Решение № 181 от 21.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Шумен, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243600600353 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 29 / 13.05.2024 г. постановена по НЧХД №1799/2023г.

Шуменския районен съд е признал подсъдимия подсъдимия С. В. Ч. ЕГН **********, за невиновен в това, че на 28.02.2023г. чрез подаден сигнал на Единният европейски телефон за спешни и неотложни повиквания (тел. 112) е разпространил до съпругата и съседите им позорни обстоятелства за тъжителя В. И. Ч. ЕГН ********** от гр. Шумен, а именно че е осъществил домашно насилие над съпругата си и че има психическо отклонение, както и че му е приписал престъпление, а именно, че е заплашвал съпругата си с убийство, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

Отхвърлил предявеният граждански иск от В. И. Ч. ЕГН ********** от гр. Шумен, срещу С. В. Ч. ЕГН ********** от гр. Шумен, за заплащането на 6000 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди

Така постановената присъда е обжалвана от частния тъжител В. Ч., 1 чрез процесуалния си представител адв.С. Т. от АК-Шумен. С жалбата се изразява становище за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и несъобразена със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Моли съда, да отмени изцяло присъдата на ШРС и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Моли и за присъждане на разноски, направени във въззивното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателя –частен тъжител В. Ч., редовно призован, се явява лично и с повереника си адв. С. Т. от АК-Шумен, редовно упълномощен. Процесуалния представител, счита, че първоинстанцоинния съд в мотивите си приоритетно и фрагментирано е обсъдил само доказателствата оневиняващи подсъдимия. Обосновава позицията си, като подробно излага аргументи в тази посока, като прави собствен анализ на доказателствата и извежда фактическа обстановка и съответните правни изводи.Въз основа на тези си съждения, намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съда на отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, като им бъдат присъдени и направените разноски.

Частният тъжител В. Ч. изразява съгласие с изложеното от повереника му и споделя факти от житието си, включително и разочарованието от сина си и неговото неуважение. Моли жалбата да бъде уважена.

Защитата на подс. С. Ч. оспорва изцяло жалбата. Счита, че същата е неоснователна и излага аргументи за това, като намира, че съда е подходил правилно при анализа на доказателствата без да излиза извън рамката на обвинението, поради и което е достигнал до правилни прави изводи, като оправдал подсъдимия. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият С. Ч. изразява съгласие с изложеното от защитника си.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че :

Подсъдимият С. В. Ч. е роден на **** с ЕГН **********. Той живее в 2

*****. Той е български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан.

Тъжителят В. И. Ч. и подс. С. В. Ч. са баща и син. Живеят в една къща като на първия етаж е обособено жилището на подсъдимия, което той обитава със семейството си (съпруга и две деца), а на вторият – жилището на тъжителя, в което той живее със съпругата си. От години отношенията между двамата са силно влошени.

Причина за това било обстоятелството, че подсъдимият и семейството му започнали да отглеждат в дома си като домашен любимец малко куче, порода Йоркширски териер.

Тъжителят изпитвал неприязън към животното, считайки, че неговите хигиенни навици замърсяват общите помещения – коридора на къщата и двора. Твърдял, че кучето лаело непрекъснато и възпрепятствало почивката му, създавало му стрес, който бил противопоказен предвид влошеното му здравословно състояние след прекаран инсулт.

Тъжителят пускал неколкократно жалби и сигнали до различни органи – община, полиция, прокуратура и др. срещу отглеждането на кучето, но след извършените проверки не се констатирали нарушения, поради което спрямо подсъдимия не били взети никакви мерки.

Всичко това допълнително влошило отношенията между баща и син, довело до нарушение в комуникацията между двамата и до чести конфликти.

Независимо от конфликта между тъжителя В. И. Ч. и подсъдимия С. В.

Ч., последният запазил добри отношения с майка си М. Ч.а. На 28.02.2023 г. подсъдимият е получил обаждане от майка си, която е споделила, че баща му отново е негодувал от кучето. Тя е споделила още, че същият се е качил на тавана, където започнал да пробива нещо. Споделила още, че все по-трудно се разбира с баща му и при предходен конфликт той е хвърлил една ножица, която прелетяла близо до нея. Поради влошените отношения с баща си и честите сигнали, подсъдимият помолил негов колега – св. Б.Б. – да изслуша разговора с майка му. Подсъдимият се притеснил за това какво точно върши баща му на тавана, тъй като си припомнил предходен разговор между баща му и сина му, споделен му от последния, при който баща му изказал недоволство от обстоятелството, че сина на подсъдимия и негови приятели си устройвали купони в таванското помещение и споменал, че там така или иначе не 3 трябвало да има баня по проект. Притеснен, че баща му е решил да изкърти банята, за да препятства устройването на купони в таванското помещение, подсъдимият се отправил към дома си, придружен от колегата си св. Б.. На място установил, че наистина има пробити дупки в няколко плочки в банята, а едната от тези плочки била свалена. За да не влиза в директен конфликт с баща си, опитвайки да избегне директна конфронтация, подсъдимият позвънил на националния телефон за спешни обаждания – тел. 112 и подал сигнал за случващото се. В разговора със служителката споделил, че подава сигнал, защото баща му се държи неадекватно – къртил в банята, посягал на майка му. На въпроса има ли баща му някакво заболяване заявил, че не е ходил на преглед, но че поведението му ескалирало. Разказал историята за хвърлената ножица, като споделил отново, че според него това поведение е неадекватно. На въпроса на служителката дали в момента баща му е агресивен заявил, че не знае къде точно е той и какво прави. Когато подсъдимият споделил, че е полицай, служителката предложила да изпрати на адреса и полиция, и линейка. Обаждането е направено на 28.02.2023 г. в 17.38 ч.

