Решение № 107 от 19.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ихтиман, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200145 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано във връзка с подадена жалба от Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул. „********“ № ** срещу Наказателно постановление № 26-0274-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началника на РУ - И., с което на жалбоподателя са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като са му отнети и 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, във връзка с което се настоява за неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но за него явява процесуалният му представител адвокат А.. Последният поддържа жалбата и сочи доводи, въз основа на които смята, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Административно-наказващият орган не изпраща представите в откритото съдебно заседание. Районна прокуратура – С., Териториално отделение – И. също не изпраща представител.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Процесната жалба е допустима - подадена е в срок от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Върху приложения по делото препис от наказателно постановление /лист 4/ е видно, че същото е получено на **.**.2026 г., а върху жалбата е поставен входящ номер на РУ – И. от **.**.2027 г., като в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, заедно с препис от административната преписка, също се сочи, че жалбата е с входящ номер от **.**.2026 г.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от фактическа страна следното:

На **.**.**** г., около 17:40 часа, била извършена проверка от полицейски служители, които установили, че в гр. Ихтиман Е. Г. П. управлявал лек автомобил ****** с регистрационен номер СВ*****Е, собственост на П. С. Д., за който автомобил се 1 установило, че е с прекратена регистрация на **.**.2025 г. поради липса на ЗГО във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От полицейски служител, участвал при проверката, бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

След издаването на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, заради допуснатото нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 контролни точки.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай наказателното постановление и актът за установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. В същото време, обаче, наказателното постановление е неправилно. Съображенията на съда за това са следните:

Като свидетел е разпитан М. Д.А.. Същата посочва, че 31.01.2026 г., заедно с колегата й П. В., спрели за проверка лек автомобил ******* и след справка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като няма валидна „Гражданска отговорност“.

Допълва, че водачът на автомобила не е бил собственик на същия, но сочи, че доколкото си спомня, той имал пълномощно да го управлява. Според свидетелката водачът е дал обяснения, че не знаел за прекратената регистрация.

Свидетелят П. В. посочва, че по време на смяна е извършена проверка на господин П. и се установило, че има служебно прекратена регистрация на автомобила поради липса на „Гражданска отговорност“. Сочи, че водачът на превозното средство дал обяснения, че не е знаел за прекратената регистрация.

Свидетелят П. Д. сочи, че е предоставил на жалбоподателя автомобил ******, като му е издал пълномощно да ползва същия. Допълва, че не знае превозното средство да е било с прекратена регистрация, като и че не е бил уведомен от КАТ или от някой друг, че е прекратена регистрацията и уточнява, че от Е. е научил, че регистрацията е прекратена.

В хода на настоящото дело е постъпило писмо от Гаранционния фонд, в което е посочено, че до собственика на МПС с рег. № СВ*****Е е изпратено уведомление на **.**.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, а след изтичане на срока по ал.

10 по електронен път е уведомена Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на МПС-то. Също така в писмото е уточнено, че изпращаните от Гаранционния фонд уведомления до собствениците по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентни пратки в съответствие с разпоредите на ЗПУ и Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомления като препоръчана пощенска пратка. Накрая е отразено, че процедурата за уведомяване на собствениците на незастраховани МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал.

11 не е обвързана с получаване на уведомително писмо. От приложенията към писмото на Гаранционния фонд може да се направи извод, че към **.**.2026 г. процесното МПС е било с прекратена регистрация.

По делото е представена справка, от която е видно, че МПС с рег. № СВ*****Е е собственост на П. С. Д..

От горепосоченото се налага извод, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което е било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – прекратяване поради липса на валидна застраховка „Гражданска 2 отговорност“. Също така се установява, че моторното превозно средство не е било собственост на лицето, което го управлява. В същото врече в хода на производството не се ангажират доказателства, от които да се установява категорично, че собственикът е уведомен надлежно за прекратяването на регистрацията. От постъпилите материали по делото е видно, че уведомление е изпратено до собственика, но не се представя разписка или друг документ, който да удостоверява обстоятелството връчено ли е уведомлението и ако е връчено – кога е връчено и на кого.

Посредством чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е въведено изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи. В същото време в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на моторно превозно средство, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. В чл.

574, ал. 10 от КЗ е посочено, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В чл. 574, ал. 11 от КЗ е разписано, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка, а когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В чл. 18б, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. е регламентирано изискване в подобни хипотези собственикът да бъде уведомен за прекратяването на регистрацията.

В хода на настоящото дело е установено, че жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, докато последното е било със служебно прекратена регистрация.

Превозното средство, обаче, не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице.

Наказващият орган не е ангажирал каквито и да било доказателства в хода на административното и в хода на съдебното производство, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на водача на автомобила за това, че към датата на проверката управляваното от него превозно средство е с прекратена регистрация. В тази връзка следва да се отбележи, че не се установява собственикът на автомобила, който го е предоставил на жалбоподателя, на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ и на основание чл. 18б, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. да е бил надлежно уведомен за изтеклата застраховка и/или за прекратената регистрация, тъй като не са представени доказателства /обратна разписка или друг документ/, удостоверяващи действителното връчване на уведомление. Също така в настоящия случай не са ангажирани и доказателства, които да установяват, че водачът на превозното средство, който водач не собственик на автомобила, е знаел за прекратената регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. От друга страна в административната преписа и по делото няма данни да са съществували външни белези /например свалени регистрационни табели/, които да са подсказвали, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

Поради горните съображения оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна като неправилно.

С оглед крайния изход на делото, жалбоподателят принципно има право на съдебните разноски, които е сторил в хода на съдебното производство. В случая, обаче, не е направено искане за присъждане на съдебни разноски, а и не са представени доказателства за извършването на такива. Поради това съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 26-0274-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началника на РУ - И., с което на Е. Г. П., ЕГН ********** са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като са му отнети и 10 контролни точки.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4