Решение № 5802 от 26.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55438/2021
- Вид
- Решение № 5802
- Подписан
- 26.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 91, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 43 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5802 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110155438 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Омникар Ауто“ ООД, чрез адв. Т. К., срещу Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), с която са предявени евентуално обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4615 лева, представляваща необходими разноски за съхранение на собствения на ответника товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ********, направени от ищеца през периода от 20.03.2019 г. до 27.09.2021 г. поради забава на ответника да репатрира автомобила си от сервиз на ищеца след прекратяване на сключения между страните договор за неговия ремонт, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4615 лева, с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца без основание, като спестил разходи за наем на паркомясто за собствения си товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ******** за периода от 20.03.2019 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба, уточнена с молби от 19.10.2021 г. и 25.01.2022 г., се твърди, че на 02.05.2018 г. ищецът сключил със „ЗАД „Армеец“ АД договор за извършване на автосервизни услуги. В рамките на тези облигационни отношения, на 16.03.2018 г. от застрахователя било издадено възлагателно писмо, с което на ищеца било възложено извършването на ремонт на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ********, собственост на ответника. В писмото се съдържало уточнение, че в срок от 30 дни 1
НИМХ трябвало да се свърже със сервиза, за да се уточни датата за започване на ремонта.
На 20.03.2018 г. автомобилът бил транспортиран от пътна помощ до сервиза на ищеца, находящ се в гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 235, а впоследствие застрахователят му изпратил и опис-заключение по процесната щета. На 23.05.2018 г. ищецът бил уведомен от „ЗАД „Армеец“ АД, че щетата била приета за тотална и бил предупреден да не предприема действия по ремонт на автомобила. Изразява становище, че доколкото ответникът бил съгласен с избрания сервиз и изпратил в него за ремонт с пътна помощ собствения си автомобил, то между страните бил сключен неформален договор за изработка. Последният бил прекратен след пристигането на автомобила в сервиза на ищеца, но преди да започнат ремонтните дейности по него, с изявлението на застрахователя, че е налице тотална щета.
След прекратяване на облигационните отношения между страните ищецът канил няколко пъти ответника да си вземе автомобила, но след като от страна на собственика не били предприети никакви действия, считано от 20.03.2019 г. ищецът започнал да му начислява такса за паркинг в размер на 5 лева за всеки ден престой на автомобила на територията на сервиза. В резултат от бездействието на ответника за ищеца възникнали разходи по съхранението и опазването на чуждата вещ, а от друга страна това бездействие препятствало ищеца да използва заетото от автомобила на ответника паркомясто за обичайната си дейност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Национален институт по метеорология и хидрология за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Г. С.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че между страните не съществували каквито и да било договорни отношения във връзка с ремонта на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ********. Ответникът не бил възлагал на ищеца извършването на ремонт на собствения му автомобил, нито одобрил предаването и съхраняването му в оторизиран сервиз на застрахователя. Твърди, че първоначално автомобилът бил иззет като веществено доказателство от Районна прокуратура – Ботевград, а впоследствие с прокурорско постановление от 13.04.2018 г. било разпоредено връщането му на собственика НИМХ. Автомобилът бил откаран в сервиза на ищеца по инструкция на застрахователя, без ответникът да бъде информиран за това. Оспорва твърдението, направено в исковата молба, че ищецът канил многократно ответника да предприеме действия по репатрирането на автомобила. Едва в свое писмо от 14.11.2019 г. ищецът информирал ответника, че процесният автомобил се намира в сервиза му, както и че дължи такса паркинг в размер на 5 лв. за всеки ден престой, считано от 20.03.2019 г., като до заплащането й ищецът щял да упражни право на задържане върху автомобила. Едва на 24.02.2022 г. „Омникар Ауто“ ООД предал автомобила на собственика му, за което бил подписан приемо-предавателен протокол. Оспорва твърдението, че в резултат от престоя на автомобила в сервиза на ищеца през исковия период ответникът се бил обогатил за негова сметка. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищецът „Омникар Ауто“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените в настоящото производство разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В съдебно заседание ответникът Национален институт по метеорология и хидрология, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва претенциите на ищеца. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че по делото не се установявало наличието на валидни облигационни отношения между страните, по силата на които ответникът да е възлагал на ищеца извършването на ремонт на процесния автомобил. Не се установявало и каквото и да било бездействие от страна на НИМХ, който дълго време не знаел къде се намира собственият му автомобил. По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване възразява, че ответникът не само не се бил обогатил, но и бил лишен от своята движима вещ. Едва след изпратена от собственика нотариална покана автомобилът би репатриран от сервиза на ищеца.
