Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 26 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1276/2023
Вид
Присъда № 26
Подписан
07.11.2024
Състав
Иван Стойчев, Карамфила Тодорова, Доротея Кехайова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателен кодекс
  • чл. 12, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 112, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 316 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви на Присъда № 26 от 07.11.2024г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, постановена по внохд № 1276/23 по описа на САС.

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана и жалба на защитника на подс. В. М. срещу присъда от 20.06.2023г. на Окръжен съд Монтана, наказателна колегия, постановена по нохд № 201/20, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 10.03.2020г. в с. *** умишлено умъртвил Т. Б. – престъпление по чл. 115 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди на гражданските ищци Б. Б. – 180 000лв. и К. Ц. – 5 000лв., както и да заплати разноски по делото. Съдът отхвърлил исковете в останалата част до пълния им предявен размер, за Б. Б. – до 250 000 лв., а за К. Ц. – до 120 000 лв.

Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ВСС сумата 7 400 лв. представляваща такса върху уважения размер на гражданските искове, а по сметка на Окръжен съд - Монтана сумата от 1 000 лв., представляващи деловодни разноски.

Постановил веществените доказателства по опис, приложен към делото, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила като вещи с ниска стойност и загубили предназначението си.

С протеста се заявява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание. Развиват се подробни съображения за неговата несправедливост и за наличие на основание да се увеличи, за каквото се прави искане, без да се посочва конкретен размер на увеличено наказание.

С жалбата защитникът развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наказанието. Представя съображения за недоказаност на обвинението. Поддържа, че присъдата почива на предположения, на неправилен доказателствен анализ и е постановена при непълно и необективно разследване. Прави алтернативни искания – за отмяна на присъдата и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане, за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и отхвърляне на гражданските искове, за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 119 НК, и намаляване размера на обезщетението на гражданските ищци, или за изменение на присъдата като се намали наказанието и размерът на обезщетението по гражданските искове.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста. Счита въззивната жалба за неоснователна. Намира за неверни доводите на окръжния съд относно релевантните за отговорността обстоятелства. Представя съображения, че са налице и други отегчаващи такива. Възразява срещу аргументите на въззивната жалба и счита, че съдът е провел пълно разследване, обсъдил е доказателствата по изискуемия начин, не е допуснал нарушения на формалната логика и на правилата за съставяне на вътрешно убеждение. Изразява становище, че установените от окръжния съд факти, независимо от допълнителното следствие пред въззивната инстанция, остават същите. Намира, че 1 обясненията на подсъдимия се явяват защитно средство. Моли да се измени присъдата като се увеличи наказанието към максималния размер от 20 години лишаване от свобода.

Повереникът на гражданските ищци Б. Б. и К. Ц. счита присъдата за законосъобразна и правилна. Развива аргументи, че обвинението е доказано, че подсъдимият не е действал при неизбежна отбрана или крайна необходимост, че ударът върху жертвата е нанесен с голяма сила. Моли да се потвърди присъдата и да се присъдят разноски на гражданските ищци за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и възразява срещу подадения протест. Счита, че окръжният съд не е установил действителната фактическа обстановка и поради това е постановил неправилна присъда. Намира, че съдът не е анализирал и съпоставил събраните доказателствата. Представя собствен анализ на доказателствата, като разделя гласните на три групи – показания на лица, близки на жертвата, на лица, близки на подсъдимия и неутрални. Акцентира на противоречията в показанията на групата на близките на жертвата – както вътрешни, така и помежду си. Оценява тези показания като недостоверни, нелогични, изградени да влошат положението на подсъдимия, както и говорещи за непоследователност и заинтересованост на тези свидетели. Акцентира на употребата на алкохол от страна на същите свидетели и на самия пострадал. Определя като невярна версията за миролюбиви намерения от страна на тези лица. Аргументира с конкретни фактически положения основание за прилагане на института на неизбежната отбрана. Мотивира, че хипотезата е налице, независимо че подсъдимият е бил с оръжие, а лицата от групата на пострадалия и той лично – не били въоръжени. Отделя внимание на това, че подсъдимият в тази ситуация е бил сам, очаквал е нападение и се е подготвил за него, предупреждавал е свидетелите и пострадалия да не го доближават, което разкрива, че се е намирал в отбранителна позиция. Критикува мотивите на присъдата, в които счита, че няма отговори на възражения на защитата. Акцентира на това, че показанията на част от свидетелите, разпитани във въззивното следствие, са променени към недостоверната версия за това, че подсъдимият размахвал сабята, за да нарани някого и че вървял към свидетелите от групата на пострадалия.

Защитникът пледира алтернативно, в случай, че въззивният съд не приеме, че е налице „неизбежна отбрана“, да приеме, че е налице или превишаване пределите на неизбежната отбрана, или мнима неизбежна отбрана поради грешка от страна на подсъдимия за факта на нападението. Това положение мотивира със заключението на съдебно-психиатричната експертиза за подсъдимия, която показвала състоянието му към момента на процесното деяние - с наличие на страхови преживявания, фрустрация, желание за самоотбрана и отговор на агресивното поведение на група лица. В случай че въззивният съд признае вина на подсъдимия, пледира да се намали наказанието като се индивидуализира при превес на смекчаващите обстоятелства, каквито са: чистото съдебно минало, инцидентният характер на извършеното, проявената от пострадалото лице агресия. Обоснова наличието и на едно изключително смекчаващо обстоятелство – фактът, че подсъдимият е смятал, че е нападнат.

Подсъдимият в лична защита поддържа защитника си. В последна дума моли за справедливост.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание, на материалите по делото и като сам по реда на чл. 314, ал.

