждение на адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3