По подадения сигнал на адреса пристигнали полицейските служители свидетелите Б.Д. и И.К.. Те установили, че към момента тъжителят бил спокоен, същият им оказал необходимото съдействие. Св. К. проверил таванското помещение и установил, че там наистина е къртено. В това време св. Д. разговаряла с М. Ч.а, която й споделила за кавгата от преди ден-два, при която тъжителят е хвърлил ножица по нея. Същото Ч.а разказала и на пристигналия с линейката фелдшер – св. Н.Б.. След като медицинското лице установило, че жената няма никакви наранявания, които да изискват медицинска грижа, както и че поведението на тъжителя В. И. Ч. към момента е спокойно и няма данни за патология, разяснила на г-жа Ч.а как може да получи консултация с психиатър и потвърдила пред полицаите, че не са налице основания за отвеждане на В. И. Ч. в Спешно отделение за принудителен преглед. В това време били снети обяснения от подсъдимия. На тъжителя бил съставен от полицаите протокол за предупреждение да не осъществява домашно насилие над жена си, който той отказал да подпише.

Случилото се дълбоко засегнало тъжителя. Фактът, че някой се е усъмнил в неговото психично здраве и си е позволил да повика полиция и медицински екип, който да оцени дали не страда от психично заболяване, го е 4 обидил дълбоко. Самият той не смятал, че проявява агресия към жена си и фактът, че някой счита, че може да извърши домашно насилие, дълбоко засегнало честта и достойнството му. Самият той споделил с близки и роднини за случилото се и колко много го е засегнал факта, че собственият му син твърди, че е психично болен и че тормози и бие жена си. В дните след случилото се, той с болка разказвал на близки и роднини какво се е случило, наблягайки на това как сина му се е опитал да го изкара луд и за малко да бъде прибран за лечение. Според показанията на св. Й. Й. и св. И.К. – именно тъжителят е бил този, който ги е потърсил и е споделил за инцидента като в разговорите и с двамата ясно се е личало колко обиден и наранен е бил.

От заключението на изслушаната и кредитирана изцяло комплексна съдебна психиатрично[1]психологична и неврологична експертиза се установява, че тъжителят В. И. Ч. не страда от психиатрично заболяване. Не са открити психопатологични феномени. Не страда от неврологични заболявания, които да доведат до нарушения на способността да разбира и ръководи действията си. Вещите лица установили, че тъжителят е емоционално лабилен, има снежен праг на фрустрациите, висока свръхчувствителност към негативни преживявания. Забелязали са обостряне на характеровите особености.

Описаната по-горе фактическа обстановка районният съд установил въз основа на всички събрани по делото доказателства – както от събраните преписка и документи, така и изслушаните свидетелски показания, която настоящата инстанция възприема изцяло.

Правилният подход в аналитичната дейност на районния съд е дала възможност за установяване на безспорните факти. Налице са влошени дългогодишни отношения между страните/баща и син/, като един от доказаните в рамките на производството повод е отглеждането от семейството на подсъдимия куче. Безспорно е, че М. Ч.а е споделели със сина си за инцидента с ножицата, подробно намерил място в мотивите на ШРС и стоящ в основата и мотивирал подс.Ч. в последващите му действия. В потвърждение на това е и обстоятелството, че подс. Ч. е разказал тази случка на служителката от Националната система за спешни обаждания тел. 112 и фактът, че същата история е била споделена от М. Ч.а с един от полицейските служители – св. Б.Д., както и с медицинското лице, което е пристигнало с 5 линейката – св. Н.Б.. Правилно при решаване на настоящия казус извън вниманието на съда са останали обясненията на М. Ч.а, дадени по друго производство

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, ШРС е извел и правилни правни изводи. Изпълнителното деяние на престъплението „Клевета“, визирано в нормата на чл.147 от НК се изразява в това, деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е преписал престъпление. Законът изисква той да е сторил това, с ясното съзнание, че тези позорни обстоятелства не отговарят на истината и съответно, че тъжителят в действителност не е извършил престъплението, което му се приписва.

В рамката на обвинението на разглеждания случай това позорно обстоятелство според тъжителя е подадения от подсъдимия сигнал до тел. 112, и споделяне пред майка си и съседите, в които се твърди, че е осъществил домашно насилие над съпругата си и че има психическо отклонение, както и ме му преписал престъпление, като заплашвал съпругата си с убийство и по този начин е осъществил двете форми на клевета.

Правилно първоинстанцоинният съд е стигнал до извода, че в настоящия казус подсъдимия не е осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Правилни са и съжденията му, при анализа на доказателствата. От проведения от подс. С. Ч. разговор с тел. 112, в който е подал сигнал срещу баща си, не се установява да е споделил с оператора, че тъжителят има психично отклонение, нито че същият е заплашил съпругата си с убийство.