2

1 НПК провери изцяло правилността на присъдата, прие следното:

Присъдата е неправилна и необоснована. Постановена е в резултат на непълно и необективно изследване на обстоятелствата по делото, на избирателно отношение на съда към доказателствата, на непълното им и схематично анализиране, на пренебрегване на очевидните противоречия в тях, на пренебрегване на задълженията да ги обсъди и мотивира защо възприема само някои от тях, на безкритично възприемане на обвинителната теза, и изобщо на повърхностно отношение към задължението за изясняване предмета на делото по правилен начин, с даване на аргументиран отговор на всички спорни въпроси.

Изложеното обуслови необходимост, за целите на разкриването на обективната истина, за пълното, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, въззивният съд, като съд с еднакви правомощия на решаващ, да допусне съдебно следствие с допълнителни разпити на редица свидетели: св. С. Х., св. Ф. Ф., св. Б. Б., разпит на новодопуснатия свидетел Й. Г., св. Б. Т., св. К. Д., разпит на подс. В. М., назначаване на техническа експертиза със задача да се възпроизведат в материален носител данни от записи на тел. 112, назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

Допълнителното разследване и автономният прочит на събраните нови доказателства, така също и на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, доведоха до съществена промяна в приетите за установени с присъдата на окръжния съд факти, респективно до установяване от въззивната инстанция на нови фактически положения по смисъла на чл. 316 НПК.

При установени различни от тези на присъдата фактически положения, въззивният съд достигна до основания и за различно приложение на материалния закон, и като краен изход – до основания за постановяване на нова присъда с резултат, обратен на постановения.

Така, въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М., на 37 год. и пострадалият Т. Б., на 25 год., през 2020г. живеели в село ***, област *** и се познавали от деца. Пострадалият и баща му - св.

Б. Б., се занимавали със строителни дейности и били извършили ремонт на къщата на бащата на подсъдимия – св. Ц. М., на 52 години.

На 10.03.2020г., около 20-20:30ч., в дома на пострадалия Т. Б. се събрали той, неговият баща - св. Б. Б., братовчедите му – братята св. Б. Т. и св. К. Т. и приятел – св.

А. Ф.. Там се намирала и св. Й. Г., с която св. Б. Б. живеел на семейни начала.

Пострадалият Т. Б. и св. К. Т. пили бира и тъй като свършила, Т. Б. решил да отиде и купи нова. Отишъл до заведение – барче, в селото с автомобил. В заведението се намирали подс. В. М., баща му – св. Ц. М., св. А. Х., св. К. Д. и св. С. Х., които пиели уиски. С. Х. бил придружен от сина си – малолетния К..

Пострадалият Т. Б. си поръчал бира. Виждайки го, св. Ц. М. го повикал при себе си. Пострадалият отишъл до него и застанал до масата прав. Св. Ц. М. започнал да говори за извършения от пострадалия и баща му ремонт на къщата на св. М., след който са останали недостатъци. Оплакал се, че ремонтът бил некачествен, че трябвало да се правят корекции и трябва да му върнат пари. Започнал да отправя по адрес на бащата на пострадалия - св. Б. Б., обиди и ругатни. Пострадалият не бил съгласен със св. Ц. М. за качеството на ремонта, както и се засегнал от отправените обиди и 3 ругатни. Двамата започнали спор на висок глас, разменяли си остри реплики, напрежението в разговора се покачило. Подсъдимият М. решил да се намеси, недоволен от това как пострадалият се държал и разговарял с баща му, станал и започнал да бута пострадалия. Пострадалият отвърнал и двамата започнали да се блъскат взаимно. В един момент св. Ц. М. се изправил, отишъл до двамата – сина си В. М. и пострадалия Т. Б., бил бутнат от пострадалия, при което се хванал за тениската му и тя се скъсала.

Св. Ф. Ф., виждайки случващото се, помолил спорещите да напуснат заведението и се разправят навън. Така тримата - баща и син М. и пострадалият, били изведени навън, където подсъдимият и пострадалият продължили да се разправят с блъскане и размяната на реплики. Пред заведението подсъдимият бутнал пострадалия, който бил обут с джапанки, нагазил в локва и казал на подсъдимия да „седне“, че „ще ги бие и двамата“. Ядосан и обиден, пострадалият тръгнал да се качва в автомобила, казал на подсъдимия и баща му, че си отива, но ще се върне, че не го плашат, ще извика баща си и сега ще видят „какво ще стане“. Подсъдимият му отговорил, че ще го чака, за да види какво ще стане.

С тръгването на пострадалия подсъдимият също се отдалечил от мястото, в посока към дома си, да търси начин да се подготви за очакваното връщане на пострадалия.

Пострадалият се прибрал вкъщи и разказал на всички присъстващи случилото се - че се сбили с подсъдимия. Бил много ядосан, гневен и агресивен. Искал да се върне в заведението и се разправи с подсъдимия. И вкъщи пострадалият говорел за баща и син М., че сега като „слезе долу ще видят какво ще стане“, и „сега ще ги оправи“. Св.

Б. Б. поискал да отидат в заведението и се разберат с подсъдимия и баща му защо са нападнали и били сина му. Останалите трима – св. Б. Т., св. К. Т. и св. А. Ф., се присъединили към пострадалия и баща му. Така петимата – св. Б. Б., св. Б. Т., св. К. Т., св. А. Ф. и пострадалият Т. Б. се качили в автомобила, управляван от А. Ф. и отишли в заведението.

При пристигането, около пет-десет минути след описания първоначален конфликт, и някъде около 21:00 ч., автомобилът на групата спрял на около 20-30 метра от заведението. Всички слезли от него и тръгнали пеш към заведението и подсъдимия.