Определение № 619 от 14.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Ловеч, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500485 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр.*****, р-н „*****”,бул.”*****”№25,Офис-сграда ****,ет.2,оф.4, представлявано от изпълнителния директор З.Б.а,чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане №748/11.07.2024г. на РС-Троян, постановено по ч.гр.д.№ 509/2024г. Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. Възразява по приетата от заповедния съд нищожност на клаузата на чл.4 от договора за кредит (с „Кредисимо“ЕАД),като сочи,че възнаграждението по договора за поръчителство е уговорено и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение. В т.см.тази договореност отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие в правата на потребителя и поръчителя.Твърди,че договорът за поръчителство е валидно сключен и при изпълнението вместо длъжника,на основание чл.143,ал.1 от ЗЗД легитимира поръчителя като встъпил в правата на кредитора. Неправилно заповедният съд е приел,че договорът за поръчителство следва да се включи при изчисление на годишния процент на разходите(ГПР).

Поддържа,че договорът за кредит е валиден,спазени са изискваните клаузи-посочен е ГПР и лихвеният процент. Смята,че би била налице нищожност ако в договора изобщо не са посочени тези стойности,не и ако не съответстват на законовите лимити.Счита,че неправилно заповедният съд,след като е приел наличие на нищожна клауза,не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК,като се обосновава с Директива 93/13/ЕИО на Съвета-член 6, §1.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 17.07.2024г., а жалбата е подадена на 18.07.2024г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№509/2024г.по описа на РС-Троян писмени доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 28.06.2024г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№509/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция са събиране на вземания“ЕАД е предявил вземане срещу Я. Д. Н. от с.****,Лов.област, състоящо се от главница от 1162.28лв-представляваща платена главница на „Кредисимо“ЕАД по Договор за потребителски кредит с №893577 и 1076.73лв.-обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г. до подаване на заявлението.Изрично е посочено,че за времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.не е начислявана лихва за забава или неустойка,съгласно чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,също и направените разноски-държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.

В т.12 заявителят е изложил обстоятелствата,от които произтича вземането. Посочил е,че на 23.08.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „АСВ“ЕАД,по силата на което е прехвърлено вземането по Договор за поръчителство от 29.12.2016г.,заедно с всички обезпечения, привилегии,принадлежности,вкл.всички лихви.С уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-КРСАТ/893577 от 13.09.2021г. е изпратено известие до длъжника от „АСВ“ЕАД,като пълномощник на цедента.

Сочи,че вземането произтича от сключен на 19.06.2017г. между „Кредисимо“ЕАД и Я.

Д. Н. договор за потребителски кредит с № 893577,с който се е задължил за предостави кредит.

Между „Ай Тръст“ЕАООД и Я. Н. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство по възникналото облигационно отношение . Сключен е и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД,с който първият се е съгласил да поеме поръчителството за задължението по процесния договор за кредит.Крайният срок на договора за кредит е уговорен 20.09.2018г. Поради неизпълнение от длъжника, задължението му е било изпълнено от солидарно отговорния поръчител „Ай Тръст“ЕООД. Длъжникът не е възстановил погасената сума на поръчителя,поради което „АСВ“ЕАД предявява това вземане,придобито чрез цесия.

Към заявлението са приложени: Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“АД, Приложение №1 към Договор за кредит с №893577/19.06.2017г., Договор за поръчителство от 19.06.2017г. между „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство от 19.06.2017г. между „Ай Тръст“ЕООД и Я. Д. Н. с Приложение №1 към него.

С Разпореждане №710/02.07.2024г. заповедният съд е дал указания към заявителя да уточни правени ли са плащания от длъжника по договора за кредит-ако са-какви, да се легитимира като цесионер.

Заявителят в срок е представил становище,в което подробно е развил аргументи за недопустимост на исканата от заповедния съд проверка по съществото на вземането-вкл.и по отношение на договора за цесия.Изложил е,че направената в заявлението индивидуализация на вземането са достатъчна.

2

С обжалваното Разпореждане № 748/11.07.2024г.,пост.по ч.гр.д. №509/2024г. РС-Троян е разгледал заявлението и е приел, че договорът за поръчителство не може да се разглежда отделно от този за кредит,тъй като са част от едно и също правоотношение. Приел е че договорът за поръчителство е нищожен,тъй като с него се заобикалят императивните разпоредби на чл.10,ал.2 от ЗПК-уговарят се такси във връзка с управлението и усвояването на кредита, противоречи на чл.19,ал.4 от ЗПК-тъй като възнаграждението за поръчителството следва да се включи в ГПР и тогава би не надхвърлил законовия лимит от 50%. Приел е че кредиторът и поръчителят са т.н.“свързани лица“,а договорът за поръчителство е сключен без длъжникът да е имал избор на друго обезпечение.Заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител-какъвто е и настоящия случай,към заявлението следва да се приложи договорът,заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Съставът приема, че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на относимите към вземането документи,определящи претенцията по същество. Безспорно,при твърдение,че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор,съотв.да представи и документите,въз основа на които твърди,че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит,тъй като заявителят не е страна по него.

Конкретизацията на обстоятелствата във връзка с основанието на вземането,съгласно чл.410,ал.2 от ГПК, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на нормата на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК,към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.

В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№4/18.06.2014г., пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението.

На следващо място съставът намира,че не са представени и доказателства за надлежно 3 сезиране на поръчителя при неизпълнение от страна на длъжника. По правилата на чл.147 от ЗЗД при наличие на обективирано неизпълнение от длъжника бездействието на кредитора за сезиране отговорността на поръчителя, е основание за прекратяване на поръчителството. Разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок, който прегражда възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителя. Срокът е обусловен от датата на падежа на главното задължение- 6 месеца и е преклузивен. За него съдът следи служебно.

В случая в заявлението е посочено,че Договорът за кредит между Я. Н. и „Кредисимо“ЕАД е прекратен на 20.09.2018г. Няма данни срокът на договора да е продължаван, от което следва, че най-късно на 20.03.2019г. кредиторът е имал възможност да сезира поръчителя– чл.147,ал.1 от ЗЗД(няма данни за продължаване на срока по реда на чл.147,ал.2 от ЗЗД).Заявителят не сочи кога е извършено плащането от поръчителя,при което съдът не може да направи и тази проверка,съотв.дали не е налице плащане при наличие на прекратени ангажименти по договора за поръчителство.Последното не води до възникване на правата,на които заявителят се позовава,а именно регресните притезания по чл.143 и встъпване в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД спрямо длъжника. Платеното без основание има възможност да се търси по реда на неоснователното обогатяване по чл.55 от ЗЗД.

Макар този пропуск да е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението, с оглед произнасянето на заповедния съд и възраженията в жалбата, въззивният състав излага мотиви и по отношение наличието на неравноправни клаузи в отношенията потребител-кредитор.

Заявителят е придобил вземането от поръчител,който твърди,че валидно и на самостоятелно основание, е встъпил в правата на кредитора по реда на чл.143 от ЗЗД.

Съставът не се съгласява с разглеждането на двата договора отделно и самостоятелно.

Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания, става ясно че се касае за свързани и обусловени правоотношения,които не могат да съществуват самостоятелно. Видно е,че договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение,с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук възнаграждението за поръчителя(93.09лв.на месец) не е включена в предвидения по договора ГПР,а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Нещо повечеплащането на тази такса е уговорено като приоритетно,дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход,без да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.