Претендира направените в настоящото производство разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ********, застрахован при „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД по имуществена застраховка „Каско“. Посочените обстоятелства се потвърждават от Свидетелство за регистрация, част І и Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0356157 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключена на 18.01.2018 г., със срок на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 21.01.2018 г. до 23:59 ч. на 20.01.2019 г.
Не е спорно и обстоятелството, че на 23.01.2018 г., в срока на застрахователното покритие, собственият на ответника товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ********, управляван от Ангел Кочев Ангелов, участвал в ПТП с пострадали лица. За настъпилото застрахователно събитие, при което били причинени и щети по автомобила, на 26.01.2018 г. водачът А. А. подал до застрахователя по имуществената застраховка уведомление – декларация, по което била образувана щета № 10018030102486. Видно от отбелязване в уведомлението, водачът избрал следния начин на обезщетяване – в сервиз, посочен от „ЗАД „Армеец“ АД, като ръкописно било дописано „Омникар Ауто“.
С постановление за връщане на веществени доказателства от 23.02.2018 г., изх. № 106/18 от 10.04.2018 г., постановено по досъдебно производство № 37/2018 г. по описа на 3
Районно управление – Ботевград, пр. пр. № 106/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Ботевград, по молба на директора на НИМХ, било постановено иззетият с протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2018 г. товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № ******** да се върне на проф. д-р Христомир Тодоров Брънзов, в качеството му на директор на Националния институт по метеорология и хидрология. Препис от постановлението било получено от ответника на 13.04.2018 г.
На 16.03.2018 г. от застрахователя било издадено възлагателно писмо до „Омникар Ауто“ ООД – гр. София, към което бил приложен опис-калкулация на щетите от 21.02.2018 г., съставен след извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя на място в базата на КАТ на Автомагистрала „Хемус“. Съгласно т. 4 от възлагателното писмо, ако ремонтът надхвърлел 11050 лева, собственикът на сервиза следвало да съгласува предаването на автомобила със „ЗАД „Армеец“ АД.
От транспортен лист № 019658 от 16.03.2018 г., издаден от „Бека Пътна помощ“, се установява, че процесният товарен автомобил бил репатриран от наказателния паркинг на КАТ на Автомагистрала „Хемус“ до гр. София. Като клиент в транспортния лист бил посочен „А. А. (брокер)“. За стойността на извършената от „Бека Роад Асистанс“ ЕООД транспортна услуга била издадена фактура № 1000001614 от 17.03.2018 г. на стойност 187,80 лева с ДДС, която била заплатена от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД с преводно нареждане от 29.03.2018 г.
От опис-заключение по процесната щета от 17.04.2018 г. се установява, че на посочената дата експерти на застрахователя извършили оглед на увредения товарен автомобил на място в сервиза на ищцовото дружество. С експертиза от 10.05.2018 г. на зам.
– контролен инженер в „ЗАД „Армеец“ АД било прието, че в случая се касаело за тотална щета и след приспадане на стойността на запазените части, които можело да бъдат реализирани на вторичния пазар, било определено застрахователно обезщетение в размер на 13731 лева. Ответникът бил уведомен за решението на застрахователя с писмо изх. № 1002879 от 25.06.2018 г., получено на 27.06.2018 г.
На 02.05.2018 г. между „ЗАД „Армеец“ АД, в качеството му на възложител, и ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за извършване на автосервизни услуги, по силата на който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извършва ремонт на увредени МПС марка „Рено“, „Нисан“ и „Дачия“, застраховани при „ЗАД „Армеец“ АД по застраховка „Каско“, с издаване на възлагателно писмо на съответния правоимащ – застраховано или увредено лице, наричани по-долу „клиент“. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора възложителят имал право да отмени действието на издадено възлагателно писмо, ако са налице промени в обстоятелствата при издаването му и при условие че изпълнителят не е задействал процедура по поръчка и доставка на резервни части, описани в опис-заключенията, и/или не е започнал дейности по възстановяването на МПС. Клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора предвиждала задължение за изпълнителя да полага за предоставеното му за автосервизно обслужване МПС грижата на добър стопанин и да го съхранява за времето между приемането му за автосервизно обслужване и предаването му 4 на клиента (или на негов упълномощен представител). През този период изпълнителят носел риска от пълно или частично погиване и/или повреждане на МПС и/или противозаконно отнемане на същото или последваща повреда (чл. 27, ал. 2 от договора).